Messerschmitt Me.323 Gigant

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Messerschmitt Me.323 Gigant
Gigant italie 1943.jpg
Описание
Националност Флаг на Нацистка Германия Нацистка Германия
Тип тежък транспортен самолет
Конструктор Messerschmitt AG
Производител Messerschmitt AG
Произведен 1942 – 1944
Произведени бройки 201
Първи полет края на 1941
Използван от Луфтвафе
В експлоатация от 1943
В експлоатация до 1944
Тактико-технически данни
Екипаж 5
Дължина 28,50 m
Размах на крилете 55,24 m
Площ на крилете 300,50 m2
Височина 9,60 m
Тегло (празен) 27 000 kg
Тегло (пълен) 29 500 kg
Двигател 6× радиални 14 цилиндрови Gnome-Rhône 14N с въздушно охлаждане
Мощност 6× 950 к.с.
Максимална
скорост
250 km/h
Далечина на полета
без допълнителни резервоари
800 km
Далечина на полета
с допълнителни резервоари
1100 km
Таван на полета 4700 m
Скороподемност 3,6 m/s
Въоръжение
Оръдие 18× 7,9 mm картечници MG 15
Messerschmitt Me.323 Gigant в Общомедия

Messerschmitt Me.323 „Gigant“ (Месершмит Ме.323 „Гигант“) е немски тежък военно-транспортен самолет с товароподемност до 23 тона, най-тежкият сухопътен самолет от времето на Втората световна война. Общо са построени около 200 машини.

Me.323 е бил използван основно за снабдяване на немските войски в Тунис и в Северна Африка през периода 1942 – 1943 г. извършвайки полети от Апенинския полуостров и от остров Сицилия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Камион тегли Me.323 на буксир

Messerschmitt Me.323 „Gigant“ е най-големият транспортен самолет на Луфтвафе на нацистка Германия (с товароносимост до 23 тона), построен на базата на тежкия военен планер Me.321 "Gigant" с двигатели на френската фирма „Gnome-Rһone“, открити в изобилие от германските нашественици в складовете на окупирана Франция. Той превъзхождал основния транспортен самолет на Луфтвафе Ju.52 по товароносимост 5 пъти, а по икономичност – почти 2 пъти (0,57 срещу 1 литър гориво на тон-километър).

14-цилиндров радиален бутален двигател Gnome-Rhône 14N с въздушно охлаждане
Пилотската кабина
Вътрешността на товарния отсек

Непрактичността при използването на гигантския планер Me.321 (еднопосочен полет, екипажът е носел със себе си експлозиви за унищожаване на апарата след приземяване) довежда до решение за превръщането му в пълноценен самолет чрез инсталиране на двигатели и шасита (Me.321 е излитал на отделящо се шаси и се е приземявал на шини).

Първоначално четиримоторната версия на самолета е получил обозначение Me.321C, а шестмоторната – Me.321D, но по-късно се променят съответно на Ме.323C и Me.323D. Първите прототипи имали по четири двигателя, но поради слабата тяга, по-късно са се проектирали само шестмоторни варианти. Шасито на самолета, което е трябвало да издържа на невиждано дотогава натоварване и амортисьорите, които са действали на принципа на ж.п. буфер, са били технологичен пробив.

Сред германците Me.323 получил прозвището „Дрипльото“ или „Лейкопластовия бомбардировач“. С конструкцията си от плат и шперплат той се оказва, че не е по-пожароопасен, отколкото металния Ju.52, което се потвърждава и на практика – „Gigant“ е горял не повече и не по-силно от юнкерса.

От март 1942 г. (началото на полетните изпитания) и лятото на 1942 г. (започване на производството) до началото на 1944 г. са построени 201 апарата от всички версии и модификации. Най-много са произведените бройки през февруари 1943 г. – 27, като след това са строени средно по 8,5 самолета на месец.

Me.323 взема основно участие в бойни операции в Средиземноморската и Североафриканската кампании на Втората световна война – от летищата в Неапол, Лече, Помиляно, Кастел Ветрано, Пистоя. „Гигант“-ите са доставяли в Тунис горива, резервни части, храни, боеприпаси, както и лека бронирана техника и различни артилерийски системи (включително 150-mm гаубици). Извършвали са доставки на Африканския корпус на Ромел. Обикновено самолетите са летели ниско, поединично или на малки групи.

През януари 1943 г. Ме.323 са включени в операции по снабдяването на обкръжената в Сталинград 6-а армия на фелдмаршал Фридрих Паулус.

През юли 1943 г. Me.323 се включват при подкрепата на войските, отбраняващи Сицилия от десанта на съюзниците (двойка „Gigant“ доставя на летището в Катания артилерия за 1-ва парашутно-десантна дивизия).

След падането на режима на Мусолини и решението на Хитлер да окупира Италия, този вид самолети са ангажирани в осигуряването на операцията. От 26 до 28 юли 1943 г. шест „Гигант“-а, заедно с други транспортни самолети, прехвърлят 2-ра парашутна десантна дивизия от френската база Истр в италианската Практика-ди Маре, на 25 km от Рим. След месец и половина тази войскова част завладява Рим.

За по-малко от 5 месеца „Гигант“-ите са извършили в Тунис над 1200 полета, доставяйки около 15 000 тона товари, в това число 96 самоходни артилерийски установки и бронетранспортьори, 616 оръдия, 360 товарни автомобили и влекачи, 42 радиорелейни станции. През есента на 1943 г. Me.323 са осигурили евакуацията на корсиканската групировка. „Гигант“-ите са били използвани също за евакуация на корпуса на Ромел от Африка. В тази зона на военни действия немците са загубили общо 83 броя Me.323, от които 25 са свалени от изтребители на съюзниците.

След претърпените загуби, ескадрилата на Me.323 – TG 5 (Transportgeschwader, транспортна ескадрила), попълва личния си състав, получава нови машини и е предислоцирана на Източния фронт с главни бази Кечкемет (Унгария) и Фокшани (Румъния). Оттам „Гигант“-ите са изпращани за изпълнение на задачи в различни части на фронта – от Севастопол до Рига. В края на 1943 и началото на 1944 г. самолетите на група I./TG5 са доставяли различни товари за войските, сражаващи се по време на Днепровско-Карпатская операция. От ноември 1943 г. до началото на май 1944 г., две ескадрили от тази група редовно изпълняват полети от Одеса до Севастопол и обратно, като само през първата половина на април те доставят 30 артилерийски оръдия. До май 1944 г. „Гигант“-ите изпълняват около 2000 полета на Източния фронт, пренасяйки почти 18 000 тона товари. Един Me.323 е свален от съветски партизани (отряда на С. А. Ковпак), за което се споменава в книгата на П. П. Вершигора „Хора с чиста съвест“.

Оценка на проекта[редактиране | редактиране на кода]

Предният товарен люк

Въпреки опитите на изследователите да съсредоточат вниманието си върху недостатъците на машините и големите бойни загуби, Me.323 може да се счита за първият в света специализиран военно-транспортен самолет.

В него са реализирани такива напреднали за времето си решения, като широкия фюзелаж, голям преден товарен люк, трансформируема транспортна кабина, многоколесно шаси и др.

Тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Показаните по-долу характеристики отговарят на модификацията Me.323 D-1.

Технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Екипаж: 5
  • Вместимост пътници: 130 войници
  • Дължина: 28,50 m
  • Размах на крилото: 55,24 m
  • Височина: 9,60 m
  • Площ на крилата: 300,50 m²
  • Тегло празен: 27 000 kg
  • Тегло бруто: 29 500 kg
  • Максимално тегло при излитане: 43 000 kg
  • Тегло на полезен товар: 11 000 kg
  • Двигатели: 6х радиални 14-цилиндрови Gnome-Rhône 14N с въздушно охлаждане
  • Мощност: 6х 950 к.с (700 kW)

Летателни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

  • Максимална скорост: 250 km/h
  • Крайцерска скорост: 210 km/h
  • Практически обхват: 800 km
  • Обхват: 1100 km
  • Таван на полета: 4700 m
  • Скорост на издигане: 3,6 m/s
  • Време на набиране на височина: 4000 m за 35 минути

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Me.323 свален в Тунис
Me323D wreck2 TunisMay1943.jpg
Възстановяване на самолет в сервизна работилница на Райха
  • Едновременно с въвеждането в експлоатация на шестмоторния Me.323D, Министерството на авиацията на Германия нарежда да се започне работа по проектиране на негов наследник. Една от фирмите, на които е възложена задачата, е известната с гигантските си дирижабли - Zeppelin. Този производител не е имал никакъв опит в проектирането на самолети (с изключение на бомбардировачи от Първата световна война), но в заводите на фирмата започват да се строят транспортните Ме.323Е-1. Оттук и заключението, че на инженерите на Zeppelin не са коствали много усилия, за да конструират нов транспортен самолет, въз основа на опита по конструкцията на „Гигант“-ите. Наложило се е Zeppelin да се кооперира с френския концерн CNCASO, под ръководството на германския инженер Валтер Щендер. Проектът, изготвен от тях, получава официалното наименование ZSO.523 – 0.
    Самолетът много прилича на Ме.323, но с доста увеличени размери и маса. За да се намали теглото, фюзелажът на машината е изпълнен от стоманени тръби, обшити с плат. Общият обем на товарния отсек възлиза на 280 m², както и при Ме.323 са предвидени носови и опашни товарни рампи за хора и техника. Двигателите са шест – френски радиални Gnome-Rhone 18R с мощност от 1618 kW всеки. Горивото от 18 000 литра се е съхранявало в шест резервоара в крилата. Максималното тегло на транспортния самолет е достигало 100 тона. Изчисленията показват, че с товар от 22 тона ZSO.523 е можел да достигне обхват от 2200 km, като максималното натоварване е било 46 тона, което е със 6 тона повече, отколкото при Ме.323Е-1. Скоростта на ZSO.523 достигала 300 km/h. Заедно с този проект, инженерите на фирмата Zeppelin разработили варианта ZSO.523-A с немски двигатели Jumo 222A с капацитет от 2500 к.с всеки, но и двата проекта останат неизпълнени. След откриването на Втори Фронт, работите по ZSO.523 са прекратени, а от средата на 1944 г. в приоритет се превръща „Спешна изтребителна програма“. Това е краят на програмите за построяване на големи транспортни самолети на Германия.
  • През май 2012 г. един от самолетите е бил открит на дъното на морето близо до италианския остров Сардиния. Намереният самолет е паднал на 26 юли 1943 г. В същия ден два Me-323 тръгват от летище Венафиорита (Venafiorita) в Сардиния към Пистоя (Тоскана). В 12:10 часа местно време те са нападнати от британците около остров Мадалена, в архипелага Ла-Маддалена. Един от самолетите пада на територията на острова и изгаря, а вторият е извършил аварийно кацане на вода и по-късно потъва. 10 от членовете на екипажа успяват да избягат, а останалите са убити. До намирането на тази находка не е бил известен нито един запазен Messerschmitt Me.323.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Portal:Messerschmitt Me.323 Gigant
Уикипедия разполага с
Портал:Авиация