Атанас Илиев (психолог)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Илиев.
| Атанас Илиев | |
| български психолог и философ | |
| Роден | Атанас Атанасов Илиев
1 декември 1893 г.
|
|---|---|
| Починал | 9 февруари 1985 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | учител, университетски преподавател |
| Научна дейност | |
| Област | Психология |
| Работил в | Скопски държавен университет „Цар Борис III – Обединител“ |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | естетика, етика |
| Повлиян | Зигмунд Фройд, Анри Бергсон, Йоханес Ремке, Бенедето Кроче |
Атанас Атанасов Илиев е български психолог и философ.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Стара Загора на 1 декември 1893 г. в семейството на просветния деец Атанас Илиев. Следва философия в Русия, Швейцария и Франция. Довършва образованието си в Софийския университет през 1918 г. Специализира психология във Виена. Учителства в София. В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Сътрудничи в издаването на „Натурфилософска библиотека“ и на списанията „Българска мисъл“, „Златорог“, вестник „Литературен глас“. От 1937 г. е преподавател в Софийския университет, а от 1943 г. доцент в Скопския университет, след това е и негов ректор. Професор по етика и естетика в Софийския университет (1944 – 1962). Автор е на сборник есета „Между изкуството и живота. Естетически опити“. Умира на 9 февруари 1985 г.
В Централния държавен архив се пазят негови спомени, статии и снимки – ф. 1843к, 1 опис, 476 а.е.[1]
Идеи и творчество[редактиране | редактиране на кода]
Привърженик на „интелектуалния интуитивизъм“ (Анри Бергсон), опитва да свърже ремкеанството (Йоханес Ремке) с психоанализата. Отделно от това работи в областта на проблемите на етиката и естетиката[2]. Трудове по естетика, история на философията и етиката.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Ролята на противоречието във философията на Анри Бергсон, Пловдив, 1921
- Интуитивната философия като нова форма на интелектуализма, Стара Загора, 1922
- Загадката на сънищата и психоанализата на Фройда, София 1924 (второ, допълнено издание – 1926)
- Лимитизъм и монизъм. Философията на К. Ф. Жаков и понятието за безкрайно малкото, София 1925
- Психоанализа, пансексуализъм, и изкуство. Критически очерк, София, 1926
- Проблемите на изкуството. От естетическите изследвания към психоаналитическата теория, София, 1926
- Душа и религиозно съзнание, София, 1928
- Естетика и грозота. Отвратителното и ужасното в изкуството и живота, София, 1928
- Двата полюса на човешката душа. Съм психологията на доброто и злото, София, 1929
- Между изкуството и живота. Естетически опити, София 1932
- Личност, народност и култура. Статии по философия на културата и социалната етика, София, 1937
- Философията на Бенедето Кроче, София, 1942
- Психоанализа и естетика. сп. Проблеми на изкуството, 4, 1974, 57 – 60.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-Й. София, Държавна агенция Архиви, 2012. ISBN 978-954-9800-96-8. с. 358.
- ↑ Стою Стоев, Фройдизмът и преодоляването му в България, Издателство на БАН, София, 1969, стр. 48.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
- Български психолози
- Български философи
- Философи от 20 век
- Български учители
- Български есеисти
- Възпитаници на Философския факултет на Софийския университет
- Преподаватели в Софийския университет
- Български военни дейци от Първата световна война
- Носители на орден „За храброст“ IV степен
- Родени в Стара Загора
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища