Атанасий I Охридски

Атанасий
Αθανάσιος
	Атанасий Αθανάσιος
православен духовник
Роден	XVI век Месина, Неаполитанско кралство
Починал	XVII век
Религия	православие

Атанасий Ризеас (на гръцки: Αθανάσιος Ριζέας) е православен духовник, охридски архиепископ от 1595 до 1598 година, повторно през 1606 година и за трети път около 1614 – 1615 година.

Биография

Един испански документ от края на XVI в. споменава, че Атанасий, по народност грък, бил роден в сицилианския град Месина.^[1] Според гръцки надпис в охридската черква „Св. Климент" е ръкоположен за архиепископ на 11 май 1595 г.^[2] През януари 1596 г., по време на т.нар. Химарско въстание, посещава Корфу, среща се с венецианския губернатор на острова и опитва да го убеди да окупира албанските територии в Османската империя (за да не бъде преварен от испанците, които според Атанасий имат подобни намерения). Твърди, че с помощта на 2-3 хиляди войници и на местното население би могъл да предаде цяла Албания на венецианците.^[3]

През 1597 година Атанасий заминава за Италия, а в Охрид бива избран нов архиепископ. В Лече прави опит да убеди местния управител, че християните в цяла Албания и Епир вече са въстанали, а скоро същото ще стане и в Сърбия и България. Управителят не го допуска в столицата Неапол и го препраща в Рим. Там той прекарва дълго време, но папа Климент VIII не пожелава да го приеме поради отказа му да се съгласи на уния със Западната църква.^[3]

През януари 1598 година Атанасий, затънал в дългове, напуска Рим и отива пеш в Неапол. Там вицекралят не пожелава да го приеме или да му издаде препоръки за други владетелски дворове, но му дава малка парична помощ. През юни, заедно с пелагонийския митрополит Йеремия, Атанасий заминава за Прага при император Рудолф II. В доклад до императора, който по това време е във война с Османската империя, той заявява, че с 3 хиляди войници ще завземе Албания и с помощта на 40 хиляди местни въстаници ще настъпи към Солун. Императорът не поисква да вземе участие в този план, но снабдява Атанасий с пари и препоръчителни писма. През декември двамата с Йеремия Пелагонийски потеглят за Испания.^[3]

В Комо Атанасий и неговите спътници са задържани от местните власти и затворени в манастир край Милано. През март 1599 година той пише до императора с молба да бъде освободен. Това изглежда става, но няма сведения дали успява да стигне до Испания. В края на годината той отново няма никакви средства и пише до служител на императорския двор с молба да повлияе на Испания в подкрепа на християнско въстание на Балканите.^[3]

През 1606 година Атанасий е вече обратно в Охрид и отново е архиепископ. По това време пътува в Русия в търсене на дарения. Той организира отряд от 12 хиляди души, но неаполитанските вицекрале неколкократно го убеждават да изчака с въстанието, докато Испания стане готова да се намеси. Атанасий е подкрепен в усилията си от митрополит Митрофан Костурски и от преспанския епископ Захарий Цигарас.^[4] Поради пътуванията си той отново напуска архиепископския пост, но през 1615 година за трети път е архиепископ и отива в Неапол, за да говори лично с вицекраля там. Той го приема и препраща исканията му на крал Филип III Испански.^[3]

Атанасий прекарва няколко месеца в Неапол, а после заминава за Палермо: тамошният сицилиански вицекрал е смятан за яростен противник на турците. Атанасий излага плана си за въстанието, който предвижда окупиране на Балканите от испански и италиански войски, за да се избегнат междуособици между отделните балкански народи. Сега той твърди, че с малка помощ е в състояние да завземе дори Константинопол и островите в Егейско море. Това са последните сведения за него.^[3]^[4]

Бележки

↑ J. M. Floristán Imízcos (ed.), Fuentes para la política oriental de los Austrias: la documentación griega del Archivo de Simancas (1571-1621). Vol. I. León, 1988, 458.
↑ Грозданов, Ц. Живописот на Охридската архиепископија. Скопје, 2007, 384.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 96-103.
↑ ^а ^б Κοτζαγεώργης, Φωκίων Π. Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ’ – τέλη ΙΖ’ αιώνα) // Архивиран от оригинала на 2012-01-27. Посетен на 20 декември 2018.

Изследвания

Милев, Н. Охридският патриарх Атанасий и скитанията му в чужбина. – Известия на Историческото дружество, 5, 1922, 117-125
Péchayre, A. P. Lea archevêques d'Ochrida et leur relations avec l'Occident à la fin du XVIe siècle et au début du XVIIe. – Échos d'Orient, 36, 1937, 409-422
Lacko, M. Alcuni documenti riguardanti l'arcivescovo di Ochrida Atanasio. – Orientalia christiana periodica, 33, 1967, 620-638
Malcolm, N. Agents of Empire: Knights, Corsairs, Jesuits and Spies in the Sixteenth-Century Mediterranean World. Harmondsworth, 2016, 411-412, 431, 521
Floristán, J. Atanasio Rasia, ¿Atanasio I de Acrida? Proceso ante el Santo Oficio. – In: Aspetti e momenti dell’albanologia contemporanea, edd. M. Mandalà, G. Gurga, Tirana 2019, 83-118

?	→	корчански епископ (около 1590)	→	?
Гавриил	→	охридски архиепископ (преди 1596 – около 1587)	→	Варлаам
Нектарий I	→	охридски архиепископ (преди 1606 – преди 1614)	→	Митрофан
Митрофан	→	охридски архиепископ (около 1614 – след 1615)	→	Георгий

[1] J. M. Floristán Imízcos (ed.), Fuentes para la política oriental de los Austrias: la documentación griega del Archivo de Simancas (1571-1621). Vol. I. León, 1988, 458.

[2] Грозданов, Ц. Живописот на Охридската архиепископија. Скопје, 2007, 384.

[Снегаров-3] а ^б ^в ^г ^д ^е Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 96-103.

[Κοτζαγεώργης-4] а ^б Κοτζαγεώργης, Φωκίων Π. Η Οθωμανική Μακεδονία (τέλη ΙΔ’ – τέλη ΙΖ’ αιώνα) // Архивиран от оригинала на 2012-01-27. Посетен на 20 декември 2018.

[1]

[2]

[3]

[4]