Христо Паунчев
| Христо Паунчев | |
| български общественик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1959 г.
|
| Религия | Православен |
| Семейство | |
| Баща | Иван Паунчев |
| Майка | Апасия Робева |
| Деца | Данче Паунчева |
Христо Иванов Паунчев е български общественик, заместник-кмет на град Охрид и кмет на Косел през българското управление в Македония през Втората световна война.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 5 май 1888 година в София в родолюбиво българско семейство от Охрид. Като 7-годишно дете се връща в Охрид, където израства и живее до освобождението през 1941 година. Баща му е Иван Паунчев прекарва като заточеник 20 години в Диарбекир[източник? (Поискан преди 24 дни)].[1]
В 1912 година, преди обявяването на Балканската война, участва в атентата на охридския турски хюкюмат. Тъй като е разкрит, той е принуден да избяга нелегано в София.[1] След като месец по-късно се обявява войната и Христо Паунчев е доброволец в Македоно-одринското опълчениец като служи в 3-та и Нестроевата рота на 6-а охридска дружина.[1][2]
През 1915 година става писар в окръжното управление в Гюмюрджина. След това е библиотекар в София. Участва в Първата световна война с 5-и полк на 11-а дивизия.
След завършването на войната, към края на 1919 година се връща в Охрид. Сръбските власти често правят обиски в къщата му и унищожават намерените документи. Паунчев успява да спаси печата на охридското българско читалище „Свети Климент“ от 1872 година, а също и печата на манастира „Свети Наум Охридски“.
В 1920 година по желанието на охридчани се кандидатира за кмет на общинските избори и побеждава сръбския кандидат. Сърбите и сърбоманите негодуват ужасно. Делегат от Охрид при Владимир Мачек. На сватбата на крал Александър Караджорджевич като кмет представя Охрид. След сватбата всички кметове получават медали с изключение на Паунчев. Кмет на Охрид е две години и половина, след което е уволнен. От кметуването оставя суфицит от 180 000 динара, а цялото кметуване му струва 250 наполеона. След уволнението му, влстите започват гонение срещу него и чести обиски. От 1924 година до освобождението в 1941 година е без работа.[1]
На 24 август 1941 година влиза в настоятелството на Илинденската организация в Охрид.[3] Подпреседател на юнашкото дружество "Ращански Юнак". Секретар касиер при союза на бойците от фронта в България.Секретар касиер на илинденското дружество. Член на македоно-одринскот опълчение като оъпчленец.[1]
От 11 октомври 1941 до 30 декември 1942 е помощник-кмет на Охрид.[1] През лятото на 1942 година участва в поредица от срещи заедно с Димитър Гюзелев, Йордан Чкатров, Тома Кленков, Коце Ванов, Борис Светиев, Стерьо Боздов, Тодор Гичев, Иван Шопов, Благой Попгьорчев, Сотир Тренчев, Кирил Димков, Апостол Апостолов, Кирил Мильовски и други.[4] Между 23 декември 1942 и 9 септември 1944 година е кмет на охридското село Косел. В края на годината се установява в София.[5]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Константин Паунчев | Я. Паунчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Паунчев | Димитър Паунчев | Никола Паунчев | Ангел Паунчев | Григор Паунчев | Христо Паунчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Паунчев (1864 – 1955) | Георги Паунчев (1858 – 1915) | Иван Паунчев (1844 – 1915) | Апасия Робева (1854 – 1930) | Ефросина Паунчева | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Никола Паунчев (1876 – ?) | Христо Паунчев (1888 – 1959) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ЦДА - ФОНД 371К ОП. 2 А.Е 4557
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
- ↑ Съобщения // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
- ↑ Цветановски, Виктор. ЗОШТО ВО МАКЕДОНИЈА НЕМАШЕ ГРАЃАНСКА ВОЈНА?, в. Глобус, 19.05.2009 г., архив на оригинала от 12 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131212062910/http://www.globusmagazin.com.mk/?ItemID=81741331F3BA8A4991A9FAACB2CE4C6D, посетен на 25 януари 2013
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
