1983 Голяма награда на Сан Марино
Гран При на Сан Марино | |
Имола | |
---|---|
Дължина писта | 5.050 km |
Обиколки | 60 |
Състезание | 302.400 km |
Дата | 1 май 1983 |
Победител | |
Пилот – време | Патрик Тамбе 1:37:52.460 |
Полпозишън | |
Пилот – време | Рене Арну 1:31.238 |
Най-бърза обиколка | |
Пилот – време | Рикардо Патрезе 1:34.437 (47) |
1983 Голяма награда на Сан Марино е 3-то за Голямата награда на Сан Марино и четвърти кръг от сезон 1983 във Формула 1, провежда се на 1 май 1983 година на пистата Имола близо до град Имола, Италия.
Репортаж
[редактиране | редактиране на кода]Осела дадоха шанс на Пиеркарло Гинзани да изпробва новия, конструиран от Тони Саутгейт болид FA1E, задвижван с V12 двигател на Алфа Ромео, докато РАМ Марч дойдоха само с Елисео Салазар, след като проблеми със спонсорите принуди Жан-Люис Шлесер да напусне отбора.
Квалификация
[редактиране | редактиране на кода]Рене Арну донесе радост на местните тифози на Ферари с пол-позиция, побеждавайки времето на втория Нелсън Пикет с почти седем десети. Съотборникът на Арну, Патрик Тамбей се класира трети пред Ален Прост с Рено, Рикардо Патрезе с Брабам и Еди Чийвър с второто Рено. Топ 10 допълват още АТС-а на Манфред Винкелхок, Алфа Ромео-то на Андреа де Чезарис, Лотус-а на Елио де Анджелис и втората Алфа на Мауро Балди. Проблемите върху новия болид на Осела попречиха на Гинзани да намери място на стартовата решетка в утрешното състезание.
Състезание
[редактиране | редактиране на кода]Феновете имаха поводи за радост не само заради успешния старт на двете Ферари-та на Арну и Тамбей, но и проблемите на Нелсън Пикет, който спря на място още на старта. За радост никой не удари спрелия Брабам на бразилеца като той се върна в състезанието благодарение от помощта на маршалите. През това време двете Ферари-та, Патрезе и Прост са събрани в група, която е преследвана от де Чезарис, де Анджелис, Винкелхок и Балди. Чийвър завърши само две обиколки, след повреда по неговия V12 двигател на Рено. След проблемите на Пикет, който си пробиваше напред в колоната единствената надежда на добър резултат е втория Брабам на Патрезе, който изпревари и двете Ферари-та, за да поведе в 6-а обиколка. Балди изпревари Винкелхок и де Анджелис които започнаха да изпитват проблеми по своите болиди, преди Кеке Розберг да изпревари и тримата за 6-а позиция.
Патрезе имаше преднина от над секунда пред Арну и на още две пред Тамбей и Прост, които бяха разделени от Ероуз-а на Марк Сюрер. Ники Лауда който стартира 18-и, отпадна след завъртане последвано от Тирел-а на Микеле Алборето. Винкелхок се свлече до 20-а позиция след смяна гумите, докато Лотус-ите на де Анджелис и Найджъл Менсъл се движеха 8-и и 11-и, а Брабам-а на Пикет между тях на 9-а, въпреки че прегря двигателя си при опита си да стартира болида си в старта на състезанието.
Арну е първият от лидерите който спря за смяна на гуми и зареждане с гориво в 20-а обиколка. Французинът се върна пред Алфа-та на де Чезарис, който го изпревари за половин обиколка, преди Арну да го изпревари. Прост е следващия в началото на 27-ата обиколка, но по-бавния му стоп го изпрати зад Ферари-то на Арну, следван моментално от де Чезарис, който се свлече зад Уилямс-а на Розберг. След стоповете на Менсъл и Розберг, Тамбей е следващия който да посети бокса на своя тим, връщайки се пред съобортника си Арну за втора позиция. Патрезе спря в началото на 34-та обиколка, но проблем при монтирането на задните гуми, поради прегряване на задните спирачки и с това той даде лидерството на Тамбей. Най-добрите стопове обаче бяха тези на Пикет (11.2 секунди) и на Жак-Анри Лафит (14 секунди), докато Балди имаше твърде бавен стоп (24.2 секунда), което го свлече на 12-а обиколка.
Дерек Уорик със своя Толеман се движеше 14-и, преди да удари предпазните гуми на завоя Риваца, успявайки да постави предната част на болида върху предпазните гуми. 10 обиколки по-късно Дани Съливан (който се движеше също 14-и след отпадането на Уорик и изпреварвайки Ероуз-а на Чико Сера) също напусна състезанието на същото място като паркира Тирел-а си в задната част на Толеман-а. де Чезарис е следващия, който отпадна в 45-а обиколка с повреда в двигателя което прати Пикет на 5-а позиция, преди и той да изчезне от класирането със същия проблем. Жан-Пиер Жарие също се влкючи в списъка с отпадналите след като камък повреди радиатора на неговото Лижие.
Патрезе се доближи до Ферари-то на Тамбей, намаляйки преднината до половин секунда в 52-рата обиколка. Две обиколки по-късно италианеца изпревари Тамбей, но лидерството му е отнето секунди по-късно след като се вряза в предпазните гуми на завоя Аква Минерале, което зарадва „тифозите“. Тамбей, не вярвайки на късмета си запази водачеството си до финала и завърши на почти минута пред Прост. Арну завърши трети, поставейки двете Ферари-та на подиума, въпреки че се завъртя на завоя където Патрезе отпадна. Розберг, Макларън-а на Джон Уотсън (който стартира 24-ти спечели много позиции благодарение да отпаданията на една трета от пилотите) и Сюрер завършиха в зоната на точките. 6-о място можеше да бъде притежание на Мауро Балди преди повреда по двигателя, четири обиколки до финала да го ограби от тази позиция.
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]Поз | No | Пилот | Конструктор | Обиколки | Време/Отпадане | Място | Точки |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1 | 27 | Патрик Тамбе | Ферари | 60 | 1:37:52.460 | 3 | 9 |
2 | 15 | Ален Прост | Рено | 60 | + 48.781 | 4 | 6 |
3 | 28 | Рене Арну | Ферари | 59 | + 1 Об. | 1 | 4 |
4 | 1 | Кеке Розберг | Уилямс-Форд | 59 | + 1 Об. | 11 | 3 |
5 | 7 | Джон Уотсън | Макларън-Форд | 59 | + 1 Об. | 24 | 2 |
6 | 29 | Марк Сюрер | Ероуз-Форд | 59 | + 1 Об. | 12 | 1 |
7 | 2 | Жак-Анри Лафит | Уилямс-Форд | 59 | + 1 Об. | 16 | |
8 | 30 | Чико Сера | Ероуз-Форд | 58 | + 2 Об. | 20 | |
9 | 26 | Раул Боесел | Лижие-Форд | 58 | + 2 Об. | 25 | |
10 | 23 | Мауро Балди | Алфа Ромео | 57 | Двигател | 10 | |
11 | 9 | Манфред Винкелхок | АТС-БМВ | 57 | + 3 Об. | 7 | |
12 | 12 | Найджъл Менсъл | Лотус-Форд | 56 | Завъртане | 15 | |
Отп | 6 | Рикардо Патрезе | Брабам-БМВ | 54 | Завъртане | 5 | |
Отп | 22 | Андреа де Чезарис | Алфа Ромео | 45 | Възпламаняване | 8 | |
Отп | 11 | Елио де Анджелис | Лотус-Рено | 43 | Управление | 9 | |
Отп | 5 | Нелсън Пикет | Брабам-БМВ | 41 | Двигател | 2 | |
Отп | 25 | Жан-Пиер Жарие | Лижие-Форд | 39 | Радиатор | 19 | |
Отп | 4 | Дани Съливан | Тирел-Форд | 37 | Инцидент | 22 | |
Отп | 35 | Дерек Уорик | Толеман-Харт | 27 | Завъртане | 14 | |
Отп | 31 | Корадо Фаби | Осела-Форд | 20 | Завъртане | 26 | |
Отп | 36 | Бруно Джакомели | Толеман-Харт | 20 | Окачване | 17 | |
Отп | 8 | Ники Лауда | Макларън-Форд | 11 | Завъртане | 18 | |
Отп | 34 | Джони Чекото | Теодор-Форд | 11 | Завъртане | 23 | |
Отп | 3 | Микеле Алборето | Тирел-Форд | 10 | Инцидент | 13 | |
Отп | 33 | Роберто Гереро | Теодор-Форд | 3 | Завъртане | 21 | |
Отп | 16 | Еди Чийвър | Рено | 1 | Турбо | 6 | |
НКв | 17 | Елисео Салазар | РАМ-Форд | ||||
НКв | 32 | Пиеркарло Гинзани | Осела-Форд |
Класиране след състезанието
[редактиране | редактиране на кода]
|
|
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- The Official Formula 1 website // Посетен на 31 декември 2011.
Предходно състезание: 1983 Франция |
ФИА Формула 1 Световен Шампионат, Сезон 1983 |
Следващо състезание: 1983 Монако |
| ||
Предходно състезание: 1982 |
Голяма награда на Сан Марино | Следващо състезание: 1984 |