Ceyx erithacus
| Ceyx erithacus | ||||||||||||||
_Photograph_by_Shantanu_Kuveskar.jpg) | ||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
(Linnaeus, 1758 г.) | ||||||||||||||
| Ceyx erithacus в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Ceyx erithacus е вид птица от семейство Alcedinidae.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Това са малки, червено-жълти птички, достигащи на дължина средно до около 13 cm. Върхът на перата е тъмносин до черен. Главата е оранжева с пурпурни отблясъци. Долната част на тялото е бяло, а клюна е жълто-оранжев на цвят.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Широко са разпространени в голяма част от горите на Южна и Югоизточна Азия, както и в Индийския субконтинент. Среща се в Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Андамански и Никобарски острови, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам. В Сингапур се считат вече за изчезнали. Предпочитат малките потоци в гъсто сенчестите гори.[3]
Размножаване и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Гнездата се строят под формата на хоризонтален тунел с дължина до един метър. Снесените около 4 – 5 яйца се мътят в продължение на 17 дена от мъжкия и женската. След около 20 дена на малките им порастват пера.
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Тези птици ловуват най-често от засада. Хранят се предимно наземно, с различни малки насекоми и гръбначни, като щурци, водни кончета, гекони, сцинкове, раци, охлюви и жаби.[4]
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Описани са три подвида:[5]
- Ceyx erithacus erithacus (Linnaeus, 1758) – Индия, Шри Ланка, югоизточната част на Китай, Индокитай и Суматра
- Ceyx erithacus macrocarus (Oberholser, 1917) – Андамански и Никобарски острови
- Ceyx erithacus motleyi (Chasen & Kloss, 1929) – остров Ява, Борнео, Филипини, Сумбава и Флорес
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ceyx erithacus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ Ali, S.. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1993. ISBN 0-19-563731-3.
- ↑ Schaunesee, de Rodolphe Meyer & S D Ripley. Zoological results of the George Vanderbilt Sumatran expedition, 1936 – 1939. Part 3 – Birds from Nias Island. Т. 91. Proceedings of The Academy of Natural Sciences, 1929. с. 399 – 414.
- ↑ Palkar, SB, Katdar VD, Lovalekar RJ, Mone RV & VV Joshi. Breeding biology of Oriental Dwarf Kingfisher Ceyx erythaca. Т. 4. Indian Birds, 2009. с. 98 – 103.
- ↑ Gill, F., Wright, M. & Donsker, D.. IOC World Bird Names (version 3.3). // (2012). (на английски)