Богдан Русев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Богдан Русев
български писател и преводач
Роден
Богдан Бориславов Русев
11 ноември 1975 г. (48 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Работилписател, преводач, сценарист, журналист, копирайтър
Литература
ПсевдонимРобърт Блонд
Периодот 1993 г.
Жанроверазказ, роман
Направлениесайбърпънк, фентъзи
Дебютни творби„Варварския Бог“ (1993)
Известни творби„Електрочакра“ (2001), „Варварският Бог“ (1993) „Принцът на Алкирия“ (1994)

Богдан Бориславов Русев е съвременен български писател. Автор е на романи, разкази и детски приказки. Известен е и като преводач от английски език на автори от световната литература. Известен е още като писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд. Той е едната половина от тандема „Робърт Блонд и Ейдриън Уейн“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Богдан Русев е възпитаник на Английската езикова гимназия в град Велико Търново, випуск 1994 г. Той пробива в жанра книги-игри[1] заедно със съавтора си Ейдриън Уейн (псевдоним на Александър Султанов). Първата им книга „Варварският Бог“, която двамата написват още като ученици в 11 клас на езиковата гимназия във Велико Търново през 1993 г. – цели 777 епизода, побрани на няколкостотин страници. Веднага следва продължение – „Принцът на Алкирия“, а след години и поредицата „Магията на мрака“ разделена в четири книги – „Призрачният вятър“, „Вълшеният капан“, „Езерният град“ и „Древният враг“.

Самостоятелно Богдан Русев издава някои от най-големите си книги-игри като поредицата „Хрониките на отец Валенс“ (първо започната от Уейн и Блонд, после довършена от Блонд) „Синът на пустинята“, „Пустинен огън“, поредицата „Приказки от 1001 кули“ и други книги-игри с предимно фентъзи тематика. Следват забавната и познавателна „Херкулес“, съавторската му фантастика „Сонора“ и други. Обича да пиша книги-игри с подчертано арабски сюжети („Синът на пустинята“, „Асасините на Персия“, „Новите приказки от 1001 нощ“) Когато завършва гимназия, Блонд напуска Велико Търново и се премества в София, където през 1999 г. завършва висшето си образование в СУ „Климент Охридски“, специалност английска филология. След магистърска степен Research programme през 2000 г. в Кингс Колидж в Лондон, той започва кариера в областта на журналистиката и белетристиката.

Освен всичко друго Русев е автор на повестта „Съдбовно равноденствие“ (под псевдонима Деймън Райт), сборниците разкази „Електрочакра“ и „12 приказки от Белегаст“, преводач от английски (негова е българската версия на филмовата трилогия за пръстена) и създател на реклами в ПР агенция. Бил е редактор в сп. „Егоист“ и в приложението на вестник „Капитал“ – „Капитал Light“.

Професионално развитие[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – 1999 г. Писател на книги-игри под псевдонима Робърт Блонд.[2]
  • 2001 – 2003 г. главен редактор в сп. „Егоист“[3]
  • 2004 – 2005 г. главен редактор в сп. „Една седмица в София“
  • 2005 – 2006 г. творчески директор, „Ogilvy & Mather Sofia“[4]
  • 2006 – 2009 г. творчески директор в „Demner, Merlicek & Bergmann София“
  • 2009 – 2010 г. главен редактор в приложението на в „Капитал“ сп. „Light“[5][6]
  • 2010 – 2011 г. сценарист в „Малкото голямо четене“ по БНТ[7][8]
  • 2011 г. старши копирайтър, „Demner, Merlicek & Bergmann София“
  • 2015 – 2016 г. творчески директор в The Smarts

Библиография книги, романи и книги-игри[9][редактиране | редактиране на кода]

В екип с други автори (Ейдриън Уейн, Тед Грей, Неделчо Богданов)

  • 1993 – „Варварския Бог“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1994 – „Принцът на АЛкирия“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1993 – „Шоу на Смъртта“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1994 – „Сонора“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1994 – „Последният убиец на дракони“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1995 – „Пурпурният змей“ (с Ейдриън Уейн /изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Патрул за ада“ (с Ейдриън Уейн/изд. „Мега“) – книга-игра
  • 1997 – „Магията на мрака 1: Призрачният вятър“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1997 – „Магията на мрака 2: Вълшебният капан“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Съдбовно равноденствие“ (изд. „Жар“) – Повест /Б.А. Издадено под псевдонима Деймън Райт/
  • 1998 – „Магията на мрака 3: Езерният град“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Магията на мрака 4: Древният враг“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Бойците на Европа“ (автор Тед Грей, Блонд съавтор/изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 2001 – „Електрочакра“ – къси разкази
  • 2004 – „Коприна в нощта“ (с Ейдриън Уейн) – книга-игра (Б.А. Преиздадена под заглавието „Новите приказки от 1001 нощ“)
  • 2006 – „Вълшебна нощ“ (изд. „Симолини“) – къси разкази[10]
  • 2007 – „Ела при мен“ (изд. „Обсидиан“) – роман
  • 2008 – „Къщата“ (изд. „Обсидиан“) – криминален роман[11]
  • 2009 – „Singles Collection: 1999 – 2009“ (изд. „Сиела“) – къси разкази[12]
  • 2010 – „Безкрайният път“ (изд. „Сиела“) – детска книга
  • 2010 – „Туристът“ (изд. „Обсидиан“) – роман
  • 2011 – „Разкази Light“ (изд. „Сиела“) – къси разкази
  • 2011 – „Три новели“[13] (изд. „Ентусиаст“)
  • 2011 – „Асасините на Персия – Книга 1: Спящият Убиец“ (с Ейдриън Уейн/ изд. „ИККИ“) – книга-игра
  • 2015 – Българ (изд. Сиела) – съавтор на Неделчо Богданов
  • 2016 – Българ 2 (изд. Сиела) – съавтор на Неделчо Богданов
  • 2016 – A Tourist, He Thought (Austin Macauley Publishers)
  • 2022 – Тронът на Алкирия (изд. „Сиела“)

Самостоятелно[редактиране | редактиране на кода]

Поредица за Валенс
  • 1995 – „Хрониките на Отец Валенс 1: Олтарът на Тъгата“ (само първата книга е с Ейдриън Уейн/ изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1995 – „Хрониките на Отец Валенс 2: Небето ви чака“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Валенсиански Хроники 3: Вампирите на Флавия – Ловците“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Валенсиански Хроники 4: Вампирите на Флавия – вкусът на кръвта“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1999 – „Валенсиански Хроники 5: Убийство в Блексейд“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
Поредица – сенките на орм
  • 1997 – „Бойците на Орм“ (изд. „Мега“) – книга-игра
  • 1997 – „Роди се сянка“ (изд. „Мега“) – книга-игр
Поредица за Белегаст
  • 1996 Приказки от 1001 кули (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1998 – „Приказки от храма на чудесата“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 2004 – „12 приказки от Белегаст“ (изд. „Сиела“) – сборник с разкази от света на Белегаст
Други книги-игри
  • 1996 – „Пустинен огън“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1995 – „Синът на пустинята“ (сам – изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1996 – „Приказки от 1001 кули“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Дракон в мазето“ (изд. „Плеяда“) – книга-игра
  • 1997 – „Херкулес“ (изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1997 – „Вълшебната арфа“ (изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Тайната на Зоро“ (изд. „Хермес“) – книга-игра
  • 1998 – „Джонатан Харпър и четиримата конника на Апокалипсиса“ (изд. „Хермес“) – книга-игра

разкази-игри за списание „Мега“ свързани с поредицата „Сенките“ на Орм

  • Онирогаф
  • Опасен товар – брой 8, 1997 г.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Всичко на масата“, „Жени“ „На юг от никъде“ и „Холивуд“ на Чарлз Буковски
  • „Брокерът“, „Невинният“ и „Обжалването“ на Джон Гришам
  • „Ангелите на Ада“ на Хънтър Томпсън
  • ПБ: Анатомията на Питър на Джш Базел
  • „Правилата на привличането“ на Брет Ийстън Елис
  • „Б като бира“ и „Вила „Инкогнито“ на Том Робинс
  • „Градът и градът“ на Чайна Миевил
  • „Дилемата на Джаксън“ на Айрис Мърдок
  • Шоу и Кати джеймс: Избави ни от Злото на Дейвид Фалдачи[14]
  • Джак Ричър: „Лош късмет и неприятности“ и „По трудния начин“ на Лий Чайлд
  • Съни Рандъл: За честта на фамилията“ от Робърт Паркър
  • Шом Дръмънд: „Кукловодът“ и „Тайно разрешение“ на Браян Хейг
  • „Отвъд разлома“ на Питър Уотс
  • „Питай прахта“ на Джон Фанти[15]
  • „Любов и препятствия“ и „Проектът „Лазар“ на Александър Хемон
  • „Ирландецът“ на Чарлз Бранд
  • „Момчето, което чуваше всичко“ на Робърт Маккамън
  • „Деволюция“ на Макс Брукс

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Книги-игри (История и бъдеще на жанра), архив на оригинала от 16 август 2012, https://web.archive.org/web/20120816071559/http://www.knigi-igri.net/, посетен на 16 август 2012 
  2. ↑ Биография и творчество на Богдан Русев – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 2 май 2012, https://web.archive.org/web/20120502172449/http://knigi-igri.net/index.php?option=com_jmovies&Itemid=57&task=detail&id=258, посетен на 16 август 2012 
  3. ↑ „Нова година – нови главни редактори“, в. „Капитал“, 20 декември 2003 г.
  4. ↑ „Писателят Богдан Русев вече е копирайтър в рекламната агенция Ogilvy&Mather“ Архив на оригинала от 2021-06-16 в Wayback Machine., karieri.bg, 21 януари 2005 г.
  5. ↑ Борислав Кандов, „Промени в изданията на „Икономедиа“, в. „Капитал“, 22 октомври 2008 г.
  6. ↑ „Богдан Русев е новият главен редактор на „Капитал LIGHT“, economedia.bg, 23 октомври 2008 г.
  7. ↑ Теодора Каролеева, Драгомир Симеонов, „Малкото голямо четене“, dariknews.bg, 24 декември 2010 г.
  8. ↑ „Малкото голямо четене“ – един амбициозен проект на БНТ“, vesti.bg, 1 март 2011 г.
  9. ↑ Списък на всички издадени книги-игри – www.knigi-igri.net, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304130459/http://knigi-igri.net/forum/viewtopic.php?f=80&t=810, посетен на 16 август 2012 
  10. ↑ Амелия Личева, „Бързо и романтично“, рец. във в. „Култура“, бр. 2 (2397), 20 януари 2006 г.
  11. ↑ Милена Кирова, „Два и половина“, рец. във в. „Култура“, бр. 29 (2556), 31 юли 2009 г.
  12. ↑ Борислав Гърдев, „Синглите на Богдан Русев“, рец. в „Литературен клуб“, 13 февруари 2010 г.
  13. ↑ „Три новели“ на сайта на издателство „Ентусиаст“, архив на оригинала от 23 ноември 2011, https://web.archive.org/web/20111123201907/http://enthusiast.bg/bg/book/101, посетен на 14 ноември 2011 
  14. ↑ chitanka.info
  15. ↑ Ангел Игов, „Питай автора“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2456), 4 май 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Богдан_Русев&oldid=12196861“.