Юг дьо Лион
| Юг дьо Лион Hugues de Lionne | |
 Юг до Лион | |
| Роден |
11 октомври 1611 г.
|
|---|---|
| Починал | 1 септември 1671 г.
Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Работил | дипломат |
| Юг дьо Лион в Общомедия | |
Юг дьо Лион (на френски Hugues de Lionne) е френски външен министър (Държавен секретар по външните работи, съгласно тогавашния израз) от 1663 до 1671 г., по времето на крал Луи ХІV.
Дипломат[редактиране | редактиране на кода]
Роден през 1611 г. в Гренобъл, той принадлежи към едрата родова аристокрация. Доказателство за общественото му положение е сватбата му за Пола Пайен през 1645, на която присъства самия кардинал Мазарини[1] – регент на малкия Луи ХІV. Тъкмо по това време Мазарини вижда неговите способности като дипломат и го изпраща на мисии в Италия. Лион е специален пратеник при избора на папа Александър VІІ през 1654 и при избора на Фердинанд ІІІ за свещен римски император през 1657 г. (където всъщност се опитва да го осуети). Той е ключова фигура на мирните договори във Вестфалия (1648) и Пиренеите (1659) – той именно подготвя част от текстовете.[2] Неговите способности, работоспособност и богат опит карат кардинала да го препоръча в завещанието си за държавен секретар. След премахването на Фуке, Луи ХІV изпълнява тази препоръка.
Държавен секретар по външните работи[редактиране | редактиране на кода]
От този момент Лион поема пълен контрол над френската дипломация, тъй като, макар и амбициозен, младият крал все още е неопитен. Кралят лично подписва инструкциите към посланиците, но автор е неговият министър.[3] Известен е с многото договори, които сключва – с Швеция (1661), с Дания, Нидерландия, Англия и Лотарингия (1662). Основна цел на френската дипломация по това време е изолацията на Хабсбургска Испания. След възцаряването на болния и малък Карлос ІІ (1665), който се очаква да умре всеки момент и така да се постави въпроса за Испанското наследство – основна цел на Лион става подготовката на Франция да вземе своя дял от това наследство.[4] Той подготвя Деволюционната война и настоява за бързо подписване на мира в Екс-ла-Шапел (Аахен), щом вижда недоволството на Нидерландия, Англия и Швеция. Пак той привлича английския крал Чарлз ІІ чрез договора от Дувър. Умира през 1671 г., подготвяйки Холандската война, наследен от Арно дьо Помпон.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ J. Valfrey, Hugues de Lionne. Ses ambasades en Italie (1642-1656), Paris 1877, p. 23 от въведението
- ↑ Dictionnaire de l'histoire de France, sous la direction de Jean-François Sirinelli, Larousse 2006, p. 528
- ↑ William Roosen, The age of Louis XIV and the rise of modern diplomacy, Cambridge 1976, p. 34
- ↑ За методите на Лион виж също Юрий Борисов, Дипломатия Людовика ХІV, гл. 7: Послы, тайные агенты и деньги, Москва 1991