3 Юнона
3 Юнона .svg){kind=small} | |
 3 Юнона заснет в изображения с четири различни дължини на вълната. Голяма кратер се вижда на изображението с дължина на вълната 934 nm. | |
| Откриване A | |
|---|---|
| Открит от | Карл Лудвиг Хардинг |
| Дата | 1 септември, 1804 г. |
| Предварително означение | няма B |
| Категория | Основен пояс (Семейство Юнона) |
| Орбитални параметри C Епоха 14 юли 2004 г. (юлиански ден 2453200,5) | |
| Ексцентрицитет (e) | 0,258 |
| Голяма полуос (a) | 399 102 Gm (2,668 АЕ) |
| Перихелий (q) | 295 949 Gm (1,978 АЕ) |
| Афелий (Q) | 502 255 Gm (3,357 АЕ) |
| Орбитален период (P) | 1591,609 дни (4,36 години) |
| Средна орбитална скорост | 18,24 km/s |
| Инклинация (i) | 12,972 ° |
| Дължина на възходящия възел (Ω) | 170,127° |
| Параметър на перихелия (ω) | 247,890° |
| Средна аномалия (M) | 254,993° |
| Физически характеристики | |
| Размери | 233,9 km |
| Маса | 3,0×1019 kg[1] |
| Плътност | 4,2 g/cm³ |
| Повърхностна гравитация | 0,13 m/s² |
| Втора космическа скорост | 0,18 km/s |
| Период на въртене | 0,3004 дни[2] |
| Спектрален клас | С-клас астероид |
| Абсолютна величина | 5,33[3] |
| Албедо | 0,238[3] |
| Средна повърхностна температура | ~163 K[4] |
| 3 Юнона в Общомедия | |
(3) Юнона е астероид, открит на 1 септември 1804 г. от немския астроном Карл Лудвиг Хардинг, използвал двуинчов телескоп. Разположен е в основния пояс. Носи името на Юнона, най-значимата богиня от римската митология.
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Юнона, главният представител на Семейство Юнона е един от най-големите астероиди в основния пояс, с диаметър от 234 km. Счита се за принадлежащ съм С-клас астероидите, тъй като е високорефлективен и съставен от никел, желязо, магнезий и силикати.
Юнона съставлява около 1,0% от цялата маса на астероидния пояс. По размери е на десето място. Съревновава се с 15 Евномия за честта да бъде най-големият от каменните астероиди от S-клас, въпреки че новите изчисления поставят Юнона на второ място.
Сред останалите астероиди от неговия клас, Юнона е с особено отразителна повърхност, което е показателно за разнообразен състав. Силната отразителност обяснява неговата относително висока звездна величина за малък обект, разположен делече от вътрешния ръб на астероидния пояс. Юнона може да достигне благоприятна опозиция от +7,5, която е по-светла от тази на Нептун и Титан и това обяснява по-ранното му откриване от това на по-големите астероиди Хигия, Европа и Давид. В повечето си опозиции Юнона достига около +8,7[5] – видим само с бинокуляри и при малки елонгации.
Юнона първоначално е смятан за планета, заедно с 1 Церера, 2 Палада и 4 Веста.[6] През 1811 г. Йохан Шрьодер изчислява диаметъра му на 2290 km.[6] Прекласифициран е на астероид заедно с другите три след откриването на много други астероиди. Малкият размер на Юнона и неправилната му форма изключват възможността да бъде класифициран като планета джудже.
Орбитата му е малко по-близка до Слънцето от тази на Церера и Палада. Инклинацията ѝ е около 12° към еклиптиката и има ексцентрицитет по-висок от на Плутон.
Наблюдения[редактиране | редактиране на кода]
Според Джеймс Хилтън орбитата на Юнона през 1839 г. се е променила незначително, вероятно под гравитационното въздействие или сблъсък с друго тяло.
Юнона е първият астероид, наблюдаван по време на окултация. На 19 февруари 1958 г. той затъмнява звездата (SAO 112328). Впоследствие са наблюдавани още няколко окултации.
През 2003 г. Юнона е заснет от телескопа Хукър на обсерваторията Mount Wilson, който използва адаптивна оптика. Определен е диаметър от 267 km, като общата форма на астероида е неправилна. След наблюдения в инфрачервения диапазон е установено наличието на 100 километров кратер, образуван в близкото минало (в геоложки мащаб) на астероида. Спектрографски наблюдения показват че Юнона вероятно е източникът на често срещаните скалисти метеорити, наречени хондрити, съдържащи примеси от оливин и пироксин.
Анимация  Движението на Юнона сред звездите в заден план |
Звездно поле  Юнона по време на окултация през 2009 година |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Pitjeva, E. V. High-Precision Ephemerides of Planets—EPM and Determination of Some Astronomical Constants (PDF) // Solar System Research 39 (3). 2005. DOI:10.1007/s11208-005-0033-2. с. 176. Архивиран от оригинала на 2012-09-07.
- ↑ Harris, A. W. и др. Asteroid Lightcurve Derived Data. EAR-A-5-DDR-DERIVED-LIGHTCURVE-V8.0. // NASA Planetary Data System, 2006. Посетен на 2 юли 2008.
- ↑ а б Davis, D. R. и др. Asteroid Albedos. EAR-A-5-DDR-ALBEDOS-V1.1. // NASA Planetary Data System, 2002. Посетен на 2 юли 2008.
- ↑ Lim, Lucy F. и др. Thermal infrared (8 – 13 µm) spectra of 29 asteroids: the Cornell Mid-Infrared Asteroid Spectroscopy (MIDAS) Survey // Icarus 173 (2). 2005. DOI:10.1016/j.icarus.2004.08.005. с. 385 – 408.
- ↑ Moh'd Odeh. The Brightest Asteroids // The Jordanian Astronomical Society. Архивиран от оригинала на 2009-08-23. Посетен на 2 юли 2008.
- ↑ а б Hilton, James L. When did asteroids become minor planets? // U.S. Naval Observatory. 16 ноември 2007. Архивиран от оригинала на 2006-05-20. Посетен на 2 юли 2008.
- ((en)) Страница на Джеймс Хилтън във Военноморската обсерватория на САЩ Архив на оригинала от 2006-09-03 в Wayback Machine.
- ((en)) Публикация съдържаща изчисления на масите на тела в астероидния пояс
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информация за 3 Юнона (орбитална диаграма; ефемерида) в базата данни за малки тела на JPL/НАСА
- Астрономически календар. Актуална информация за видимостта на ярки астероиди Архив на оригинала от 2009-12-31 в Wayback Machine.
| Астероиден пояс |
| ... | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | ... |
| 1 Церера | 2 Палада | 3 Юнона | 4 Веста | 5 Астрея | 6 Хеба | 7 Ирида | 8 Флора |
| 9 Метис | 10 Хигия | 11 Партенопа | 12 Виктория | 13 Егерия | 14 Ирена |
| 15 Евномия | 16 Психея | 17 Тетида | 18 Мелпомена | 19 Фортуна | 20 Масалия |