Теодора Ангелина Комнина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодора Ангелина Комнина
Θεοδώρα Αγγελίνα Κομνηνή
византийска принцеса
Лични данни
Родена
Починала
Семейство
Баща севастократор Исак Комнин
Майка Анна Ангелина
Бракове Иванко
Добромир Хриз

Теодора Ангелина Комнина е византийска принцеса, омъжена последователно за двама български боляри Иванко (ок. 1197 – 1200 г.) и Добромир Хриз (1185 – 1201 г.), отцепили се като сепаративни владетели, независими от България и от Византия.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Теодора Теодора е родена около 1192 г., при положение, че към 1196 г. все още е невръстно момиче на около 4 г.[1] Тя е дъщеря на севастократор Исак Комнин, който е пра-племенник на византийския император Мануил I Комнин (1143 – 1180 г.). Нейна майка е визайнтийската принцеса Анна Ангелина, дъщеря на император Алексий III Ангел (1195 – 1203 г.) и императрица Ефросина Дукина Каматирина. Поради това тя се пада внучка на императора.

Като зет на императора и виден представител на аристократичния род Комнини, нейният баща Исак Комнин е удостоен с титлата севастократор, по онова време втора по важност титла във византийската йерархия, непосредствено след императорската. Поверено му е командването на византийските войски във второто сражение при Сяр (1195 – 1196 г.), където претърпява тежко поражение. След битката е пленен и отведен в Търново, където умира в български затвор през 1195 или 1196 г.[2]

След смъртта на баща ѝ, през 1200 г. майка ѝ Анна Ангелина е омъжена от императора за Теодор Ласкарис, бъдещ основавател и първи император на Никейската империя.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Дядото на Теодора, византийският император Алексий III Ангел, урежда два брака на младата принцеса, всеки път с български благородници, отцепели се като независими или полунезамисими владетели на Балканите.

Брак с Иванко[редактиране | редактиране на кода]

Иванко се споменава като роднина на българския цар Асен (1185 – 1196 г.) или поне като приближен на владетеля в Търновския двор. Докато е в български плен, севастократорът Исак подкупва Иванко да убие Асен и да осъществи дворцов преврат, като завземе властта в Търново. Заедно с „много други обещания“, плененият севастократор обещава на Иванко ръката на дъщеря си Теодора, внучка на византийския император. Севастократор Исак умира в български затвор преди осъществяването на заговора.[1]

Иванко не успява да завземе трона, нито да удържи Търново след нападенията на цар Петър. Той установява контакт с византийската власт и бяга във Византия, където предявава претенциите си към ръката на внучката на императора Теодора, обещана му от баща ѝ. Императорът първоначално отлага решението си, поради детската възраст на Теодора, а и поради предпочитанията на Иванко към Анна Ангелина, майката на невръстната Теодора. Все пак, бракът се осъществява, тъй като Никита Хониат изрично споменава, че Теодора е била омъжена за Иванко някъде преди 1200 г.[1]

Иванко е назначен за византийски управител на тема Филипопол със задача да отбива нападенията на българите, а Теодора остава в Константинопол поради незрялата си възраст. Постепенно Ивенко става независим от императора и дори се съюзява с българите. В крайна сметка, императорът мами Иванко, който междувременно е преминал обратно на страната на българите при Калоян, като предателски го пленява по време на дипломатически преговори и го хвърля в тъмница през 1200 г.[3]

Брак с Добромир Хриз[редактиране | редактиране на кода]

След нападенията на Добромир Хриз и Михаил Камица в Тесалия (1201 – 1202 г.), императорът сключва мир с Добромир Хриз и го сватосва за Теодора,[4] която е извикана от Византион. Скоро след това обаче, императорът „измамил Хриз“ като завладял Струмица и сключил договор с Калоян.[5] След тези събития Добромир Хриз или Теодора не се споменават повече в писмените сведения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 51
  2. Никита Хониат, „История“, 29. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 29., стр. 49
  3. Никита Хониат, „История“, 36. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 36., стр. 64
  4. Томов, Тома. "Добромир Хриз, който владееше Просек и Струмица". // Анамнеза (1). 2008. ISSN 1312-9295,. с. 97-115. Посетен на 20018-10-26.
  5. Никита Хониат, „История“, 39. – в ГИБИ, София 1983, том ХI, 39., стр. 68

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • K. Varzos, Η γενεαλογία των Κομνηνών. 2 voll. II., Thessalonicae, 1984, no. 299
  • Никита Хониат, История, Глава 29.