Барие (община Босилеград)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Барие.
| Барие Барје/Barje | |
  Барие | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Пчински окръг |
| Община | Босилеград |
| Надм. височина | 1400 m |
| Население | 11 души (2011) |
| Телефонен код | 017 |
Ба̀рие, наричано и Бария (изписвано неправилно и като Барйе, на сръбски: Барје или Barje), е село в община Босилеград, Западните покрайнини, Сърбия.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Барие се намира във високопланински район в северозападния дял на разделената от българо-сръбската граница област Краище. Разположено е в покритата с букова гора Барска долина, на изток от Бесна кобила и българо-сръбската граница от периода 1878 – 1920 година.
Традиционно селото се състои от пет разпръснати махали – Дедо Гелини, Ра̀дул, Кула̀, Дедо Гьошини и Дедо Маринкови.[1] Някои от тези махали днес са обезлюдени.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според предания селото било основано от дядо Стоица от село Долна Любата, заселил се на това място заради обширните пасища.[2]
До 1878 година Барие е господарско село и земите му принадлежат на турски чифликчии, на които селяните изплащат рента.
В 1864 г. селото има 3 ханета (18 мъже), а в 1866 година – 7 ханета (68 мъже и жени). В 1874 година броят на ханетата също е 7 (23 мъже).[3]
От 1878 година селото е в границите на България и е част от Долнолюбатска община, която влиза последователно от Изворска (до 1889 г.), Босилеградска (до 1901 г.) и Кюстендилска околия.[4]
През 1878 година земите на чифликчиите са взети от местните жители, които ги обработват, и по-късно, след правителствен заем, са изплатени на предишните им собственици. Тоя заем жителите на Барие изплащат в продължение на десетилетия.
По силата на Ньойския договор от 1919 година селото е включено в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци. През 1941 – 1944 година Барие, както и останалите села в Западните покрайнини, отново е под българско управление.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| година | Население |
| 1880 | 57 |
| 1900 | 73 |
| 1910 | 104 |
| 1948 | 146 |
| 1953 | 180 |
| 1961 | 164 |
| 1971 | 140 |
| 1981 | 82 |
| 1991 | 42 |
| 2002 | 7 |
| 2011 | 11 |
При преброяването от 2002 година 6 от седемте жители на селото са записани като сърби.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 349
- ↑ Захариев, Йордан. Кюстендилското Краище, Сборник за народни умотворения и народопис, книга XXXII, София 1918, с. 348
- ↑ Драганова, Славка. Кюстендилски регион 1864 – 1919, София 1996, с. 94
- ↑ Димитров, Тодор. Босилеградският край – български учреждения и личности (1878 – 1912), Кюстендил 2000, с. 13 – 14
| ||||||||||
