Анна Ангелина
| Анна Ангелина | |
| никейска императрица | |
| Родена |
около 1176 г.
|
|---|---|
| Починала | 1212 г.
|
| Семейство | |
| Род | Ангели |
| Баща | Алексий III Ангел |
| Майка | Ефросина Дукина Каматирина |
| Братя/сестри | Евдокия Ангелина Ирина Ангелина |
| Съпруг | Теодор I Ласкарис Исак Комнин |
| Деца | Мария Ласкарина Евдокия Ласкарина Ирина Ласкарина Теодора Ангелина |
Анна Комнина Ангелина (* ок. 1176; † 1212) е императрица на Никея, съпруга на император Теодор I Ласкарис.
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Анна е дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и императрица Ефросина Дукина Каматирина. Сестра е на Евдокия, съпруга на император Алексий V Дука Мурзуфул, и Ирина, съпруга на севастократор Алексий Палеолог.
Брак със севастократор Исак Комнин[редактиране | редактиране на кода]
Първоначално Анна Ангелина е омъжена за севастократор Исак Комнин, племенник на император Мануил I Комнин. От Исак Комнин Анна има една дъщеря – Теодора Ангелина Комнина.
Скоро след като бащата на Анна става император, през 1195 г., севастократор Исак Комнин е изпратен да потуши въстанието на българите, предвождани от братята Асен и Петър. Севастократорът обаче е заловен от въстаниците във втората от двете схватки при Сяр през 1196 г. и умира в плен.
Преди да умре, плененият севастократор обещава на българския дворянин Иванко ръката на Теодора, дъщеря си от брака му с Анна и внучка на византийския император Алексий III Ангел. Заедно с много други обещания, бракът е предложен в замяна на участието на Иванко в заговора срещу българския цар Асен.[1] След бягството си в Константинопол, Иванко иска ръката на Теодора от император Алексий III Ангел. Императорът първоначално отлага решението си, поради невръстната възраст на Теодора, а впоследствие потвърждава обещанието.[2]
Брак с Теодор Ласкарис[редактиране | редактиране на кода]
Няколко години след смъртта на първия си съпруг Анна се омъжва отново през ранната 1200 г. за Теодор Ласкарис, бъдещ император на Никейската империя. Сватбеното тържество е двойно, тъй като по същото време е отпразнувана и сватбата на Алексий Палеолог и сестра ѝ Ирина Ангелина. След превземането на Константинопол от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., съпругът ѝ се провъзгласява за император в Никея.
Анна и Теодор Ласкарис имат пет деца:
- Николай Ласкарис
- Йоан Ласкарис
- Ирина Ласкарина, омъжена първо за военния командир Андроник Палеолог, а след това за император Йоан III Дука Ватаций
- Мария Ласкарина, омъжена за унгарския крал Бела IV
- Евдокия Ласкарина
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Гръцки извори за българската история, Т. XI. София: БАН, 1982, http://www.promacedonia.org/gibi/11/index.html
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401114347/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a2.pdf
- O City of Byzantium, Annals of Niketas Choniatēs (translated by Harry J. Magoulias), Byzantine texts in translation. Detroit: Wayne State University Press, 1984, pp. 255 – 258, 280, ISBN 0-8143-1764-2, https://archive.org/details/o-city-of-byzantium-annals-of-niketas-choniates-ttranslated-by-harry-j-magoulias-1984/page/n217/mode/1up
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Никита Хониат, История, 29 ( ГИБИ XI 1982, с. 51)
- ↑ Никита Хониат, История, 35. ( ГИБИ XI 1982, с. 61)