Ceyx erithacus

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ceyx erithacus
Oriental dwarf kingfisher (Ceyx erithaca) Photograph by Shantanu Kuveskar.jpg
Ceyx erithaca.JPG
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Същински многоклетъчни
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
инфратип: Gnathostomata Челюстни
надклас: Tetrapoda Четирикраки
клас: Aves Птици
разред: Coraciiformes Синявицоподобни
семейство: Alcedinidae
род: Ceyx
вид: C. erithacus
Научно наименование
Уикивидове Ceyx erithacus
Синоними
  • Ceyx tridactylus
  • Ceyx erithaca (Linnaeus, 1758)[2]
  • Ceyx microsoma
  • Ceyx rufidorsa (Strickland, 1847)
Ceyx erithacus в Общомедия

Ceyx erithacus е вид птица от семейство Alcedinidae.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това са малки, червено-жълти птички, достигащи на дължина средно до около 13 cm. Върхът на перата е тъмносин до черен. Главата е оранжева с пурпурни отблясъци. Долната част на тялото е бяло, а клюна е жълто-оранжев на цвят.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Широко са разпространени в голяма част от горите на Южна и Югоизточна Азия, както и в Индийския субконтинент. Среща се в Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Андамански и Никобарски острови, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам. В Сингапур се считат вече за изчезнали. Предпочитат малките потоци в гъсто сенчестите гори.[4]

Размножаване и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Гнездата се строят под формата на хоризонтален тунел с дължина до един метър. Снесените около 4 – 5 яйца се мътят в продължение на 17 дена от мъжкия и женската. След около 20 дена на малките им порастват пера.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Тези птици ловуват най-често от засада. Хранят се предимно наземно, с различни малки насекоми и гръбначни, като щурци, водни кончета, гекони, сцинкове, раци, охлюви и жаби.[5]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Описани са три подвида:[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International. Ceyx erithaca. // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  2. David N & Gosselin M. 2000. „The supposed significance of originally capitalized species-group names.“ BBOC. 120(4):262 note that erithaca is the correct ending but erithacus is claimed to be correct in Handbook of the Birds of the World
  3. Ali, S.. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1993. ISBN 0-19-563731-3.
  4. Schaunesee, de Rodolphe Meyer & S D Ripley. Zoological results of the George Vanderbilt Sumatran expedition, 1936 – 1939. Part 3 – Birds from Nias Island. Т. 91. Proceedings of The Academy of Natural Sciences, 1929. с. 399 – 414.
  5. Palkar, SB, Katdar VD, Lovalekar RJ, Mone RV & VV Joshi. Breeding biology of Oriental Dwarf Kingfisher Ceyx erythaca. Т. 4. Indian Birds, 2009. с. 98 – 103.
  6. Gill, F., Wright, M. & Donsker, D.. IOC World Bird Names (version 3.3). // (2012). (на английски)