Христо Кафтанджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Христо Кафтанджиев е доктор на филологическите науки, професор във Факултета по журналистика на Софийския университет и ръководител на Катедрата по масови комуникации и пиар, автор на много научни статии по реклама и семиотика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Кафтанджиев е роден на 2 декември 1955 г. в град София. Специализирал е в Холандия, Обединеното кралство, Ирландия и Русия и 3 години е преподавал реклама и семиотика във Финландия.Непрекъснато води семинари по реклама и маркетингови комуникации в Русия, Швейцария, Австрия, САЩ, Холандия, Германия, Швеция, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, Чехия, Гърция, Украйна, Латвия, Литва, Естония. Чете курсове по обща теория на рекламата; креативни аспекти на рекламата; интернет маркетингови комуникации; реклама и визуална комуникация; интеркултурна комуникация и реклама; търговски марки; семиотика и реклама; рекламни кампании; интегрирани маркетингови комуникации; мърчъндайзингови маркетингови комуникации и др. Също така е и член на журито на Нюйоркския рекламен фестивал (The New York Festivals). Почетен професор е и на Руско-американската академия по авторизирано образование. Професор в Катедрата по социални комуникации към Психологическия факултет на Държавния университет „Томск“ (Русия).

Той е лектор на 3 световни конгреса на IAA (International Advertising Association) – в Мексико, Египет и Ливан. Чел е лекции и на два световни конгреса по семиотика – в Мексико и в Германия.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

1981 – Завършил магистърска степен във филологически факултет на Софийски университет (специалност: филология); 1992 – Получава степента на доктор по философия;

1993 – Преминава курсове за обучение в Холандския национален институт;

2005 – Става професор по реклама, маркетингови комуникации и семиотика във Факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет;

2007 – Завършил е специализация в университета Уестминстър (Лондон) и Технологичния институт в Дъблин;

2008 – Защитава втора докторска дисертация.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

1981 – 1985 – редактор и главен редактор Българската академия на науките; 1985 – 1989 – научен сътрудник на лабораторията по образователни измервания към Софийския университет; 1989 – 1995 – асистент по приложна лингвистика на Централния институт по учителско обучение на Софийския университет; 1995 – той получава поста на доцент в катедрата по реклама на Факултета по журналистика в Софийския университет; 1996 – 1998 – Доцент на катедра „Визуални комуникации и семиотика“ на Националната художествена академия; През1997 става почетен професор в Международната академия за авторизирано образование (Русия, САЩ) и е избран за член на международното жури на рекламния фестивал в Ню Йорк;

1999 – 2001 – преподава в университета „Ювяскюля" (Финляндия); 2010 – професор, член на персонала на катедра „Социални комуникации“ на TSU TS.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Хармония В Рекламната Комуникация – 1995 г.
  • Визуална комуникация – 1996 г.
  • Образът на жените в рекламата: Или как да унищожим мъжете – 1998 г.
  • Текстът на печатната реклама – 1998 г.
  • Хармония в рекламната комуникация: много презаредена – 2000 г.
  • Абсолютна семиотика – 2001 г.
  • Сексът и насилието в рекламата – 2006 г.
  • Герои и красавици в рекламата – 2007 г.
  • Митологичните архетипи в комуникациите – 2015 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]