Направо към съдържанието

The Need for Speed

от Уикипедия, свободната енциклопедия
The Need for Speed
ПроизводителEA Canada
ИздателElectronic Arts
Издадена на31 август 1994 (3DO)
1995 (PC)
1996 (PS)
ЖанрАвтомобилни състезания
Режим на играСингъл плейър, Мултиплейър
ПлатформаPC, 3DO, PS, Sega Saturn
РейтингESRB: K-A
ELSPA: 3+
НосителCD
Игрови контролерКлавиатура, Джойстик
The Need for Speed в Общомедия

The Need for Speed е първата игра от поредицата Need for Speed. Тя е разработена от EA Canada и издадена от Electronic Arts. Излиза на 31 август 1994 г. за конзолата 3DO, а през 1995 и 1996 г. излизат и версиите за персонален компютър, работеща под DOS, Плейстейшън и Sega Saturn. В нея играчът се състезава с екзотични и японски автомобили срещу компютърен опонент или друг играч. Цялото заглавие на играта е Road & Track Presents: The Need for Speed, защото партньор в разработването е списание Road & Track, което допринася за точното наподобяване на поведението на автомобилите, издаваните от тях звуци и др. В играта има и меню с данните за автомобилите и коментар, техни снимки и кратки видеа.

Състезанията се провеждат на отворен маршрут с по три етапа и затворени писти. На отворените маршрути има трафик. При превишаване на скоростта по тях, играчът може да бъде подгонен от полицията и ако не успее да се измъкне – глобен. При трета глоба в едно състезание следва арест и състезанието е загубено (във версията за Sega Saturn за арест трябват само две глоби). Поведението и управлението на автомобилите (някои от тях разполагат и с ABS и тракшън-контрол) в играта се счита за най-реалистичното за времето си в сравнение с други подобни игри. Заслужава да се спомене и опцията, чрез която играчът може да види на повторение и забавен кадър от различни перспективи изиграното състезание. С въвеждането на код, пистите получават слой мръсотия, който променя управлението на автомобилите и то става по-нереалистично, като при аркадните игри от този тип. The Need for Speed е една от първите игри с коли, която може да се играе с изглед от шофьорското място и предоставяща детайлно изобразен интериор на автомобила.

Автомобилите в The Need for Speed са общо осем и са разделени в три класа. Освен това има един бонус автомобил, който може да бъде открит само след въвеждане на код. За разлика от останалите, бонус колата не е реална и има управление и технически характеристики по-добри от тези на другите в играта.

Клас А
Клас В
Клас С
Бонус
  • Warrior PTO E/2

Пистите, включени в The Need for Speed са общо седем. Една от тях е бонус и става достъпна след спечелване на турнира, състоящ се от състезания на всички останали писти. Всяка от пистите (без бонуса) има и „рали“ версия, която е достъпна след въвеждането на код. Тези версии имат слой мръсотия, който променя управлението на автомобила. Освен това Rusty Springs Raceway има и версия Lunar Springs, отличаваща се със слаба гравитация.

Отворен маршрут
  • Alpine – в Алпите
  • Coastal – на морския бряг
  • City – в градска обстановка
Затворени писти
  • Autumn Valley Speedway
  • Rusty Springs Raceway
  • Vertigo Ridge
Бонус
  • Lost Vegas

Като цяло The Need for Speed получава много добри рецензии, като основните критики са насочени към високите системни изисквания и звука. Британското списание PC Power дава на компютърната версия оценка 95%, отличавайки управлението на автомобилите и графиката,[1] а интернет сайтът за игри GameSpot поставя оценка 8.3/10, отличавайки вниманието към детайлите, екзотичния дизайн на пистите и опростения геймплей.[2]

С две думи, The Need for Speed е второто най-хубаво нещо след това да притежаваш автомобил за 200.000 долара.[2]

Джим Варнър, GameSpot

The Need for Speed: Special Edition

[редактиране | редактиране на кода]

През 1996 г. излиза специално издание на играта само за компютри, съдържащо версии както за DOS, така и за Windows 95. Освен подобренията в енджина, поддръжката на DirectX 2 и възможността за игра в мрежа през TCP/IP, в нея са включени и две нови писти – Transtropolis и Burnt Sierra.

  1. Деймиън Бът, „The Need for Speed“, PC Power (22 – октомври 1995): 38 – 41
  2. а б Need for Speed Review