Хрониките на Нарния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

„Хрониките на Нàрния“ ("The Chronicles of Narnia") е популярна поредица от седем романа за деца, смятана за един от шедьоврите на К. С. Луис. Те разказват за приключенията на група деца, играещи ключова роля в историята на митичната страна Нарния, където магията е ежедневие, а доброто води вечна борба със злото. Книгите са известни още с илюстрациите на Полин Бейнс, известна илюстраторка на толкиновите творби. „Хрониките на Нарния“ са истинска християнска класика, която от самото си създаване служи като нравоучител на децата.

Реминисценции от християнството[редактиране | edit source]

Макар че книгите съдържат ред алюзии на християнските идеи, подходът към текста като към алегория, би бил твърде неясен и редукционистки. Луис несъмнено е вплел в текста елементи от християнските теологични концепции във вид, достъпен за средния читател.

Стилът не е тежък и, в този си вид, изпълнен със заемки от митологиите и с ярко приключенския си стил, може да бъде разглеждан извън религиозния контекст. Самият Луис настоявал, че книгите му не са алегорични, и предпочитал да нарича християнските аспекти в тях „хипотетични“[ИЗТОЧНИК!?]. Това би могло да се нарече алтернативна история.

Една от ранните академични публикации на Луис, „Алегория на любовта: Студия по средновековна традиция“ (1936), изследва връзките между средновековната литература и алегориите на куртоазната любов. Следователно той е имал точна дефиниция на понятието „алегория“ и е бил наясно с него. Луис пише в едно свое писмо:

„Ако Аслан представляваше нематериално божество така, както Великото Отчаяние представлява отчаяние, той щеше да е алегорична фигура. В действителност той е изобретение, даващо въображаем отговор на въпроса, „Какъв би бил Христос, ако наистина имаше свят като Нарния и Той бе избрал да се въплъти, умре и възкръсне в този свят така, както стори в нашия!?“. Това въобще не е алегория.“

В „За другите светове“ Луис разсейва мита, че е с книгите си е целял да илюстрира християнските принципи:

„Някои хора си мислят, че съм започнал работата си, питайки се как мога да кажа нещо на децата за християнството; после съм се спрял на приказката като инструмент, събрал съм информация за детската психология и съм решил за каква възрастова група ще пиша; после съм събрал списък с основните християнски истини и съм изковал алегории, в които да ги въплътя. Всичко това са чисти глупости. Не бих могъл да пиша така. Всичко започна с образи; фавн с чадър, кралица върху шейна, величествен лъв. Изпървом нямаше нищо християнско в тях; този елемент се появи по своя собствена инициатива.“

Хронология на написване, хронология на публикуване, вътрешна хронология[редактиране | edit source]

По ред на публикуване:

  1. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
  2. Принц Каспиан (1951)
  3. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
  4. Сребърният стол (1953)
  5. Брий и неговото момче (1954)
  6. Племенникът на Магьосника (1955)
  7. Последната битка (1956)

Първият американски издател на книгите, издателство „Макмилън“, им поставя номера в реда на публикуването. Когато права за издаването им получават „ХарпърКолинс“, книгите получават нова номерация според вътрешната си хронология, както предлага доведеният син на Луис, Дъглас Грешам, а именно:

  1. Племенникът на Магьосника (1955)
  2. Лъвът, Вещицата и дрешникът (1950)
  3. Брий и неговото момче (1954)
  4. Принц Каспиан (1951)
  5. Плаването на „Разсъмване“ (1952)
  6. Сребърният стол (1953)
  7. Последната битка (1956)

Грешам цитира писмото на Луис в отговор на един американски фен от 1957, който заедно с майка си имат свои варианти за хронологизирането:

„Мисля че съм съгласен с Вашата подредба (ще рече хронологическа) повече, отколкото с тази на майка Ви. Поредицата не бе планирана предварително, както тя мисли. Когато написах Лъвът, Вещицата и дрешникът нямах представа, че ще пиша още. Сетне написах Принц Каспиан като продължение и все още не мислех, че ще има още, и когато завърших Плаването на „Разсъмване“ бях сигурен, че това е края. Но разбрах че греша. Така че едва ли има голямо значение в каква последователност ще бъдат четени. Дори не съм сигурен, че останалите бяха написани в реда, в който ги публикуваха.“

Въпреки това пренареждането донесло гнева на много от феновете на първата публикация, ценящи оригиналната хронология заради основните пътеки към вселената на Нарния описани в първите книги и обясненията, внесени сетне в хронологически плредхождащите ги истории, най-вече в „Племенникът на Магьосника“. Друг аргумент в полза на тази теза е, че „Принц Каспиан“ е с подзаглавие „Завръщане в Нарния“, а текстът съдържа преки вътрешнотекстовите връзки с „Лъвът, Вещицата и дрешникът“, което утвърждава ролята на „Лъвът...“ като първа в поредицата:

„Децата знаеха кой е Аслан толкова, колкото и ти знаеш.“ („Лъвът, вещицата и дрешникът“, глава седма)
„И това е самият край на приключението с дрешника. Но ако професорът е прав, това е само началото на приключенията в Нарния.“ („Лъвът, вещицата и дрешникът“, глава седемнадесета)

Радио, телевизия, кино[редактиране | edit source]

Телевизия[редактиране | edit source]

„Лъвът, Вещицата и Дрешникът“ за пръв път получава своя телевизионна версия още през 1967. Десетте епизода, всеки от които с продължителност от по половин час, са режисирани от Хелън Стендейдж. Сценарият е дело на Тревър Престън.

През 1979 книгата има вече и своя анимационна версия, копродукция на Бил Мелендез и Children's Television Workshop (създатели на популяния детски телевизионен сериал „Улица Сезам“). Сценарист е Дейвид Д. Конъл. Продукцията получава награда Еми за най-добър детски анимационен филм на годината.

„Хрониките на Нарния“ са екранизирани в телевизионен сериал за Би Би Си през 19881990. В поредицата обаче не са включени „Племенникът на Магьосника“, „Брий и неговото момче“ и „Последната битка“. Заснетите серии успяват да съберат 14 награди, включително наградата Еми в категорията „Най-добра детска програма“.

По-късно сериала е издаден в DVD формат, обединявайки „Принц Каспиан“ и „Плаването на „Разсъмване“.

Радио[редактиране | edit source]

В рубриката на Радио Би Би Си „Семеен радиотеатър“ има и драматизация по „Хрониките...“.

Кино[редактиране | edit source]

Подробно по темата: Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът (филм)

През декември 2005 Walt Disney Pictures и Walden Media пуснаха по световните екрани екранизация на „Лъвът, Вещицата и Дрешникът“, озаглавена Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и Дрешникът. Режисьор на продукцията е Андрю Адамсън. Сценарият е дело най-вече на Ан Пийкок. Филмът е заснет в Национален парк Ардспах, Чехия; Прага, Чехия; Полша; Лондон, Великобритания; Лос Анджелис, щата Калифорния, САЩ; Кентърбъри, Оукланд и Отаго, Нова Зеландия. През 2008 бе екранизирана и втората част от поредицата "Принц Каспиан". Третата част - "Плаването на Разсъмване" излиза на екран през декември 2010. Режисьор този път е Майкъл Аптейд. Филма е заснет в Австралия и Нова Зеландия.

Влияния върху други творби[редактиране | edit source]

Произход и значение на името[редактиране | edit source]

Географски описания[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

На български
На английски
Други
Хрониките на Нарния от К. С. Луис
Романи
Лъвът, Вещицата и дрешникът | Принц Каспиан | Плаването на „Разсъмване“
Сребърният стол | Брий и неговото момче | Племенникът на Магьосника | Последната битка
Герои
Питър | Сюзън | Едмънд | Луси | Юстас Скруп | Поли Плъмър | Дигъри Кърк | Аслан
Рипичийп | Пъдълглъм | Джил | Принц Каспиан | Господин Тумнус | Бялата вещица
Места в Нарния
Арченланд | Бисм | Галма | Гората между световете | Калормен | Страната Нарния
Седемте острова | Телмар | Теребинтия | Уединените острови | Чарн
Портал В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за Фентъзи.