Направо към съдържанието

Андрей Германов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Германов
български поет и преводач
Роден
Починал
15 май 1981 г. (48 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Националност България
Учил вСофийски университет
Работилредактор
Литература
Период1951 – 1981
Жанровестихотворение, роман
Семейство
СъпругаРимма Германова
ДецаАлександра (р. 1959), Димитър (р. 1967)[1]

Андрей Димитров Германов е български поет и преводач.

Роден е на 17 юни 1932 г. в с. Цонево, община Дългопол, област Варна.

През 1955 г. завършва руска филология в Софийския държавен университет и става учител по руски език в Дългопол. През 1957 г. се премества в София и започва работа като редактор във в-к „Народна младеж“, в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“, като зам.-главен редактор на сп. „Съвременник“ и като главен редактор на сп. „Пламък“.

През 1951 – 52 г. публикува първите си стихотворения.[2]

Превежда стихове от повече от 90 руски, украински, беларуски и др. поети, между които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Семьон Надсон, Александър Блок, Сергей Есенин, Александър Твардовски, Роберт Рождественски, Андрей Вознесенски, Евгений Евтушенко, Нил Гилевич, Максим Танк, Егише Черенц, Едуард Межелайтис и др.[2]

Автор е на десетина книжки със стихове и поеми за деца. Най-известните от тях са „Всяка заран“, „Огледалце“, „Олелии“, „Змей на вратата“ и „Чешмата под снега“. Стихосбирките му за деца са илюстрирани от Михалис Гарудис, Мира Йовчева, Иван Димов, Красимира Михайлова.[3]

Умира в София от инсулт през 1981 г.

Посмъртно признание

[редактиране | редактиране на кода]
Паметна плоча на Андрей Германов, ул. „Юрий Венелин“ 24, София

През 2007 г. община Варна учредява награда за млад автор на името на Андрей Германов, чийто първи носител е Павел Цветков.[5]

През 2010 г. е поставена паметна плоча върху стената на сградата, в която живее в София, на ул. „Венелин“ 24.[6]

По-важни книги:

  • 1962 – „Работнически влак“ (стихове)
  • 1964 – „Родов герб“ (стихове)
  • 1965 – „Равноденствие“ (стихове)
  • 1967 – „Да ме запомниш“ (стихове)
  • 1970 – „Преображения“ (стихове)
  • 1970 – „Като въздишка“ (лирика)
  • 1970 – „Мост“ (стихове)
  • 1974 – „Четиристишия“ (стихове)
  • 1974 – „Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми“ (в съавторство с Иван Николов)
  • 1976 – „Нови четиристишия“
  • 1979 – „Самоубийствено живеем“
  • 1981 – „Шаячни момчета“ (спомени)
  1. Римма Германова, Биография на Андрей Германов, „Литературен свят“.
  2. а б Биографична справка за Андрей Германов Архив на оригинала от 2016-10-27 в Wayback Machine., мемориален сайт germanov.info.
  3. Биографична справка за Андрей Германов Архив на оригинала от 2017-02-14 в Wayback Machine., сайт на Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе.
  4. Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
  5. Поезия на Павел Цветков Архив на оригинала от 2017-02-13 в Wayback Machine., сп. „Простори“, ноември 2007 г.
  6. „Откриване на паметна плоча на поета Андрей Германов“, електронен бюлетин „Културни новини“, 4 ноември 2010 г.
За него