Направо към съдържанието

Бано Кушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бано Кушев
български учител и революционер
Роден
1863 г.
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Бано Кушев в Общомедия

Бано Михайлов (Мишев) Кушев е български просветен деец и революционер, легален деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Кушев (първи на първия ред, №7) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.

Кушев е роден през 1863 година в град Велес[1] в семейството на търговеца Михаил Кушев. През 1886 година завършва с първия випуск на Солунската българска гимназия.[2] Започва работа като български учител. Учителства в Сер, Солун, Воден, Тетово, Дедеагач и на други места.[3] В 1893/1894 година замества като директор на българските училища във Велес заминалия за България Никола Мискинов. Иван Крайничанец, преподавал във Велес при директорството на Кушев, го нарича „добър управител и добър другар на учителите“.[4] В 1897/1898 година преподава в Одрин.[5] По време на вълната от арести, последвали Солунските атентати от април 1903 година, Кушев, по това време главен учител във Велес, е арестуван и закаран в Скопие.[6] След края на учебната 1906-1907 година поради подозренията на властта за участието му в революционното движение е уволнен от страна на Екзархията като учител в Скопското девическо училище.[7] По-късно става училищен инспектор.[8]

Кушев влиза във ВМОРО и става неин легален деец във Велес. След Младотурската революция в 1908 година е учител в родния си град, става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Велес.[9] На втория конгрес на организацията е избран за член на ревизионната комисия на Съюза.[10] Противопоставя се на режима на младотурците. Убит е в 1910 година от турци във Велес по време на обезоръжителната акция.[11]

Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[12] Кушев е брат на лекаря и революционер Петър Кушев и баща на войводата на ВМРО Илия Кушев, загинал в 1922 година, на четника Тодор Кушев, загинал в 1925 година и на архитекта и деец на ММТРО Михаил Кушев.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кушев, Михаил Банов. Фамилия Кушеви. София, ръкопис, 1985.
  • „Три дни в Меглен“, кратък пътепис от Бано Кушев, публикуван във в. „Новини“, година II, брой 5, Цариград, 8 октомври 1891 г.

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Кушев
(около 1740 — 1855)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицка
Весова
 
Михаил Кушев
(1812 — 1905)
 
 
 
 
 
Анастас Кушев
 
 
 
Кица
Хаджизафирова
 
Пано Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Бано Кушев
(1873 — 1910)
 
Елена Владикоецова
(1875 — ?)
 
Петър Кушев
(1870 — 1939)
 
Георги Кушев
(1862 — 1901)
 
Страшимир Кушев
(1871 — 1959)
 
Никола Панов
 
Диме Кушев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Илия Кушев
(1896 — 1922)
 
Тодор Кушев
(1901 — 1925)
 
Михаил Кушев
(1905 — 1992)
 
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 247.
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 88.
  3. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 88.
  4. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 26.
  5. ↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 50.
  6. ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 186 - 187, 195, 209, 255.
  7. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 234.
  8. ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 134.
  9. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  10. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.
  11. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  12. ↑ ДАА, Фонд № 1897К, оп.1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Бано_Кушев&oldid=12224633“.