Янина Мишчукайте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янина Мишчукайте
Родена
Починала
Националност Флаг на Литва Литва
Стил поп, джаз
Професии певица
Инструменти кларинет
Активност 1967 – 2008 г.
Музикален издател Мелодия

Янѝна Мишчука̀йте (на литовски: Janina Miščiukaitė), след брака си – Янѝна Мишчука̀йте-Бразайтиѐне (Janina Miščiukaitė-Brazaitienė) (10 май 1948 г., Йонава20 февруари 2008 г., Вилнюс), е литовска певица и музикална педагожка.

Получава званието „Заслужила артистка на Литовската ССР“ през 1979 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

1948 – 1979 г.: Семейство, образование и първи изяви[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в семейството на музиканти в Йонава, където прекарва детството си. Има двама братя – Викторас и Анатолиюс[1]. Свири на кларинет в ръководения от баща ѝ духов оркестър към мебелния завод в града[2].

През 1967 г. завършва Консерваторията „Юозас Груодис“ в Каунас с изучаване на кларинет[3], където проявява и певческите си заложби.

Поканена от композитора Миндаугас Тамошунас, през 1968 г. става солистка на оркестър „Октава“ към завода за изкуствени влакна в града. През април същата година участва заедно с него на първото издание на песенния конкурс „Вилнюски кули“ (Vilniaus bokštai) с песента Devintoji banga („Деветата вълна“; музика: Беняминас Горбулскис, текст: Виолета Палчинскайте, аранжимент: Лауринас Вакарис Лопас), както с и интерпретация на народната песен Pūtė vėjas („Вя вятър“). Класира се на първо място и е удостоена с наградата на Съюза на композиторите на ЛССР[2].

През следващата година участва на второто издание на конкурса – този път с песента Po audros („След бурята“) по музика на Беняминас Горбулскис и текст на Ирена Микшите. Работи с оркестъра до 1972 г.

От 1972 до 1974 г. е солистка към московския мюзикхол „Росконцерт“. През 1972 г. участва на фестивала „Балтийска младост“ (Baltijos jaunystė) в Паланга. Участва и на изданията му, провели се през 1975, 1982 (заедно с „Тримитас“ получава наградата на Държавната филхармония), 1983, 1984, 1985, 1986 (награда за най-добра изпълнителка на фестивала), 1987, 1991, 1993, 1996, 1998, 2001, 2002, 2003, 2004 (с ансамбъл „Звезден квартет“), 2005 и 2007 (обявена за „Кралица на хита“) година.

През 1973 г. изпълнява песента Сердце любить должно („Сърцето трябва да обича“; текст: Игор Шаферан, музика: Давид Тухманов), включен в съветския музикален комедиен филм Эта весёлая планета („Тази весела планета“).

През 1977 г. изпълнява песни в рок ораторията Ugnies užkalbėjimas („Огнено заклинание“). Оттогава до 1985 г. е солистка на духовия оркестър „Тримитас“.

1980 – 1989 г.: Участия на международни фестивали[редактиране | редактиране на кода]

През 1981 г. участва на Всесъюзния конкурс за най-добро изпълнение на песни на страните на социалистическото дружество „Кримски зори“ в Ялта, Украйна, на който печели голямата награда.

През 1982 г. участва на „Златният Орфей“ и печели Втора награда в конкурса за най-добро изпълнение на българска песен. Изпълнява „Стрелките се въртят“ (от репертоара на Лили Иванова) на руски език с аранжимент на Алвидас Йегелевичус и с диригент Миндаугас Тамошунас. Същата песен (но на български език) е включена в първия ѝ самостоятелен албум, озаглавен Janina Miščiukaitė и издаден следващата година от съветската фирма „Мелодия“. От първата страна на плочата са включени песни само на литовски, а от другата – кавъри на различни езици. Една от литовските песни, Jūra, jūra! („Море, море!“), е по едноименното стихотворение на поетесата Саломея Нерис.

Изнася концерти в около 20 страни, сред които: Финландия, Конго, Турция, САЩ, ОАЕ и други.

От 1985 до 1987 г. е солистка към Вилнюския филхармоничен оркестър „Октава“, а от 1987 до 1992 г. – на Обединението на вилнюските естрадни оркестри. От 1986 до 1988 г. учи в Клайпедския факултет на Литовската консерватория.

1990 – 2012 г.[редактиране | редактиране на кода]

След обявяването на Литва за самостоятелна република през 1990 г. Янина Мишчукайте става първата носителка на нововъведената награда „Антанас Шабаняускас“[4].

От 1992 г. пее заедно с ансамбъл Žvaigždžių kvartetas („Звезден квартет“), с който издава два албума.

В продължение на половин година през 1995 г. работи в Япония[5].

През 1998 г. е удостоена с ордена „Рицарски кръст“ V степен от президента на Литва за приноса си в литовската музикална култура и за постиженията си в международни състезания[6].

През 2000 г. заедно със симфоничния оркестър на Гинтарас Ринкевичус участва в проекта Roko klasikos metamorfozės („Метаморфози на рок класики“), както и в две песни за музикалния спектакъл Kurto Vailio moterys („Жените на Курт Вайл“) на Литовския народен оперен и балетен театър през 2001 г. Участва и в рок операта Jūratė ir Kastytis („Юрате и Каститис“) през 2002 г.

Преподава в Литовската музикална и театрална академия и в Музикалното училище „Балис Дварионас“ във Вилнюс.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В края на 2007 г. започва да усеща болки в стомаха. След направени изследвания ѝ е открита стомашна язва, породена от рак на панкреаса. В средата на януари 2008 г. ѝ е направена операция на кръвоносните съдове. На 15 февруари е приета в болница „Сантарос клиникос“ към Вилнюския университет за операция на червата. Няколко дни след нея състоянието на певицата се влошава рязко, лекарите ѝ правят реанимация, но не успяват да я спасят и умира на 20 февруари 2008 г.[7]

Погребана е на хълма на артистите на Антакалниското гробище във Вилнюс.

Възпоменание[редактиране | редактиране на кода]

Училището за изкуства в Йонава, носещо името на певицата в нейна памет (2015 г.)

Училището за изкуства в родния ѝ град Йонава носи нейното име от 2009 г. в нейна памет.

През 2016 г. е заснет документален филм, посветен на живота и творчеството ѝ – Janina Miščiukaitė. Gyvenimas dainoje („Янина Мишчукайте. Живот в песен“), излъчен в нейна памет на рождения ѝ ден през 2016 г. по литовската телевизия[8]. Негов режисьор е Казимиерас Шиаулис.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Женена е за саксофониста Римантас Бразайтис, който работи в оркестър „Октава“. Умира на 71-вия си рожден ден на 24 август 2019 г.[9] и също като съпругата си е погребан на хълма на артистите на Антакалниското гробище във Вилнюс.

Двамата имат син – Мейнардас (р. 27 април 1974 г.[10]), който работи като барабанист и звуков инженер[8]. През 90-те години е барабанист в литовската детметъл група „Гоусторм“. Женен е и има дъщеря.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

С оркестър „Октава“[редактиране | редактиране на кода]

  • 1972 – Эстрадный оркестр «Октава»

Самостоятелни[редактиране | редактиране на кода]

  • 1983 – Janina Miščiukaitė
  • 1999 – Į tave

С ансамбъл „Звезден квартет“[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – Žvaigždžių valanda
  • 2001 – Paukščių taku

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 – Būna dienų…
  • 2009 – Širdies žvaigždė
  • 2012 – Brangūs prisiminimai

Сингли[редактиране | редактиране на кода]

  • 1975 – Dainuoja Janina Miščiukaitė
  • 1977 – Mikalojaus Noviko Dainos
  • 1981 – Estradinės dainos

Награди, признания и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1968 – награда на Съюза на композиторите на Литовската ССР за първо място на конкурса „Вилнюски кули“[2];
  • 1979 – звание „Заслужила артистка на Литовската съветска социалистическа република“;
  • 1982 – награда на Държавната филхармония заедно с оркестър „Тримитас“;
  • 1984 – Втора награда в конкурса за най-добро изпълнение на българска песен на „Златният Орфей“ за песента „Стрелките се въртят“ на Лили Иванова;
  • 1984 – голяма награда на „Гала '84“ в Хавана, Куба;
  • 1986 – награда за най-добра изпълнителка на конкурса „Балтийска младост“;
  • 1990 – награда „Антанас Шабаняускас“[4];
  • 1998 – орден „Рицарски кръст“ V степен за приноса си за литовската музикална култура и за постиженията си в международни състезания[6]
  • 1998 – диплома на агенция „Фактум“;
  • 2007 – „Кралица на хита“ на фестивала „Паланга“ („Балтийска младост“);

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Юргита Чинкиене. Mirtis pasivijo ir J. Miščiukaitės brolį. // www.gyvbudas.lrytas.lt, 16 май 2009 г.. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  2. а б в Grupė Janina Miščiukaitė. // www.pakartot.lt. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  3. Ирена Ванагиене. Janina Miščiukaitė – Visuotinė lietuvių enciklopedija. // „Универсална литовска енциклопедия“. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  4. а б Antanas Šabaniauskas – Vilniaus gatvių pavadinimų katalogas. // www.vilnius21.lt. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  5. Бируте Вишняускайте. Rimanto Brazaičio ir Janinos Miščiukaitės santykiai žavėjo visus draugus. // www.lrytas.lt, 1 септември 2019 г.. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  6. а б LRT TELEVIZIJOS eteryje – filmo „Janina Miščiukaitė. Gyvenimas dainoje“ premjera. // www.lrt.lt, 10 май 2016 г.. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  7. Mirė estrados dainininkė J. Miščiukaitė. // www.delfi.lt, 20 февруари 2008 г.. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  8. а б Dokumentinis filmas „Janina Miščiukaitė. Gyvenimas dainoje“. // www.lrt.lt, 10 май 2016 г.. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  9. Mirė saksofonininkas Rimantas Brazaitis. // www.lrt.lt, 24 август 2019 г.. Посетен на 4 април 2021 г.. (на литовски)
  10. Mūzika – Meinardas Brazaitis – Biogrāfija – draugiem.lv. // www.draugiem.lv. Посетен на 4 април 2021 г.. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Дискография на Янина Мишчукайте в сайта Discogs

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Janina Miščiukaitė“ и страницата „Мищюкайте-Бразайтене, Янина“ в Уикипедия на литовски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.  
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Литва“         Портал „Литва          Портал „Изкуство“         Портал „Изкуство