Ѕ

S, ѕ (произнася се дзе) e буква от кирилицата. Присъства в старобългарската и църковнославянската азбука. В писмената норма на македонската реч е 10-а по ред и обозначава звучната венечна преградно-проходна съгласна /ʣ/ ([дз]). В старобългарската азбука има название ѕѣло (произнася се /d͡zælo/, което е близо по произношение до „дзяло“), съответно в църковнославянска – ѕѣлѡ (произнася се [zʲɪɫo], близо до „зело“). В глаголицата се изписва така , а в класическата старобългарска кирилица е изписвана по три различни начина – в S-образна форма, в огледален вид Ꙅ и като видоизменен вариант на буква Ꙁ, изглеждаща като „зачеркнато Z“ Ꙃ. В глаголицата има числова стойност 8, а в кирилицата – 6.

Произход

Произходът на глаголическата буква „дзело“ е неясен. Кирилското начертание на буквата S вероятно произлиза от гръцката лигатура стигма (Ϛ, ϛ), имаща същата цифрова стойност (6), и сходство в произношението ([ст] у гърците, [дз] у славяните). Кирилската буква S и латинската S притежават общ произход. Латинската буква произлиза непосредствено от гръцката сигма (Σ, σ, ς), така както кирилската произлиза от двете букви Στ, στ.

Употреба

Първоначално звуковата стойност на буквата S се е отличавала от З. Звукът S представлява меко [дз] или [з], произлизащо при смекчаването на [г]: мъногъ/мъноѕи, нога/ноѕѣ, растръгати/растрьѕати и т.н. Още в старобългарския период различието между S и З започва да намалява, като в църковнославянската книжнина от средата на 17 век има условен характер:

• различават се по своята цифрова стойност (S=6, З=7);
• буква S се използва в корена на думата ѕвѣзда, ѕвѣрь, ѕеліе, ѕлакъ, ѕлый, ѕмій, ѕѣлѡ и техните производни;
• във всички останали случаи се пише З;
• в думата зелен и нейните производни, тъй като не се смятат за свързани със ѕеліе и също се пише със З.

В първоначалния вариант на руския граждански шрифт по времето на Петър I, буквата S е представлявала звука [з]. Поради това през 1708 г. буква З е премахната, но през 1710 г., във втория вариант на гражданския шрифт, буква З е възстановена, а S е премахната. Впрочем и двата варианта на гражданския шрифт се използват успоредно до 1735 година, която се смята за окончателната дата на премахването на буквата S.

Буква S рядко се използва до към средата на 20 век в сръбския граждански печат, чийто правопис е по-близък до църковнославянския в сравнение с руския.

В новосъздадената македонска писмена норма S е въведена от Езиковите комисии на АСНОМ на 4 декември 1944 година след гласуване (10 гласа „за“, 1 „против“), в която S е след З, въпреки че в старобългарската и църковнославянска азбуки подреждането им е обратно.

Литература

• Іеромонахъ Алипій (Гамановичъ). Грамматика церковно-славянскаго языка. Jordanville (N. Y.): Типографія пр. Іова Почаевскаго, Свято-Троицкій монастырь, 1964.
• Архимандрит д-р Атанасий Бончев. Речник на църковнославянския език. Том I. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2002. ISBN 954-523-064-9.
• В. А. Истрин. Развитие письма. М.: Изд-во АН СССР, 1961.
• Кочев, Иван, Иван Александров. Документи за съчиняването на „македонския книжовен език“ // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861 – 2277.
• Старославянский словарь (по рукописям X—XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки, Э. Благовой. М.: Русский язык, 1994. ISBN 5-200-01113-2.

Външни препратки

• Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник? Архив на оригинала от 2006-12-20 в Wayback Machine. книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998