Ceyx erithacus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ceyx erithacus
Oriental dwarf kingfisher (Ceyx erithaca) Photograph by Shantanu Kuveskar.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Синявицоподобни (Coraciiformes)
семейство:Земеродни рибарчета (Alcedinidae)
род:Ceyx
вид:C. erithacus
Научно наименование
(Linnaeus, 1758 г.)
Ceyx erithacus в Общомедия
[ редактиране ]

Ceyx erithacus е вид птица от семейство Alcedinidae.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това са малки, червено-жълти птички, достигащи на дължина средно до около 13 cm. Върхът на перата е тъмносин до черен. Главата е оранжева с пурпурни отблясъци. Долната част на тялото е бяло, а клюна е жълто-оранжев на цвят.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Широко са разпространени в голяма част от горите на Южна и Югоизточна Азия, както и в Индийския субконтинент. Среща се в Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Андамански и Никобарски острови, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам. В Сингапур се считат вече за изчезнали. Предпочитат малките потоци в гъсто сенчестите гори.[3]

Размножаване и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Гнездата се строят под формата на хоризонтален тунел с дължина до един метър. Снесените около 4 – 5 яйца се мътят в продължение на 17 дена от мъжкия и женската. След около 20 дена на малките им порастват пера.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Тези птици ловуват най-често от засада. Хранят се предимно наземно, с различни малки насекоми и гръбначни, като щурци, водни кончета, гекони, сцинкове, раци, охлюви и жаби.[4]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Описани са три подвида:[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ceyx erithacus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Ali, S.. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1993. ISBN 0-19-563731-3.
  3. Schaunesee, de Rodolphe Meyer & S D Ripley. Zoological results of the George Vanderbilt Sumatran expedition, 1936 – 1939. Part 3 – Birds from Nias Island. Т. 91. Proceedings of The Academy of Natural Sciences, 1929. с. 399 – 414.
  4. Palkar, SB, Katdar VD, Lovalekar RJ, Mone RV & VV Joshi. Breeding biology of Oriental Dwarf Kingfisher Ceyx erythaca. Т. 4. Indian Birds, 2009. с. 98 – 103.
  5. Gill, F., Wright, M. & Donsker, D.. IOC World Bird Names (version 3.3). // (2012). (на английски)