Направо към съдържанието

Битолски санджак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Битолски санджак
Битолският санджак в края на XIX в.
Битолският санджак в края на XIX в.

Битолският санджак (на турски: Sancak-i/Liva-i Monastir (Bitola)) е санджак в Битолския вилает на Османската империя, обхващащ околностите на град Битоля.

Между 1880 – 1908 година Битолският санджак включва каазите Битоля, Лерин, Кичево, Прилеп и Охрид[1], както и мюдюрлуците Преспа, Ресен, Екши Су и Мариово.[2]

В 1897 година според руския консул в Битоля Александър Ростковски общото население на Битолския санджак е 308 996 души, от които: славяни екзархисти 151 863, славяни патриаршисти 51 749, славяни мюсюлмани 8251, албанци мюсюлмани 45 259, албанци християни 723, власи (аромъни) 22 681, турци и османци 24 923 и евреи 4270 души.[3]

  1. Ottoman Provinces before 1908.
  2. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 75. (на английски)
  3. Jedna statistika iz srednje Maćedonije // Nova Iskra (15 – 16). 26 July 1899.