The Plastic People of the Universe

от Уикипедия, свободната енциклопедия
The Plastic People of the Universe
Информация
ОтПрага, Чехословакия
Стилрок, Ъндърграунд
Активностот 1968 г.
Уебсайтwww.kandl.cz/plasticpeople/
The Plastic People of the Universe в Общомедия
Вратислав Брабенец и Иржи Кабеш. Снимка от концерт през 2010
Снимка от концерт на групата с бърненската филхармония. Концертът се е състоял в залата на SONO Centr, Брно, на 17.11.2015.

The Plastic People of the Universe (абревиатура: PPU) е чешка алтернативна рок група.[1] Тя е една от основните и най-разпознаваеми групи на чехословашкото ъндърграунд движение след 1968 г., времето на т. нар. „Нормализация“.[2][3] През 70-те и 80-те години на ХХ век групата е опозиция на комунистическия режим в Чехословакия. Членовете на групата са преследвани за „неконформисткия си външен вид и поведение“, за което някои от тях са осъждани и лишавани от свобода.

Известен е процесът срещу членовете на групата състоял се през 1976 г. Тогава в защита на групата и свободата на словото се обявява и Харта 77. Според някои именно процесът срещу членовете на чешкият ъндърграунд е причината за появата на Харта 77.

Групата има концертни изяви предимно в гр. Прага. Името на групата е заимствано от известната песен на Франк Запа „Пластмасовите хора“ (Plastic People).

История[редактиране | редактиране на кода]

Групата е основана през м. септември 1968 г. от бас китариста Милан „Мейла“ Хлавса. Тогава той е едва на 17 години. Другите членове на групата първоначално са: Михал Йернек (вокал и кларинет), Иржи Щевич (китара) и Йозеф Брабец (барабани). Няколко месеца след основаването на групата Брабец е заменен от Павел Земан. Към групата се присъединява и Йосеф Яничек (китара и клавишни инструменти).

В първоначалните композиции на The Plastic People of the Universe личи ясно влиянието на американските музиканти Франк Запа, Кептън Бийфхарт, и групата „Велвет Ъндърграунд“. Текстовете на първите композиции на групата са предимно лично творчество, но използват и произведения на Иржи Колар и Уилям Блейк. Голяма част от първите им композиции са дело на Милан Хлавса и се изпълняват на английски език.[4] Често концертите на групата са съпроводени с редица визуални ефекти (костюми, фонове, горящи огньове на сцената и т.н.). Мениджър на групата е чешкият изкуствовед и музикален критик Иван Мартин Жирус.

Първи проблеми с властта (1970 – 1975)[редактиране | редактиране на кода]

След инвазията на войските на Варшавския договор през 1968 г. в Чехословакия настъпва т. нар. „период на нормализация“. Това време е характерно със затягане на контрола и ограничаване на свободната интелектуална инициатива. В едно от интервютата с китариста на групата Йозеф Яничек се споменава, че „…станахме врагове на държавата, защото започнахме да ги игнорираме…“. Затягането на режима не подминава и сферата на културата. Преследват се всички които не следват официалната политическа линия. Много от музикалните групи възникнали преди 1968 г. са поставени пред дилемата дали да се адаптират към новата ситуация или да прекратят съществуването си, за да избегнат проблемите с държавната власт.[5]

Членовете на групата The Plastic People of the Universe отказават да се подчинят на изискването за промяна на репертоара и артистичната визия, което ги конфронтира с представителите на властта. По това време основното ядро на групата са: Милан Хлавса, Вратислав Брабенец (саксофон), Йозеф Яничек и Иржи Кабеш (цигулка). Като барабанисти по различно време в групата участват: Павел Земан, Иржи Шула, Ярослав Вожняк, Ян Шнайдер и Ян Брабец. В продължение на няколко години в групата свири и канадският писател Пол Уилсън. В началото на 70-те години на XX век групата свири предимно песни на чуждестранни изпълнители.[4] По-късно започва да изпълнява и собствени композиции, като автор на музиката е Милан Хлавса, а текстовете са предимно стихотворенията на философа и поет Егон Бонди. Саксофонистът на групата Вратислав Брабенец е автор на някои от по-късните им песни.

По време на „нормализацията“ звукозаписните студия са затворени за групата, което ги принуждава да правят непрофесионални записи предимно от свои концертни изяви. Същите се разпространяват нелегално на магнетофонни ленти с много лошо качество. Десетилетия по-късно са издадени мастерирани версии на записите.

През 1973 г. на групата е отказан професионален статут на музиканти, с което на практика е възпрепятствана легалната им публична изява. Затова, от 1974 г., групата свири само пред ограничена публика, често под предлог, че свирят на сватбата на свой почитател. На 30 март 1974 г. стотици фенове на групата посещават концерта в Рудолфов близо до Ческе Будейовице. Тогава почитателите на групата са разгонени брутално от полицията и концертът не се провежда.[6] Последват множество съдебни и извънсъдебни наказания на присъстващите фенове. Поради това, че концертът не се е състоял обаче групата не е подложена на репресивни мерки.

На 1 септември 1974 г. The Plastic People of the Universe участва на т.нар. „Първи фестивал на втората култура“, където свирят заедно с групата DG 307 и евангелисткия пастор Сватоплук Карасек.

В края на 1974 г. – началото на 1975 г. групата успява да запише първия си студиен албум Egon Bondy's Happy Hearts Club Banned at Houska Castle. Записаните композиции са с текстове на Егон Бонди и музика от Милан Хлавса. Албумът не е официално издаден в Чехословакия. Записи от него се разпространява нелегално, под формата на самиздат между феновете. Същият албум е издаден официално в страната едва през 2001 г.

Процес срещу групата и последици[редактиране | редактиране на кода]

През 1976 г. полицията арестува членове на групата и ги изправя на съд по обвинение за подтикване към размирици. Те са изправени пред съда заедно с други представители на културния ъндърграунд. След няколкоседмичен арест повечето от членовете на групата са освободени, но саксофонистът Вратислав Брабенец е признат за виновен и осъден на осем месеца затвор. Мениджърът на групата Иван Мартин Жирус е осъден на осемнадесет месеца затвор. Бившият певец на групата Пол Уилсън по-късно е отстранен от състава ѝ. На този процес са осъдени и други музиканти като: Павел Зайчек, Сватоплук Карасек и Франтишек „Чуняс“ Старек.[7] Този процес е и поводът за появата на Харта 77. По-късно, един от основните представители на Харта 77, Вацлав Хавел, помага на групата и организира техни нелегални концерти в къщата си в Храдечек. Той дори прави подбор на текстове на други автори, за които групата да напише музика. Тези композиции се появяват в албумите Beef Slaughter и Midnight Mouse от 80-те години.

След като членовете на групата излизат от затвора, те се събират отново и продължават да правят музика. В знак на протест срещу преследването им от страна на Държавна сигурност те записват песните „100 точки“ (1977) и „Писмо до Магор“ (1978), като първата е по текст на чешкия журналист Франтишек Ванечек и описва страховете на управляващата комунистическа власт в Чехословакия. Втората песен е своеобразен поздрав към мениджъра на групата Иван Мартин Жирус, който е арестуван и е хвърлен в затвора от комунистическия режим. Към този поздрав се присъединяват редица представители на културния ъндърграунд като Павел Зайчек, Еуген Брикчиус и Вацлав Хавел. По-късно тези композиции са издадени в компилацията Kolejnice dúni.

С времето, притиснати от обстоятелствата, членовете на групата се ориентират към изпълнението на песни без политически послания. Първите от тях са „Великденските страстни пиеси“ (1978 г.) с библейски текстове, базирани на Стария и Новия завет. Година по-късно е осъществен и проектът „Как ще е след смърта“ (Jak bude po smrti) с текстове от чешкия поет и философ Ладислав Клима. През 1981 г. записват албума Co mašte vešti kône, в който текстовете са на Вратислав Брабенец. През 1982 г. започват работа по проект с името „Архипелагът ГУЛАГ“ (1982), който се базира на части от книгата на съветския политически затворник Александър Солженицин; проектът остава недовършен, като от него са записани само три инструментални композиции. Песните от този период съществено се различават от тези, записани в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ в. Музикалният критик Ярослав Ридел ги характеризира по следния начин: „…Въпреки завръщането към песенната форма, „Пластмасовите хора“ продължават с мрачната си артистична линия, с мрачния си патос и използването на църковни музикални импровизации, което ги отдалечава от първоначалните агресивен изпълнения...“.[7]

Разпадане на групата[редактиране | редактиране на кода]

В началото но 80-те години на ХХ век местата, където свири групата, са национализирани. Една от къщите дори е опожарена. През 1982 г. саксофонистът Вратислав Брабенец е принуден от Държавна сигурност да емигрира. Тогава групата престава да организира концертира и прави само студийни записи. Записват Beef Slaughter (1984), Midnight Mouse (1985) и музика за театралната пиеса на Вацлав Хавел Temptation, която обаче така и не е използвана. По това време към групата се присъединяват кларинетиста Петр Плачак, челиста Томаш Шила, китариста Милан Шелингер (брат на Иржи Шелингер). Певицата Марта Кубишова също е трябвало да си присъедини към групата, но този ангажимент е осуетен от Държавна сигурност. На нейно място към групата се присъединява Михаела Поханкова.

През пролетта на 1987 г. The Plastic People of the Universe успяват да уредят две концертни изяви, но и двете са отменени от организаторите под натиск от страна на Държавна сигурност. Това довежда до непреодолими спорове между музикантите и в крайна сметка групата се разпада. Някои от членовете се присъединяват към новата група на Хлавса – „Полунощ“ (на чешки: Půlnoc), която продължава да изпълнява някои от композициите му. „Полунощ“ започва да свири пред публика през 1988 г. и дори, без особени затруднения, получава разрешение за турне в САЩ през 1989 г.[8] Хлавса работи и с няколко други музикални групи като: Garáž, Echt!, Fiction.

Повторно събиране[редактиране | редактиране на кода]

След Нежната революция през 1989 групата спира да свири и членовете се посвещават на други проекти. Изключение прави един концерт на оригиналния състав (Хлавса, Яничек, Щевич, Йернек, Земан) през 1992 г., концерт представен в албума Bez ohňů je underground. През 1997 г. Хлавса в сътрудничество с Ян Возари (от група „Океан“) издава албума Magická noc, който включва стари песни на The Plastic People of the Universe в модерен, електронен аранжимент. През същата година умира един от основателите на групата, Михал Йернек.

В класическия си състав (Хлавса, Брабанец, Яничек, Кабеш, Брабец), заедно с китариста на Garage Йозеф Карафиат, с когото Брабанец преди това си е сътрудничил по свои солови проекти, The Plastic People of the Universe се срещат едва през 1997 г. и то по изрично настояване на Вацлав Хавел. Те участват в концерт по случай двадесетата годишнина на Харта 77. Този концерт е последван от няколко концертни турнета в Чехия и в чужбина. В крайна сметка обаче концертите са прекъснати поради заболяване на фронтмена на групата Милан Хлавса. Хлавса умира в началото на 2001 г. на 49-годишна възраст.

След смъртта на Хлавса, останалите музиканти свирят по молба на вдовицата му на концерт по повод 50-ия рожден ден на Хлавса, който той не доживява. След концерта групата решава да запише албум с неговите неиздавани композиции със заглавие Líně s te spím и в крайна сметка взимат решение да продължат да свирят заедно. Хлавса е заменен от Ева Турнова на бас китара, барабанист става Лудвик Кандл, бивш барабанист на Hudby Praha (заменен пред 2009 г. от Ярослав Квасничка), а в периода 2001–2009, контрабасистът Иван Бирханзл, който за кратко свири с групата през 70-те години, отново е нейн член.

През 2001 г. групата записва първия си студиен албум Líně s tebu spím, посветен на паметта на Милан Хлавса. Повечето от песните в него са по текстове на Хлавса и музика от Й. Х. Крховски. Освен това, в сътрудничество с група Agon Orchestra, те презаписват два от концептуалните си албуми от 70-те години на XX век – Passion Plays (2004 (първоначално записан през 1978)) и Obešel já polí pět (2003, издаден през 2010; първоначално записан през 1979 със заглавие Jak bude po smrti). През годините 1997–2006 постепенно се издават ремастерирани стари записи на групата от времето, когато не са можели да записват свободно.

През 2003 г. Върховният съд отменя присъдата от 1976 г.

През 2009 г. групата издава нов студиен албум, Maska za maska. Автори на музиката са предимно Йозеф Карафиат, Ева Турнова и Йозеф Яничек, повечето от текстовете са написани от Вратислав Брабенец и Й. Х. Крховски. През 2011 г. умира бившият мениджър на групата Иван Мартин Жирус. До 2015 г. групата изнася десетки концерти всяка година в Чехия и в чужбина. От 2007 г. The Plastic People of the Universe свирят в Националния театър (преместен на Новата сцена на Националния театър през 2010 г.) в Прага преди и след представлението „Рокендрол“ от Том Стопард. Пиесата обсъжда, наред с други неща, съдбата на дисидентството и културния ъндърграунд в тоталитарна Чехословакия, а името на групата се споменава няколко пъти в нея.

Поради възникване на непреодолими противоречия групата се разделя на две през 2016 г. Двете новосъздадени групи продължават да използват оригиналното име The Plastic People of the Universe, но едната използва добавката „Нова генерация“.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  • Muž bez uší (live recordings 1969-72)
  • Vožralej jak slíva (live recordings 1973-75)
  • Egon Bondy's Happy Hearts Club Banned (1974)
  • Ach to státu hanobení (live recordings 1976-77)
  • Pašijové hry velikonoční (
  • Jak bude po smrti (1979)
  • Co znamená vésti koně (1981)
  • Kolejnice duní (1977–82)
  • Hovězí porážka (1983–84)
  • Půlnoční myš (1985–86)
  • Bez ohňů je underground (1992–93)
  • The Plastic People of the Universe (1997)
  • For Kosovo (1997)
  • 10 let Globusu aneb underground v kostce (2000)
  • Milan Hlavsa - Než je dnes člověku 50 - poslední dekáda (2001)
  • Líně s tebou spím - Lazy Love/ In Memoriam Mejla Hlavsa (2001)
  • Pašijové hry/ Passion Play (with Agon Orchestra) (2004)
  • Do lesíčka na čekanou (2007)
  • Magor's Shem (40 Year Anniversary Tour PPU 1968-2008) (2008)
  • Maska za maskou (2009)
  • Non Stop Opera (2011)
  • Co znamená vésti koně (2017)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата The Plastic People of the Universe в Уикипедия на чешки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​