Хуго Юнкерс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хуго Юнкерс
Hugo Junkers
германски инженер
Професор Х. Юнкерс (1920 г.)
Професор Х. Юнкерс (1920 г.)

Роден
Починал
Байришцел, Германия
Погребан Мюнхен, Германия

Образование Технически университет - Берлин
Техника
Област Авиоинженерство
Хуго Юнкерс в Общомедия

Хуго Юнкерс (на немски: Hugo Junkers) е немски инженер, изобретател, професор по термодинамика, авиоконструктор и крупен индустриалец от края на 19 и началото на 20 в. Започнал дейността си като конструктор и производител на битова техника, по-късно той се ориентира към авио- и двигателостроенето; създава първия в света самолет, изработен изцяло от метал и оставя след смъртта си промишлена империя за производството на самолети и самолетни двигатели.

Началото[редактиране | редактиране на кода]

Хуго Юнкерс е роден на 3 февруари 1859 г. в гр. Рейдт (дн. предградие на Мьонхенгладбах), Германия. Той е третият от седем сина в семейството на Хенрих и Луиза Юнкерс. Бащата е фабрикант, притежаващ земя, фабрика за керемиди и тъкачна фабрика. Юнкерс се представя като много добър ученик и студент, завършва техническо училище в гр. Бармен и техническите университети в Берлин, Карлсруе и Аахен, като още по време на следването си привлича вниманието на своите преподаватели. Неговият професор в Аахен, Адолф Слаби, го свързва с Вилхелм фон Ехелхойзер, разработващ нов газов двигател, с когото Х. Юнкерс основава на 21 октомври 1882 г. в гр. Десау първата си фирма — „Hugo Junkers — Civil Ingenieur, Dessau“. През 1882 г. той регистрира и първия си патент. Новооснованото предприятие разработва и произвежда основно отоплителни системи и газови бойлери за бита. Продукцията му има безупречна репутация и се радва на много добър пазар.

През 1883 г. е поканен за професор по термодинамика в университета в Аахен, където преподава до 1912 г. Там той организира експериментален отдел за разработка и производство на газови и дизелови двигатели, като отделът е изцяло финансиран от фирмата му „Junkers & Co“ (създадена през 1897 г. в Десау).

Двигателите[редактиране | редактиране на кода]

През 1913 г. Х. Юнкерс основава в Магдебург фирмата Junkers Motorenwerke (Юнкерс Моторенверке) за производство на авиационни двигатели (работила до 1915 г.), а през 1923 г. в гр. Десау — дружеството с ограничена отговорност Junkers Motorenbau GmBH (известо като Jumo). Първият серийно произвеждан двигател е Junkers L 1; буталните двигатели на фирмата с марките Junkers и Jumo са широко използвани в немската авиационна промишленост, а по-късно с реактивния двигател Jumo 004 летят първите бойни реактивни самолети в света — изтребителят Me-262 и бомбардировачът Ar-234.

Самолетите[редактиране | редактиране на кода]

През 1908 г. Х. Юнкерс се сближава с проф. Ханс Райснер, имащ интереси в областта на динамичното летене. Райснер е проектирал самолет с аеродинамична схема „патица“, който е построен във фирмата на Юнкерс Junkers & Co. През 1909 г. двамата започват съвместна работа, а през 1910 г. Х. Юнкерс регистрира първия си патент (№ 253788) в областта на авиацията, представляващ проект за самолет от тип „летящо крило“.

През 1914 – 1915 г. екипът на Юнкерс проектира и произвежда първия в света самолет, направен изцяло от метал. Това е J 1, останал в историята с името „Ламариненото магаре“. (Оригинално самолетът е наречен „Желязна птица“ (Eisenfogel), но скептично настроените към новата конструкция авиатори и специалисти го кръщават „Ламариненото магаре“ (Blechesel)).

Първият серийно произвеждан самолет с марката „Юнкерс“ е J 4 (военно обозначение Junkers J.I). Това е разузнавателен самолет, който е и първия в света брониран боен самолет, тъй като част от тялото представлява бронирана вана, в която се помещават пилотската кабина и двигателя (подобна конструкция е използвана и от екипа на С. Илюшин при създаването на щурмовика Ил-2 в края на 1930-те г.). Първият полет на J 4 е в началото на 1917 г., а самолетът участва в сраженията на Първата световна война.

На 4 май 1918 г. прави първия си полет J 10 — първият в света серийно произвеждан целометалически моноплан. Това е разузнавателен самолет, но поражението на Германия във войната, налага преустройството на построените машини в пътнически и пощенски самолети.

Под ръководството на проф. Хуго Юнкерс са разработени още много самолети. Сред тях са пътническия Junkers F 13, отбелязал голям търговски успех и изнасян за много държави и чужди авиокомпании; гигантът Junkers G 38, най-големият сухопътен самолет за времето си (1929 г.) и Junkers Ju 52/3m — самолет, станал известен в целия свят, притежаван от 27 авиокомпании през 1937 г. и гръбнак на транспортната авиация на Луфтвафе през Втората световна война. Последният самолет, разработен под ръководството на Х. Юнкерс е пътническия (за 6 души) Ju 60 през 1932 г.

Самолетите „Юнкерс“ са произвеждани по лиценз в Швеция, Япония, Франция, Испания и СССР.

Хуго Юнкерс и Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

След края на Първата световна война Германия е лишена от правото да развива военна промишленост. Частичен изход от това положение се намира в подписания през 1922 г. Рапалски договор (по името на Рапало, предградие на Генуа, Италия) между Германия и СССР. С този договор двете държави се признават взаимно (Съветския съюз все още не е признат от Световните сили) и слагат началото на политически и промишлено-икономически взаимоотношение. Осланяйки се на Рапалския договор, много немски фирми започват да разработват различни образци военна техника и да ги продават на СССР. Хуго Юнкерс постъпва иначе — той получава от съветското правителство концесия са самолетостроене на съветска територия и изгражда в московското предградие Фили най-модерното до този момент предприятие за производство на самолети в СССР. Благодарение на това съветската държава получава освен машините, произведени в предприятието, и така необходимия опит и подготовка на кадри в самолетостроенето.

В Нацистка Германия[редактиране | редактиране на кода]

След идването на власт на НСДАП на Хитлер в Германия, професор Юнкерс изпада в немилост. Той не е долюбван от нацистите заради социалистическите си и пацифистки убеждения. Обвиняван е във връзки с левичарски настроени групи и в съюз с комунистите. За последното обвинение голяма роля изиграва и построеният от него авиозавод край Москва. Х. Юнкерс и най-близките му сътрудници постепенно започват да бъдат изтласквани от ръководните места в концерна Юнкерс и да се заменят с верни на режима хора. Самият Х. Юнкерс е подложен на полицейски тормоз и лишен от правото да се среща с колегите и сътрудниците си. Изолиран в имението си в Байришцел (Bayrischzell), професор Хуго Юнкерс умира след дълго боледуване на рождения си ден – 3 февруари, – на 76-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Иван Бориславов. Хуго Юнкерс. Човекът и самолетите. Приложение на сп. Клуб Криле, 3/1999.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Хуго Юнкерс
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация