Чехословакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Чехословашка република)
Чехословакия
Československo / Česko-Slovensko
1918 – 1992
      
Герб
Герб
Химн: Kde domov můj и Nad Tatrou sa blýska
Чехословакия преди/след Втората световна война
Чехословакия преди/след Втората световна война
КонтинентЕвропа
СтолицаПрага
Официален езикчешки и словашки
Форма на управлениерепублика
Президент
1918 – 1935Томаш Масарик
1989 – 1992Вацлав Хавел
Премиер
1918 – 1919Карел Крамар
1992Ян Страски
История
Независимост28 октомври 1918
Германска окупация1939
Освобождение1945
Разделяне31 декември 1992
Площ
Общо (1921)140 446 km2
Население
По оценка от 192113 607 385
Валутачехословашка крона
Предшественик
Австро-Унгария Австро-Унгария
Наследник
Чехия Чехия
Словакия Словакия
Днес част от Чехия
Словакия
Украйна(1)
(1): от 1918 до 1939 Закарпатска област е в състава на Чехословакия
Чехословакия в Общомедия

Чехословакия (на чешки: Československo; на словашки: Česko-Slovensko и (преди 1990) Československo) е бивша държава в Централна Европа.

Създадена е след Първата световна война. Съществува от 1918 до 1992 г. (по времето на Втората световна война е имала правителство в изгнание). Разделя се на Чехия и Словакия от 1 януари 1993 г. Тогава държавата Чехословакия престава да съществува.

Официални наименования[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Чехословакия през 1920 – 1938 г.
Националности в Чехословакия през 1921 г. В розово е оцветена централната част, населявана предимно от чехи и словаци. В западните територии на страната (оцветени в синьо) преобладават немците, в южните (оцветени в зелено) — унгарците, а в източната част (оцветена в оранжево) — руснаците.

Първа Чехословашка република (ЧСР), 1918 – 1938[редактиране | редактиране на кода]

Чехословакия е създадена през октомври 1918 година след края на Първата световна война върху земи от състава на бившата Австро-Унгария. Включва днешните територии на Чехия, Словакия и Закарпатската област в Украйна, които тогава са измежду най-индустриализираните австро-унгарски райони и нареждат страната сред най-развитите европейски държави. От създаването си до Втората световна война Чехословакия е демократична страна, но с много етнически проблеми. Те се дължат на факта, че втората и третата по големина етнически групи (германци и словаци) не са доволни от политическото господство на чехите, а освен това повечето германци и унгарци в Чехословакия никога не приемат създаването на новата държава.

Втора чехословашка република, 1938 – 1939[редактиране | редактиране на кода]

Съществува само няколко месеца след Мюнхенското споразумение

Протекторат Бохемия и Моравия и Независима Словакия, 1939 – 1945[редактиране | редактиране на кода]

Подялба на Чехословакия (1938 – 1939); Словашка република и Протекторат Бохемия и Моравия

Преди Втората световна война Чехословакия се превръща в цел на Хитлер. След Мюнхенската конференция от 1938 година хитлеровите войски окупират граничните германски етнически райони в Бохемия и Моравия (Судетите), Унгария получава населени с унгарци части от Южна Словакия, а останалите територии на Словакия и областта Рутения (дн. Закарпатска област) получават статут на автономия. Чехословакия престава да съществува през март 1939 година, когато Хитлер окупира остатъка от Чехия и създава протекторат Бохемия и Моравия, а Словакия обявява независимост. По време на войната протекторатът се управлява пряко от Германия, а новообразуваната словашка държава е съюзник на Нацистка Германия. Словашките войски се бият на съветския фронт до лятото на 1944 г., когато се обръщат срещу правителството. Германските сили потушават този бунт след няколко месеца.

Чехословашка социалистическа република (ЧССР), 1945 – 1990[редактиране | редактиране на кода]

Чехословакия през 1945 – 1990 г.

След Втората световна война Чехословакия е възстановена, всички германци са изгонени от страната, а Закарпатска област е окупирана (и по-късно присъединена) от СССР към Съветска Украйна. 3 години по-късно Чехословашката комунистическа партия (ЧКП) взема властта (1948 – 1989) след парламентарни избори, в които комунистите излизат победители, и страната попада под влиянието на СССР. С изключение на кратък период в края на 1960-те години (т.нар. Пражка пролет) многопартийната система е доминирана от ЧКП. Наблюдава се икономическо изоставане в сравнение със страните от Западна Европа, но икономиката на страната е по-развита от тази на съседните държави от Източна Европа. В религиозно отношение атеизмът е официален в държавата. През 1969 година Чехословакия е преобразувана във федерация, състояща се от Чешка социалистическа република и Словашка социалистическа република. В новата федерация е установено социално и икономическо равенство между чешката и словашка част на държавата.

Чешка и Словашка федеративна република (ЧСФР), 1990 – 1992[редактиране | редактиране на кода]

През 1989 страната става отново демократична след т.нар. „Нежна революция“. След краха на комунизма в Чехословакия започват дебати за промяна на официалното име на страната. Предлага се ЧССР отново да върне името си като Чехословашка република. През април 1990 година предложението е отхвърлено от словашките политици, тъй като според тях това наименование не отчита достатъчно тежестта на словашката държава във федерацията. Стига се до компромисния вариант Чешка и словашка федеративна република. През 1992 година парламентът на федерацията решава да раздели държавата на Чехия и Словакия, считано от 1 януари 1993 година.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Преди Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Martin Votruba. Czechoslovakia or Czecho-Slovakia // University of Pittsburgh. Архивиран от оригинала на 2013-10-15. Посетен на 2010-04-10.

2. Preclík, Vratislav. Masaryk a legie (Masaryk and legions), váz. kniha, 219 pages, vydalo nakladatelství Paris Karviná, Žižkova 2379 (734 01 Karvina, Czechia) ve spolupráci s Masarykovým demokratickým hnutím (Masaryk Democratic Movement, Prague), 2019, ISBN 978-80-87173-47-3, pages 12 – 70, 101 – 102, 124 – 125, 128, 129, 132, 140 – 148, 184 – 190.