Претор
- Тази статия е за римската магистратура. За селото в Северна Македония вижте Претор (село).
Част от серията статии за | ||
Древен Рим | ||
---|---|---|
Периоди | ||
|
||
Обикновени магистратури | ||
|
||
Извънредни магистратури | ||
|
||
Мандатни длъжности | ||
|
||
Институции, римско право | ||
|
Прѐтор (на латински: praetor) е държавна длъжност в Древен Рим.[1] В хода на историческото развитие на древен Рим съдържанието и функциите на тази длъжност се променяли.
В периода на ранната Римска република претори се наричали две висши институции — (консули и диктатори). През 367 г. пр. Хр., по времето на Законите на Лициний и Секстий (leges Liciniae Sextiae), върховното длъжностно лице започнало да се нарича консул, а терминът „претор“ обозначавал следващата в йерархията длъжност. В компетенциите на преторите влизало градското правосъдие по гражданските дела. На претора принадлежала висшата власт в отсъствието на консула. Претори се избирали всяка година.
От 242 г. пр. Хр. започнали да се избират двама претори – градски претор (praetor urbanus), който да води съдебните процеси между римските граждани, и претор за делата между римски граждани и чужденци или само между чужденци (praetor peregrinus).
При Луций Корнелий Сула броят на преторите се увеличил до осем, при Цезар — до шестнадесет, а по време на империята — до осемнадесет. По времето на империята длъжността на преторите вече позагубила предишното си значение, но служила за заместване на цял ред висши административни постове и военни длъжности по пътя до сенаторската длъжност. През императорската епоха претори се наричали и висшите длъжностни лица в градовете.