Ceyx erithacus

	Ceyx erithacus
	Природозащитен статут
	; Почти застрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Синявицоподобни (Coraciiformes)
семейство:	Земеродни рибарчета (Alcedinidae)
род:	Горски земеродни рибарчета (Ceyx)
вид:	C. erithaca
	Научно наименование
	Ceyx erithaca (Linnaeus, 1758)
	Ceyx erithacus в Общомедия
	[ редактиране ]

Ceyx erithacus е вид птица от семейство Alcedinidae.^[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това са малки, червено-жълти птички, достигащи на дължина средно до около 13 cm. Върхът на перата е тъмносин до черен. Главата е оранжева с пурпурни отблясъци. Долната част на тялото е бяло, а клюна е жълто-оранжев на цвят.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Широко са разпространени в голяма част от горите на Южна и Югоизточна Азия, както и в Индийския субконтинент. Среща се в Бангладеш, Бутан, Бруней, Камбоджа, Китай, Индия, Андамански и Никобарски острови, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Шри Ланка, Тайланд и Виетнам. В Сингапур се считат вече за изчезнали. Предпочитат малките потоци в гъсто сенчестите гори.^[3]

Размножаване и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Гнездата се строят под формата на хоризонтален тунел с дължина до един метър. Снесените около 4 – 5 яйца се мътят в продължение на 17 дена от мъжкия и женската. След около 20 дена на малките им порастват пера.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Тези птици ловуват най-често от засада. Хранят се предимно наземно, с различни малки насекоми и гръбначни, като щурци, водни кончета, гекони, сцинкове, раци, охлюви и жаби.^[4]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Описани са три подвида:^[5]

Ceyx erithacus erithacus (Linnaeus, 1758) – Индия, Шри Ланка, югоизточната част на Китай, Индокитай и Суматра
Ceyx erithacus macrocarus (Oberholser, 1917) – Андамански и Никобарски острови
Ceyx erithacus motleyi (Chasen & Kloss, 1929) – остров Ява, Борнео, Филипини, Сумбава и Флорес

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Ceyx erithaca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
↑ Ali, S. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1993. ISBN 0-19-563731-3.
↑ Schaunesee, de Rodolphe Meyer & S D Ripley. Zoological results of the George Vanderbilt Sumatran expedition, 1936 – 1939. Part 3 – Birds from Nias Island. Т. 91. Proceedings of The Academy of Natural Sciences, 1929. с. 399 – 414.
↑ Palkar, SB, Katdar VD, Lovalekar RJ, Mone RV & VV Joshi. Breeding biology of Oriental Dwarf Kingfisher Ceyx erythaca. Т. 4. Indian Birds, 2009. с. 98 – 103.
↑ Gill, F., Wright, M. & Donsker, D. IOC World Bird Names (version 3.3) // (2012). (на английски)

[1] Ceyx erithaca (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)

[2] Ali, S. The Book of Indian Birds. Bombay, Bombay Natural History Society, 1993. ISBN 0-19-563731-3.

[3] Schaunesee, de Rodolphe Meyer & S D Ripley. Zoological results of the George Vanderbilt Sumatran expedition, 1936 – 1939. Part 3 – Birds from Nias Island. Т. 91. Proceedings of The Academy of Natural Sciences, 1929. с. 399 – 414.

[4] Palkar, SB, Katdar VD, Lovalekar RJ, Mone RV & VV Joshi. Breeding biology of Oriental Dwarf Kingfisher Ceyx erythaca. Т. 4. Indian Birds, 2009. с. 98 – 103.

[5] Gill, F., Wright, M. & Donsker, D. IOC World Bird Names (version 3.3) // (2012). (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]