Теодора Ангелина Комнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодора Ангелина Комнина
Θεοδώρα Αγγελίνα Κομνηνή
византийска принцеса
Лични данни
Родена
ок. 1191 – 1192 г.
Починала
Семейство
Баща севастократор Исак Комнин
Майка Анна Ангелина
Бракове Иванко
Добромир Хриз

Теодора Ангелина Комнина е византийска принцеса, омъжена последователно за двама български боляри Иванко (ок. 1197 – 1200 г.) и Добромир Хриз (1185 – 1201 г.), отцепили се като сепаративни владетели, независими от България и от Византия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Теодора Теодора е родена около 1192 г., при положение, че към 1196 г. все още е невръстно момиче на около 4 г.[1] Тя е дъщеря на севастократор Исак Комнин, който е пра-племенник на византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.). Нейна майка е визайнтийската принцеса Анна Ангелина, дъщеря на император Алексий III Ангел (1195 – 1203 г.) и императрица Ефросина Дукина Каматирина. Поради това тя се пада внучка на императора.

Като зет на императора и виден представител на аристократичния род Комнини, нейният баща Исак Комнин е удостоен с титлата севастократор, по онова време втора по важност титла във византийската йерархия, непосредствено след императорската. Поверено му е командването на византийските войски във второто сражение при Сяр (1195 – 1196 г.), където претърпява тежко поражение. След битката е пленен и отведен в Търново, където умира в български затвор през 1195 или 1196 г.[2]

След смъртта на баща ѝ, през 1200 г. майка ѝ Анна Ангелина е омъжена от императора за Теодор Ласкарис, бъдещ основавател и първи император на Никейската империя.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дядото на Теодора, византийският император Алексий III Ангел, урежда два брака на младата принцеса, всеки път с български благородници, отцепели се като независими или полунезамисими владетели на Балканите.

Брак с Иванко[редактиране | редактиране на кода]

Иванко се споменава като роднина на българския цар Асен (1185 – 1196 г.) или поне като приближен на владетеля в Търновския двор. Докато е в български плен, севастократорът Исак подкупва Иванко да убие Асен и да осъществи дворцов преврат, като завземе властта в Търново. Заедно с „много други обещания“, плененият севастократор обещава на Иванко ръката на дъщеря си Теодора, внучка на византийския император. Севастократор Исак умира в български затвор преди осъществяването на заговора.[1]

Иванко не успява да завземе трона, нито да удържи Търново след нападенията на цар Петър. Той установява контакт с византийската власт и бяга във Византия, където предявава претенциите си към ръката на внучката на императора Теодора, обещана му от баща ѝ. Императорът първоначално отлага решението си, поради детската възраст на Теодора, а и поради предпочитанията на Иванко към Анна Ангелина, майката на невръстната Теодора. Все пак, бракът се осъществява, тъй като Никита Хониат изрично споменава, че Теодора е била омъжена за Иванко някъде преди 1200 г.[1]

Иванко е назначен за византийски управител на тема Филипопол със задача да отбива нападенията на българите, а Теодора остава в Константинопол поради незрялата си възраст. Постепенно Ивенко става независим от императора и дори се съюзява с българите. В крайна сметка, императорът мами Иванко, който междувременно е преминал обратно на страната на българите при Калоян, като предателски го пленява по време на дипломатически преговори и го хвърля в тъмница през 1200 г.[3]

Брак с Добромир Хриз[редактиране | редактиране на кода]

След нападенията на Добромир Хриз и Михаил Камица в Тесалия (1201 – 1202 г.), императорът сключва мир с Добромир Хриз и го сватосва за Теодора,[4] която е извикана от Византион. Скоро след това обаче, императорът „измамил Хриз“ като завладял Струмица и сключил договор с Калоян.[5] След тези събития Добромир Хриз или Теодора не се споменават повече в писмените сведения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 51
  2. Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49
  3. Никита Хониат, „История“, 36. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 36., стр. 64
  4. Томов, Тома. "Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица". // Анамнеза (1). 2008. ISSN 1312-9295,. с. 97-115.
  5. Никита Хониат, „История“, 39. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 39., стр. 68

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • K. Varzos, Η γενεαλογία των Κομνηνών. 2 voll. II., Thessalonicae, 1984, no. 299
  • Никита Хониат, История, Глава 29.