Орхидеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Orchidaceae)
Орхидеи
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Едносемеделни (monocots)
разред:Зайчесянкоцветни (Asparagales)
семейство:Орхидеи (Orchidaceae)
Научно наименование
Juss., 1789
Разпространение
Обхват на вкаменелости
Орхидеи в Общомедия
[ редактиране ]

Орхидеи или Салепови (Orchidaceae) е най-голямото семейство покритосеменни растения, с описани 750 рода, около 25 000 природни вида[1] и близо 500 000 хибрид, създадени по естествен и изкуствен път. Цветовете са неправилни , с изключително богато разнообразие на цветове и форми.

Името им идва от гръцката дума orkhis (όρχις), означаваща „тестис“, заради формата на грудките при растенията от род Orchis. Думата за първи път е използвана от считания за баща на ботаниката древногръцки учен Теофраст (372/371 – 287/286 пр.н.е.), в книгата му „Естествена история на растенията“.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Семейство Орхидеи

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Орхидеите са разпространени в хабитатите в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. Преобладаващата част от тях се среща в тропическите региони, най-вече Азия, Южна и Централна Америка. Орхидеи са откривани и отвъд антарктическия кръг, в южна Патагония.

Най-общо, тяхното разпростанение е следното:

В България естествено разпространени са 26 рода с около 68 вида. От тях 24 вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. [2] Повечето от тях са терестрийни - растат в почва. Най-широко са представени родовете Салеп (Orchis) – 17 вида; Дремник (Epipactis) – 10 и Дланокоренник (Dactylorhiza) – 8 вида.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от начина на добиване на хранителни вещества, орхидеите могат да се групират в следните категории:

  • Мнозинството видове са многогодишни епифити; намират се в тропически влажни широколистни гори, в субтропици и планински региони. Прикрепят се към други растения най-вече дървета, понякога и храсти. Въпреки това не са паразити. Получават хранителни вещества от въздуха.
  • Част от орхидеите са литофити, подобни на епифитите, но прикрепящи се към скали или много твърда почва. Те получават хранителни вещества от атмосферата, дъждовна вода, гнила шума, хумус и дори мъртви тъкани от самите тях.
  • Други са почвени растения, получаващи от почвата нужните им хранителни вещества. Тази група орхидеи е основно разпространена в умерения климатичен пояс. Известни са още като земни орхидеи или терестрийни.
  • В Австралия са описани и подземно растящи орхидеи като Rhizanthella gardneri[3]
  • Някои орхидеи не съдържат хлорофил и са мико-хетеротрофи, напълно зависими от гъбички в почвата, които се хранят с гниещи части от растението (обикновено окапали листа). Орхидеите имат различни подземни органи - месести корени, коренища и коренови грудки. В клетките на кората на ОРХИДЕИ /ORCHIDACEAE/тези органи се развиват еднофитни гъби, които живеят в симбиоза с растенията. Стъблата на орхидеите са твърде различни при отделните видове-изправени, дълги, стелещи се, виещи се и силно скъсени. Много орхидеи образуват надебелени стъбла и надебелени части на стъбла, в които се натрупва резервна вода за прекарване на неблагоприятния период. Тези надебелени части се наричат псевдолуковици или въздушни грудки или туберидии. Листата на орхидеите са прости, с различна форма, разположени последователно или по няколко в снопчетата на върха на туберидиите или в прикоренови розетки. Цветовете са разположени поединично или в съцветия. Те са много разнообразни по размери, форма, багри и съчетание на багрите.

Родове[редактиране | редактиране на кода]

За пълен списък на родовете вижте Родове орхидеи. По-известните сред тях са:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Орхидеите в България

Източници[редактиране | редактиране на кода]