Юнес Ел Айнауи

Юнес Ел Айнауи
Younes El Aynaoui
Информация
Държава	Мароко
Роден	12 септември 1971 г.  (на 52 г.) Рабат, Мароко
Живее в	Рабат, Мароко
Височина / Тегло	193 cm / 86 kg
Кариера
Професионална	1990
Оттеглил се	2010
Пари от наградни фондове	$4 044 089
Сингъл
Победи-загуби	265–227
Титли от ATP	5
Най-висока позиция	14 (03.11.2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия	ЧФ (2000, 2003)
Ролан Гарос	4к (1995, 2000)
Уимбълдън	3к (2000, 2001, 2003)
ОП на САЩ	ЧФ (2002, 2003)
Двойки
Победи-загуби	24–56
Най-висока позиция	85 (14.07.2003)
Отборно
Купа Дейвис	Мароко (1990-1995, 1999-2003, 2005, 2007-2008)
Информацията е актуална към 11.12.2011
Юнес Ел Айнауи в Общомедия

Юнес Ел Айнауи (на арабски: يونس العيناوي) е марокански тенисист. Най-високото му класиране в световната ранглиста за мъже е достигането до 14-о място през 2003 година.

Има пет титли от турнирите на ATP и 11 загубени финала. Най-добрите му постижения в турнирите от Големия шлем са достигане до четвъртфинали на Откритото първенство на Австралия и Откритото първенство на САЩ. През цялата си кариера е измъчван от редица контузии, което го спира от игра за дълги периоди от време. След 16 месечно отсъствие от корта изиграва последния си професионален мач през 2010 г. в Доха.

Ел Айнауи е изключително популярен в родината си. В анкета от 2003 г. в мароканския вестник L'Economiste, читателите поставят тенисиста на първо място като модел за подражание на обществото, преди министър-председателя и лекоатлета Хишам ел Геруж. Централният корт на Кралския тенис клуб в Маракеш носи неговото име.

Кариера

През 1990 на 18-годишна възраст Юнес Ел Айнауи постъпва в академията на Ник Болетиери в Брадентън (Флорида). Подготвя се там в продължение на две години, като се издържа с управление на училищния автобус, почистване на фитнес зали, наплитане на ракети и др.

Тежка контузия в глезена през 1996 и претърпяната впоследствие операция води до дългото му отсъствие от корта. През 1998 г. печели наградата на ATP за „Завръщане на годината“.

През 2003 г. достига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, побеждавайки актуалния №1 в световната ранглиста Лейтън Хюит с резултат 6-7, 7-6, 7-6, 6-4. В последвалия петсетов мач губи от бъдещия №1 Анди Родик с 4-6, 7-6, 4-6, 6-4, 21-19. Тайбрекът в петия сет се превръща в най-дългия по брой на изиграните геймове в историята на тениса. Рекордът е подобрен през 2010 г. от Джон Иснър и Никола Маю на Уимбълдън (6-4, 3-6, 6-7(7), 7-6(3), 70-68).

На 3 декември 2005 Ел Айнауи дава положителна допинг проба за канабис на турнир от вътрешното първенство на Италия. Тенисистът отрича употребата на забранени вещества.

През периода 2004-2007 г. Ел Айнауи почти не играе в турнири от ATP Tour поради травми. Завръща се в игра след седем месечно отсъствие, печели два по-малки турнира и през май 2008 достига до полуфинал на турнира БМВ Оупън, където губи от Фернандо Гонзалес. С това се превръща във втория най-възрастен играч, достигал до полуфинал на турнири от ATP след Джими Конърс през 1993.

Юнес Ел Айнауи слага край на кариерата си през януари 2010 година. Впоследствие участва само на турнири за ветерани.

Финали

Легенда

Grand Slam

Tennis Masters Cup

ATP Masters Series

International Series Gold

International Series

Титли на сингъл

№	Година	Турнир	Настилка	Съперник	Резултат
1.	1999	Амстердам	клей	Мариано Забалета	6–0, 6–3
2.	2001	Букурещ	клей	Алберт Монтанес	7–6(5), 7–6(2)
3.	2001	Доха	хард	Феликс Мантиля	4–6, 6–2, 6–2
4.	2002	Казабланка	клей	Гилермо Каняс	3–6, 6–3, 6–2
5.	2002	Мюнхен	клей	Райнер Шютлер	6–4, 6–4

Загубени финали на сингъл

№	Година	Турнир	Настилка	Съперник	Резултат
1.	1993	Казабланка	клей	Гилермо Перес-Ролдан	4-6, 3-6
2.	1996	Доха	хард	Петер Корда	6-75, 6-2, 6-75
3.	1996	Джакарта	клей	Сиенг Шалкен	5-7, 1-6, 1-6
4.	1996	Амстердам	клей	Франциско Клавет	5-7, 1-6, 1-6
5.	1998	Виня дел Мар	клей	Франциско Клавет	6-4, 6-4
6.	2000	Богота	клей	Мариано Пуерта	4-6, 6-75
7.	2001	Амстердам	клей	Алекс Кореча	3-6, 7-5, 6-7, 6-3, 4-6
8.	2001	Лион	килим	Иван Любичич	3-6, 2-6
9.	2002	Дубай	хард	Фабрис Санторо	4-6, 6-3, 3-6
10.	2002	Бостад	клей	Карлос Моя	3-6, 6-2, 5-7
11.	2003	Казабланка	клей	Жюлиен Бутер	2-6, 6-2, 1-6

Външни препратки

• ((en)) Профил в ITF
• ((en)) Профил в ATP
• ((en)) Списък с участия за Купа Дейвис