Юнес Ел Айнауи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юнес Ел Айнауи
Younes El Aynaoui
Информация
Държава Флаг на Мароко Мароко
Роден
12 септември 1971 г.  (на 47 г.)
Живее в Рабат, Мароко
Височина / Тегло 193 cm / 86 kg
Кариера
Професионална 1990
Оттеглил се 2010
Пари от наградни фондове $4,044,089
Сингъл
Победи-загуби 265–227
Титли от ATP 5
Най-висока позиция 14 (03.11.2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия ЧФ (2000, 2003)
Ролан Гарос 4к (1995, 2000)
Уимбълдън 3к (2000, 2001, 2003)
ОП на САЩ ЧФ (2002, 2003)
Двойки
Победи-загуби 24–56
Най-висока позиция 85 (14.07.2003)
Отборно
Купа Дейвис Мароко (1990-1995, 1999-2003, 2005, 2007-2008)
Информацията е актуална към 11.12.2011
Юнес Ел Айнауи в Общомедия

Юнес Ел Айнауи (на арабски: يونس العيناوي) е марокански тенисист. Най-високото му класиране в световната ранглиста за мъже е достигането до 14-то място през 2003 година.

Има пет титли от турнирите на ATP и 11 загубени финала. Най-добрите му постижения в турнирите от Големия шлем са достигане до четвъртфинали на Откритото първенство на Австралия и Откритото първенство на САЩ. През цялата си кариера е измъчван от редица контузии, което го спира от игра за дълги периоди от време. След 16 месечно отсъствие от корта изиграва последния си професионален мач през 2010 г. в Доха.

Ел Айнауи е изключително популярен в родината си. В анкета от 2003 г. в мароканския вестник L'Economiste, читателите поставят тенисиста на първо място като модел за подражание на обществото, преди министър-председателя и лекоатлета Хишам ел Геруж. Централният корт на Кралският тенис клуб в Маракеш носи неговото име.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 на 18-годишна възраст Юнес Ел Айнауи постъпва в академията на Ник Болетиери в Брадентън (Флорида). Подготвя се там в продължение на две години, като се издържа с управление на училищния автобус, почистване на фитнес зали, наплитане на ракети и др.

Тежка контузия в глезена през 1996 и претърпяната впоследствие операция води до дългото му отсъствие от корта. През 1998 г. печели наградата на ATP за „Завръщане на годината“.

През 2003 г. достига до четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия, побеждавайки актуалния №1 в световната ранглиста Лейтън Хюит с резултат 6-7, 7-6, 7-6, 6-4. В последвалият петсетов мач губи от бъдещия №1 Анди Родик с 4-6, 7-6, 4-6, 6-4, 21-19. Тайбрекът в петия сет се превръща в най-дългия по брой на изиграните геймове в историята на тениса до момента. Рекордът е подобрен през 2010 г. от Джон Иснър и Никола Маю на Уимбълдън (6-4, 3-6, 6-7(7), 7-6(3), 70-68).

На 3 декември 2005 Ел Айнауи дава положителна допинг проба за канабис на турнир от вътрешното първенство на Италия.[1] Тенисистът отрича употребата на забранени вещества.[2]

През периода 2004-2007 г. Ел Айнауи почти не играе в турнири от ATP Tour поради травми. Завръща се в игра след седем месечно отсъствие, печели два по-малки турнира и през май 2008 достига до полуфинал на турнира БМВ Оупън, където губи от Фернандо Гонзалес. С това се превръща във вторият най-възрастен играч, достигал до полуфинал на турнири от ATP след Джими Конърс през 1993.

Юнес Ел Айнауи слага край на кариерата си през януари 2010 година. Впоследствие участва само на турнири за ветерани.

Финали[редактиране | редактиране на кода]

Легенда
Grand Slam
Tennis Masters Cup
ATP Masters Series
International Series Gold
International Series

Титли на сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Настилка Съперник Резултат
1. 1999 Flag of the Netherlands.svg Амстердам клей Flag of Argentina.svg Мариано Забалета 6–0, 6–3
2. 2001 Flag of Romania.svg Букурещ клей Flag of Spain.svg Алберт Монтанес 7–6(5), 7–6(2)
3. 2001 Flag of Qatar.svg Доха хард Flag of Spain.svg Феликс Мантиля 4–6, 6–2, 6–2
4. 2002 Flag of Morocco.svg Казабланка клей Flag of Argentina.svg Гилермо Каняс 3–6, 6–3, 6–2
5. 2002 Flag of Germany.svg Мюнхен клей Flag of Germany.svg Райнер Шютлер 6–4, 6–4

Загубени финали на сингъл[редактиране | редактиране на кода]

Година Турнир Настилка Съперник Резултат
1. 1993 Flag of Morocco.svg Казабланка клей Flag of Argentina.svg Гилермо Перес-Ролдан 4-6, 3-6
2. 1996 Flag of Qatar.svg Доха хард Flag of the Czech Republic.svg Петер Корда 6-75, 6-2, 6-75
3. 1996 Flag of Indonesia.svg Джакарта клей Flag of the Netherlands.svg Сиенг Шалкен 5-7, 1-6, 1-6
4. 1996 Flag of the Netherlands.svg Амстердам клей Flag of Spain.svg Франциско Клавет 5-7, 1-6, 1-6
5. 1998 Flag of Chile.svg Виня дел Мар клей Flag of Spain.svg Франциско Клавет 6-4, 6-4
6. 2000 Flag of Colombia.svg Богота клей Flag of Argentina.svg Мариано Пуерта 4-6, 6-75
7. 2001 Flag of the Netherlands.svg Амстердам клей Flag of Spain.svg Алекс Кореча 3-6, 7-5, 6-7, 6-3, 4-6
8. 2001 Flag of France.svg Лион килим Flag of Croatia.svg Иван Любичич 3-6, 2-6
9. 2002 Flag of the United Arab Emirates.svg Дубай хард Flag of France.svg Фабрис Санторо 4-6, 6-3, 3-6
10. 2002 Flag of Sweden.svg Бостад клей Flag of Spain.svg Карлос Моя 3-6, 6-2, 5-7
11. 2003 Flag of Morocco.svg Казабланка клей Flag of France.svg Жюлиен Бутер 2-6, 6-2, 1-6

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]