1970-те
| Години: 1970 – 1971 – 1972 – 1973 – 1974 | |
| Десетилетия: 1900-те – 1910-те – 1920-те – 1930-те – 1940-те | |
| Столетия: | |
Историците от 21 век все повече описват 1970-те години на 20 век като „повратна точка“ в световната история, имайки предвид преди всичко икономическите сътресения.[1] В западния свят продължават да се развиват социално-прогресивните тенденции, зародили се през 1960-те, като нарастваща политическа активност и икономическа свобода на жените. През 1979 г. изборите в Обединеното кралство са спечелени от Консервативната партия начело с Маргарет Тачър и тя става първата жена на поста министър-председател. Развитите индустриални страни (с изключение на Япония) влизат в икономическа рецесия, предизвикана от петролната криза от 1973 г.. За първи път се наблюдава стагфлация и това дава начало на тенденция за замяна на кейнсианската икономическа теория с неолиберална. Първото неолиберално правителство е в Чили след извършения от генерал Пиночет през 1973 г. преврат.[2]
В Азия ситуацията се променя след признаването на Китайската народна република от ООН, смъртта на Мао Дзъдун и началото на либерализация на икономиката от неговите наследници. В същия период японската икономика бележи голям възход и става втора в света, изпреварвайки икономиката на ГФР.[3] САЩ изтеглят войските си и войната във Виетнам приключва. През 1979 г. СССР нахлува в Афганистан и започва война, продължила десет години.
В Близкия изток Египет и Сирия обявяват война на Израел, но към края на десетилетието е подписано Кемпдейвидското споразумение от Ануар Садат и Менахем Бегин. То обаче не е прието добре в арабския и мюсюлманския свят.[4] Политическото напрежение в Иран кулминира в иранската революция от 1979, която събаря династията Пахлави и установява ислямска република начело с аятолах Хомейни.
В Африка продължава политическата нестабилност и военните преврати. През 1974 г. в Етиопия император Хайле Селасие е свален чрез преврат от промарксистки настроени офицери и през 1977 г. Менгисту Хайле Мариам взема властта и поема курс към социализъм. Продължава и процесът на деколонизация, като след възстановяването на демокрацията в Португалия Ангола и Мозамбик получават независимост през 1975 г.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Howard Brick, „Review“, American Historical Review (2012) 117#5 p. 1537
- ↑ Chossudovsky, Michel. Chile, September 11, 1973: The Inauguration of Neoliberalism, „Shock Treatment“ and the Instruments of Economic Repression: The Junta’s Deadly „Economic Medicine“ // Global Research, 17 септември 2016. Посетен на 5 април 2017. (на английски)
- ↑ Hays, Jeffrey. Economic History of Japan in the 1970s and 80s // Facts and Details, август 2012. Архивиран от оригинала на 2012-05-19. Посетен на 2 декември 2012.
- ↑ Vatikiotis, P. J. The History of Modern Egypt. Fourth. Baltimore, Johns Hopkins University, 1992. ISBN 0-8018-4214-X. с. 443.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 1970s в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |