Опел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за автомобилната марка. За немския зоолог вижте Николаус Михаел Опел.

Adam Opel AG
Лого на Adam Opel AG
Основана 1863 година
Седалище Рюселсхайм, Германия
Продукти автомобили
Уебсайт www.opel.com

Опел (пълно име: Adam Opel AG) е германска фирма за производство на автомобили. Компанията е създадена на 21 януари 1863 г. и започва производство на автомобили през 1899 г. В наши дни, Опел е най-големият производител на Дженерал Моторс в Европа.

История[редактиране | edit source]

През 1862 г. Адам Опел основава собствено предприятие за производство на шевни машини. През 1898 г. механикът Ф. Луцман от Десау изработва няколко моторни самохода, сходни като концепция с представения пет години по-рано Бенц Виктория (Benz Victoria). Синовете на Адам Опел проявяват интерес към бензиновите файтони, които по същото време се изявяват успешно и в някои местни съревнования. През януари следващата година младите наследници на Опел купуват малката работилница на Луцман, патентоват неговата конструкция и организират серийното производство на автомобили с марката Опел Луцман (Opel Lutzmann). Те разполагат с открита четириместна каросерия и разположен отзад едноцилиндров двигател от 1542 куб. см, който позволява мощност от 3,5 конски сили. Този първи във фирмената история модел е изработен в 65 екземпляра.

През 1902 г. обаче той вече изглежда твърде архаичен и неперспективен като концепция. Тогава братята купуват лиценз за производство на френските автомобили Дарак (Darracq), чието тиражиране под марката Опел е организирано в Рюселсхайм. Каросерията е изцяло изработена в Германия, а шасито и двуцилиндровият двигател пристигат в завършен вид от Франция. Моделът е обозначен като Опел Дарак 8/4 ПС (Opel Darracq 8/4 PS), а през 1905 г. е усвоено и производството на 4-цилиндровия Опел Дарак 35/40 ПС (Opel Darracq 35/40 PS). Година по-късно обаче фамилията Опел решава да се откаже от услугите на А. Дарак, тъй като по същото време е завършен първият изцяло авторски сериен модел на Опел. Прототипът, наречен Опел 10/12 ПС (Opel 10/12 PS), е показан още през 1902 г. на изложението в Хамбург, а през 1906 г. от него вече са произведени повече от 1000 броя. След успешната си изява на международното автомобилно състезание за Купата на Кайзера от 1907 г. Опел се превръща в предпочитан доставчик на леки автомобили за държавния глава Вилхелм II. Първият фирмен модел, поръчан от двореца е Опел 65 ПС (Opel 65 PS) с 4-цилиндров двигател и специално изработена поръчкова каросерия тип „ландоле".

През 1909 г. се появява и моделът Opel 4/8 PS, по-известен като Докторваген (Doktorwagen), тъй като неговата надеждност, високопроходимост и пъргавина бързо са оценени от местните лекари. Автомобилът е снабден с четирицилиндров двигател от 1000 куб. см и тристепенна скоростна кутия, а максималната му скорост достига 55 км/h при мощност 8 к. с. Той се произвежда до 1910 г., когато е заменен от четириместните версии Опел 4/8 ПС (Opel 4/8 PS), Опел 8/14 ПС (Opel 8/14 PS) и Опел 10/18 ПС (Opel 10/18 PS) с каросерия тип файтон.

До началото на първата световна война предприятието предлага особено популярните в Германия модели Опел 5/12 ПС (Opel 5/12 Р8), Опел 5/14 ПС (Opel 5/14 PS) и Опел 6/16 ПС (Opel 6/16 PS). По това време най-големият като кубатура автомобил на Опел е Опел 40/100 ПС (Opel 40/100 PS) от 1912 г., чийто осемцилиндров двигател е с работен обем от 10 200 куб. см, а максималната му скорост достига 120 км/ч.

През 1914 г. е създаден Опел ГП Ренваген (Opel GP Rennwagen), с който знаменитият пилот Карл Йорнс успява да спечели една от местните надпревари.

В техническо отношение следвоенните леки автомобили на Опел 21/60 PS и Опел 30/75 ПС (Opel 30/75 PS) са базирани на първия шестцилиндров модел на фирмата Опел 18/50 ПС (Opel 18/50 PS) от 1916 г. Въпреки своите достойнства тези луксозни лимузини се продават трудно, поради тежката икономическа ситуация в следвоенна Германия. Това е и основната причина, поради която през 1924 г. компанията лансира малкия двуместен модел Опел 4/12 ПС (Opel 4/12 PS), придобил красноречивия прякор "Лаубфрош" Laubfrosch, поради яркозелената си окраска. Популярният автомобил разполага с 4-цилиндров двигател (951 куб. см, 12 к. с.) и достига максимална скорост 66 км/ч. На негова база се предлагат още триместен седан, кабриолет (Opel 4/14 PS) и фургон.

Именно благодарение на Лаубфрош Опел се превръща в първата германска компания, усвоила конвейрното производство на леки автомобили. По повод на този модел обаче възниква конфликт с френската компания Ситроен, която обвинява Опел в плагиатство, поради поразителната прилика между него и Ситроен 5CV, произвеждан в началото на 1920-те години. Германците обаче успяват да докажат своята невинност и с това въпросът е приключен. Бестселърът остава на конвейра до края на 1925 г., след което на негово място идва вариант с четириместна каросерия, поставена върху удължено шаси, а старият двигател отстъпва на по-съвършен 1016-кубиков агрегат от 26 к. с. В този вид моделът се подвизава до 1929 г.

Един любопитен и съвсем немаловажен детайл от богатата фирмена история е и фактът, че някъде към средата на 1920-те години Опел става първият производител в света, който създава сервизна мрежа за обслужване на своите автомобили на територията на цялата страна.

Обвързването с Дженерал Моторс[редактиране | edit source]

През 1928 г. компанията се трансформира от семейно предприятие в акционерно дружество Adam Opel AG. Година по-късно 80 % от нея става собственост на американския гигант Дженерал Моторс, а през 1931 г. отвъдокеанските господари придобиват изцяло предприятието в Рюселсхайм.

Същата 1928 г. остава паметна в историята на Опел и със създаването на уникалния свръхскоростен болид Опел РАК-2 (Opel RAK-2), снабден с ракетен двигател с твърдо гориво. На 23 май същата година на скоростната отсечка на пистата AVUS край Берлин Фриц фон Опел (внук на Адам Опел) успява да достигне със същия автомобил скорост 238 км/ч.

През 1929 г. е лансиран луксозният Опел 24/110 ПС Регент (Opel 24/110 PS Regent), снабден с 8-цилиндров двигател от 5970 куб. см., който е създаден като пряк конкурент на Мерцедес-Бенц. По същото време е представен и наследникът на Лаубфрош - Опел 4/20 ПС (Opel 4/20 PS) с 1016-кубиков двигател. През 1931 г. на негово място идва Опел 1.0 (Opel 1.0), а през 1932 г. и Опел 1.2 (Opel 1.2).

В средата на 30-те идва ред на следващото поколение достъпни компактни модели Р4, чието производство не след дълго достига до 100 000 броя годишно (според слуховете през 1938 г. производството на модела е принудително преустановено по настояване на новото националсоциалистическо управление; причината за това е, че лидерите на Третия райх не искат да допуснат американският завод да се превърне в конкурент на новостроящата се фабрика на Фолксваген).

Паралелно с дебюта на Р4 в средата на 1930-те години на пазара се появява и сензационният модел Опел Олимпия (Opel Olympia), чието име е вдъхновено от проведените през 1936 г. световни олимпийски игри в Берлин. Това е първият германски автомобил със самоносеща каросерия, който именно благодарение на тази авангардна особеност е със 110 кг по-лек от своя предшественик Опел Регент 1.3 (Opel Regent 1.3). Именно оттам са взети и първоначално използваните при Опел Олимпия двигатели, които впоследствие са заменени от по-модерни агрегати от 1288 куб. см (26 к. с.) и 1488 куб. см (37 к. с.).

В края на 1936 г. компанията предлага и още един достъпен модел от същия клас, наречен Опел Кадет. Той отново разполага със самоносеща каросерия, а външните му разлики с Олимпия са незначителни, като използваният в случая двигател е от предходния модел Р4. През 1938 г. Кадет е модернизиран, а неговото производство е поето изцяло от новия фирмен завод в Бранденбург, където след 1935 г. се произвеждат камионите Опел Блиц (Opel Blitz) и 1,5-литровите двигатели за някои от леките автомобили. При 6-цилиндровия модел Опел 2.0 Opel 2.0, произвеждан в периода 1934-1937 г., за първи път във фирмената история е внедрено независимо предно окачване тип Дубонет(Dubonnet), каквото след 1939 г. получават всички модели на Опел.

По време на автосалона в Берлин от началото на 1937 г. компанията представя два нови модела - Опел Супер 6 (Opel Super 6) и Опел Адмирал (Opel Admiral). Първият от тях не се радва на особено дълга и успешна кариера, но вторият е приет с овации от публиката не само заради своя оригинален дизайн, но и заради мощния и надежден 6-цилиндров двигател от 3626 куб. см и максимална скорост 132 км/ч при мощност 75 к. с. Той се отличава с меко окачване, удобни седалки, ниско ниво на шума в купето и възможността за избор между две атрактивни каросерии с четири врати — лимузина и кабриолет, като паралелно с тях се представя и ефектни поръчкови каросерии на същата база, изработени от местни каросерийни майстори. Производството на Адмирал е преустановено в началото на Втората световна война, като дотогава са изработени близо 6,5 хиляди броя.

Когато Германия обявява война на САЩ, заводите на Опел преминават под държавен контрол. По същото време военните камиони Опел Блиц за нуждите на Вермахта се снабдяват с двигатели от Опел Адмирал. През 1944 г. фабриките на Опел претърпяват сериозни поражение в следствие на съюзническите бомбардировки.

Веднага след войната концернът Дженерал Моторс започва възстановяване на завода в Рюселсхайм. Фабриката за камиони в Бранденбург обаче е изгубена завинаги. Причината за това не са тежките разрушения, а съветските окупационни власи, които демонтират завода и отново го сглобяват някъде край Урал. Допълнително, съветските власти изискват от съюзническите сили производствена технология, инструменти и чертежи за Опел Кадет, с цел да възстановят производството на модела в завода в Лайпциг. Производствената линия е доставена в Лайпциг, но вместо да бъде разтоварена, продължава пътя си за Москва от където през декември 1946 г. започва производството на Москвич 400, напълно идентичен с Опел Кадет (наричан в СССР на шега и „под сурдинка” Опел Фиатович).

През 1939 г. дебютира и модерният седан от среден клас Опел Капитан (Opel Kapitan), който се отличава със своя авангарден дизайн, проектиран в САЩ, както и с изцяло металната си самоносеща каросерия и 2473-кубиковия си двигател от 55 к.с, Опел Супер 6 (Opel Super 6). Той става особено популярен не само в Германия, но и в останалите страни, в които се продава и до октомври 1940 г., когато принудително слиза от конвейра, е тиражиран в над 25 хиляди броя. Неговото производство е продължено с незначителни технически изменения и след войната, и по-точно между 1948 и 1951 г. След това моделът претърпява основна стилистична модернизация, изпълнена в подчертано американски стил. В техническо отношение една от малкото разлики с предходния вариант е, че скоростният лост вече е поставен на кормилната колона.

През 1950 г. е модернизирана и Опел Олимпия, като към стандартния седан с две врати се присъединяват и две нови модификации - кабриолет и универсал.

Първият изцяло нов като външност следвоенен модел на Опел е бестселърът Опел Рекорд (Opel Record), който дебютира през есента на 1953 г. на автосалона във Франкфурт. Въпреки модерната си каросерия с две врати, предлагана във варианти седан и кабриолет, той запазва почти изцяло архаичната механика и 1488-кубиковият двигател от своя предшественик Опел Олимпия. В конкретния случай мощността и максималната скорост на модела са повишени съответно на 40 к.с и 120 км/ч. До края на 50-те години Опел Рекорд претърпява три поетапни модернизации, при които максималната мощност е допълнително повишена и е внедрена нова четиристепенна скоростна кутия. Появяват се и нови модификации, като седан с четири врати, универсал, обозначен като Караван(Caravan) и др. Клиентите могат да избират между двигатели с работен обем от 1196 до 1680 куб.см и автоматична трансмисия от типа Олимат (Olymat). Автомобилът се радва на особена популярност не само в Европа, но дори и на американския пазар, като между 1953 и 1960 г. първата генерация Опел Рекорд е тиражирана в повече от 1,5 милиона броя. През 1954 г. е представен и наследникът на Опел Капитан. Новият голям седан от „американски тип" се отличава с просторно пътническо пространство, панорамни стъкла, триместна предна седалка, тип „пейка", висящи педали и др. Първоначално е използван форсиран до 68 к. с. вариант на предвоенния 6-цилиндров агрегат от 2473 куб. см, но с появяването на новия Опел Капитан Р (Opel Kapitan R), в края на 1958 г. идва и нов 2605-кубиков двигател от 80 к. с. Като опция на този модел се предлага и полуавтоматична американска скоростна кутия, а след 1961 г. и напълно автоматичната тристепенна скоростна кутия Исейтроник (Esaytronic).

През 1964 г. се появява и напълно обновеният Опел Капитан А (Opel Kapitan A), чието външно излъчване отново съчетава най-модерните отвъдокеански тенденции. Пак тогава е лансиран и първият следвоенен модел на фирмата от представителен клас, при който е възродено името Опел Адмирал. Паралелно с него се предлага и почти идентичният Опел Дипломат (Opel Diplomat), който върви в комплект с 4,6-литров двигагел Шевролет V8 със 165 к.c. Впоследствие такъв двигател се поставя по поръчка и на моделите Опел Капитан и Опел Адмирал , като междувременно Опел Дипломат e снабден с нов 5,4-литров агрегат V8 с 230 к. с. И трите модела разполагат с идентично задно окачване тип Де Дион. През 1963 г. идва ред и на второто поколение Опел Рекорд, който се отличава със своята видимо уголемена каросерия, а след 1964 г. и с наличието на мощен 6-цилиндров двигател с 2605 куб. см.

Opel Rekord C, 1.7 L, 1968

През 1962 г., когато фирмата чества своя стогодишен юбилей, в експлоатация влиза новият завод на Опел в Бохум, където е организирано производството на възродения Опел Кадет. Това е компактен модел с две врати и нов двигател с 993 куб. см, слят в общ блок със съединителя и четиристепенната скоростна кутия, който осигурява мощност от 40 к. с. Три години след премиерата си той получава нов 1078-кубиков двигател, а през 1967 г. се появява и ограничена серия от спортната версия Опел Кадет Рали (Opel Kadett Rally), чийто работен обем е повишен до 1897 куб. см.

През 1980 г. дебютира и първият във фирмената история модел с предно предаване - Опел Кадет Д. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия Опел Кадет Е, който е първият автомобил на Опел, удостоен с приза „Автомобил на годината".

По време на автосалона във Франкфурт през 1965 г. Опел показва перспективен прототип на първия в своята гама спортен автомобил, обозначен като GT, чиято ходова част е идентична с тази на Опел Кадет. Серийният вариант на модела е лансиран през август 1968 г. с два вида двигатели от 1078 и 1897 куб. см, като преобладаващата част от него се продава в САЩ.

През 1966 г. е предприета поредната по-значима модернизация на модела Опел Рекорд, който получава цяла гама модерни 4-цилиндрови двигатели от 1.5,1.7 и 1.9 л. с горен разпределителен вал, чиято мощност е съответно 66,75 и 90 к.с. През 1972 г. именно този модел за първи път във фирмената история започва да се продава и с дизелов двигател (2067 куб. см, 60 к. с), но през 1974 г. поради данъчни съображения работният обем на дизеловата версия е редуциран до 1998 куб. см. Последната модернизация на Опел Рекорд е направена през 1979 г. и в общи линии се изчерпва с поставянето на нов 1979-кубиков двигател.

От 1967 г. паралелно с Опел Рекорд се произвежда и относително сходният като концепция модел Опел Комодор (Opel Commodore), който разполага с 6-цилиндров двигател от 2490 куб. см. Той се изявява успешно в редица автомобилни надпревари и се ползва с добро име сред клиентите. Модернизираният впоследствие Соглтосюге започва да се произвежда в австралийския филиал на GM.

През 1970 г. Опел лансира своя нов модел Опел Аскона (Opel Ascona), който замества ветерана Опел Капитан (Opel Kapitan), като на негова база разработено и спортното купе Опел Манта (Opel Manta). И двата модела се предлагат с 4-цилиндрови двигатели с работен обем 1196, 1584 и 1897 куб. см, като пет години след своя дебют са основно модернизирани, а след 1980 г. Опел Аскона е тотално преработен и започва да се произвежда с предно предаване. В годините на своето производство Опел Манта e особено търсен модел и за цялата си кариера е тиражиран в над 1 милиона.

През 1978 г. елитните Опел Адмирал и Опел Дипломат са заменени от Опел Сенатор (Opel Senator), който е лансиран в два 6-цилиндрови варианта (2784 и 2969 куб. см и мощност съответно 140 и 180 к. а), като може да се поръча и версия с тристепенен автоматик. На базата на помощната от двете модификации е създадено и спортното купе Монца (Monza), чиято предна част е почти еднаква с тази на Опел Сенатор, но задната част завършва в стил хечбек.

През 1988 г. мястото на Опел Аскона е заето от новата Опел Вектра чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на Вартбург в Айзенах. След 1989 г. на базата на Опел Вектра се произвежда и спортното купе Опел Калибра (Opel Calibra), което идва на мястото на Опел Манта и се отличава с отлична аеродинамика (Сх = 0,26).

Производството на новото семейство започва през 1982 г. с модела Опел Корса (Opel Corsa) в испанския завод на компанията. През януари 1993 г. идва второто поколение Опел Корса и спортното купе Опел Тигра (Opel Tigra), базирано на същия модел, а през есента на 2000 г. е предприето следващото по-сериозно обновяване на компактния хит. Интересна новост при този усъвършенстван вариант е наличието на комбинирана полуавтоматична скоростна кутия Изитроник(Easytronic), с каквато се предлагат 1199-кубиковите версии на модела. През 2001 г. се появява и универсалната версия на Опел Корса, която е наречена Комбо (Combo) и разполага със същия двигател. През 1986 г. ветеранът Опел Рекорд е заменен от елегантната Опел Омега (Opel Omega), която се предлага във вариант седан и комби, а в края на същата година получава престижното звание „Автомобил на годината".

Година след премиерата на модела е лансирана и неговата по-престижна версия, наречена Опел Сенатор, при която е използван 6-цилиндров двигател от 2594 куб. см (150 к. с.) и автоматична скоростна кутия.

В края на 1993 г. дебютира второто поколение Опел Омега, което върви в комплект с няколко вида 4- и 6-цилиндрови двигатели, чийто работен обем се движи от 1998 до 3175 куб. см.

През лятото на 1991 г. мястото на Опел Кадет е заето от новия модел Опел Астра (Opel Astra F), като лиценза за производство на самия Опел Кадет Е е продаден на корейската компания Деу (Daewoo). Следващата генерация Опел АстраAstra G е представена през 1999 г., като на нейна база започват да се произвеждат и универсалните миниванове Опел Зафира (Opel Zafira).Астра G е най-дълго произвежданият модел автомобили в света за последните 50 години от 1998 до 2009 година.

2001 година е представена разработката на Bertone — купе върху Astra G, Astra Coupe Bertone.Една година по-късно е пусната на пазара и кабрио версия на модела.

2004 e представена Астра H, и по-спортната триврата версия GTC (Grand Touring Coupe).Моделът се произвежда паралелно с Астра G, която бива преименувана на Астра Класик. Тривратата версия разработена от OPC разполага със 2литров турбо агрегат с 240к.с. и ускорение от 6.4 сек. от 0 до 100 км/ч.

1998 е създаден Opel Performance Center (OPC)в Рюселсхайм, център занимаващ се изцяло с разработването на спортни варианти на моделите на Опел. Първата разработка е Astra G OPC със 2 литров атмосферен мотор със 160к.с. Следват Astra G OPC II (турбо с 200к.с.) както и разработки върху Вектра C (280к.с.), Зафира B(240к.с.), Мерива(180 к.с.), Корса C (175к.с.) и Корса D (192к.с.).Инженерите на Opel държат всички автомобили от гамата OPC да преминат тежките тестове с продължителност 10 000 километра по дългата 20,8 километра Северна отсечка на Нюрбургринг, наречена с прозвището „Зеления ад” от легендарния автомобилен пилот Джеки Стюарт. 12 дни, 27 000 смени на предавките, 35 551 завоя и 487обиколки на най-тежкото трасе на планетата са теста който всяка една разработка на тунинг центъра трябва да премине за да бъде удобрена. Характерен за всички модели на центъра е светло синият цвят "Arden" който не се предлага за "цивилните" Опели, но OPC се предлагат също и в черно, червено и сребристо.

През 1991 г. производствената програма на Опел е обогатена и от първия във фирмената история вседоход - Опел фронтера (Opel Frontera), който фактически се явява германски аналог на Исузу Амиго (Isuzu Amigo), но за разлика от външното сходство, в случая е използван оригинален двигател на Opel. Не след дълго отново в сътрудничество с японската фирма е разработен и моделът Опел Монтерей (Opel Monterey).

Второто поколение Опел Вектра дебютира през 1996 г., а следващото през пролетта на 2002 г. на автосалона в Женева. Тогава за първи път в производствената програма на Опел е внедрена безстепенната трансмисия, като през 2003 г. на базата на новата Опел Вектра е създаден и скоростният хечбек Опел Вектра ГТС (Opel Vectra GTS), снабден с 3175-кубиков двигател V6, благодарение на който мощно стта на модела достига 218 к.с. OPC версията ползва 2.8 V6 Turbo с 280к.с. който ускорява тежката лимузина от 0 до 100 км/ч за 6.3 секунди.

През лятото на 2000 г. фирменият филиал в Полша започва производството на минивана Опел Агила (Opel Agila), който се явява аналог на японския Сузуки Вагон Р+ (Suzuki Wagon R+), но снабден с трицилиндров двигател на Опел от 973 куб. см.

От есента на 2001 г. започва и относително ограниченото като тираж производство на двуместния Опел Спийдстър (Opel Speedster) с каросерия тарга и разположен в пределите на базата 4-цилиндров атмосферен двигател от 2193 куб. см и по-мощен двулитров турбо агрегат с 200к.с., с него спийдстър се ускорява от 0 до 100 км/ч за само 4.7 секунди и изминава 400 метра за 13,5 секунди, нареждайки се сред доста по-мощни конкуренти от марки като Порше, БМВ М, Бентли, Ферари и др.

През 2003 г. гамата е допълнена от изцяло новия модел Opel Meriva, базиран на Опел Корса, чието производство е усвоено от заводите на Опел в Бразилия и Испания. По-късно същата година в Рюселсхайм започва производството на по-спортния близнак на Вектра Opel Signum.

През 2009 г. Опел представя наследника на Вектра — Insignia. Една радикално нова концепция на марката.Автомобилът става "кола на годината" за Европа. Предлага се с бензинови агрегати от 115 до 325к.с (OPC разработка върху 2.8 V6 TURBO) и дизелови комън рейл от 110кс. до топ двигател 2.0 CDTI Битурбо с 190к.с.Инсигния предлага нововъведения в световен мащаб като системата за разпознаване на знаци и маркировка 'Opel Eye' и комбинираното шаси FlexRide с три режима на пътно поведение.

Понастоящем компанията Adam Opel AG разполага с пет завода в Германия , които произвеждат около 650 хил. автомобила годишно. Останалите заводи на немския гигант са разположени във Великобритания, Португалия, Испания, Белгия, Полша, Унгария, Турция, Индия, Тайланд, ЮАР, Аржентина, Бразилия и Австралия.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Opel AG

Леки автомобили:
Agila | Antara | Астра | Calibra | Корса | GT | Мерива | Signum | Sintra | Speedster | Тигра | Вектра | Зафира

Бусове:
Combo | Movano | Vivaro

Концепции:
Aero GT | Antara GTC | CD | Diesel Rekordwagen | Eco Speedster | Frogster | Frua Diplomat | G90 | GT 2 | Insignia | Maxx | OPC X-Treme | Snowtrekker | Trixx

Ретро:
Admiral | Аскона | Blitz | Калибра | Commodore | Diplomat | Фронтера | GT | Кадет | Kapitän | Manta | Monterey | Monza | Olympia | Омега | Рекорд | Senator