Направо към съдържанието

Буряти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Буряти
буряад
Буряти по време на състезание по борба на фестивала Алтаргана
Буряти по време на състезание по борба на фестивала Алтаргана
Общ бройок. 525 000
По места Русия: 461 389[1]
Монголия: 45 087
Китай: 10 000
ЕзикБурятски език
РелигияМахаяна, Шаманизъм
Сродни групимонголци
Буряти в Общомедия

Бурятите (на бурятски: буряад), са народ от монголски произход, говорeщ на бурятски език.

Те са най-голямото етническо малцинство в Сибир. Съсредоточени са предимно в някои части на Руската федерация, които се ползват с относителна автономност - Република Бурятия, но също и Уст Ординския бурятски автономен окръг в Иркутска област и Агинския бурятски автономен окръг в Забайкалския край, като общо наброяват около 436 хил. души. Към 100 хиляди буряти живеят в съседни на Русия страни – около 70 хил. в северната част на Монголия и около 25 хил. в Североизточен Китай.

Обичаите на бурятите са характерните за монголските номади и скотовъдци. Традиционно те използват юрти за подслон, но мнозина са възприели нов начин на живот в столицата на Бурятия Улан Уде и нейните околности.

Смята се, че етнонимътбурят“ за пръв път се споменава в „Тайната история на монголите“ (1240). Предполага се, че името произлиза от термина „бури“ (монг.– вълк) и. характерът му е тотемен. По всяка вероятност тази дума е била табу в монголските езици, в резултат на което днес се употребява друга дума със значение вълк – „чоно (шоно, чино, чон)“.

Религия и вярвания

[редактиране | редактиране на кода]
Бурятска къща

Бурятите практикуват будизъм - Махаяна и Ваджраяна според тибетската традиция, а също и местен шаманизъм, който е постепенно изместен от будизма, след като в края на 16 век започва да се разпространява една от тибетските му школи, наречена Гелугпа.

Смята се, че през 1741 г. будизмът е признат за една от официалните религии в Русия. Приблизително по същото време е построен първият бурятски стационарен манастир, Тамчинският дацан. Разпространението на писмеността, развитието на науката, литературата, изкуството и архитектурата са свързани с налагането на будизма в региона. Тя се е превърнала във важен фактор за формиране на бита, народопсихологията и морала. От втората половина на 19 век започва периодът на бурен разцвет на бурятския будизъм. Философските школи се занимават с книгопечатане, различни видове приложно изкуство, развиват се теологията, науката, преводът и издателската дейност, художествената литература. Тибетската медицина е била широко практикувана. След Октомврийската революция от комунистите е проведено гонение (в съгласие със стремежа им да установят повсеместно атеизма), срещу будисткото духовенство и в края на 30-те години на 20.ти век бурятската будистка общност официално престава да съществува, а храмовете са изпразнени от обичайното им съдържание, закрити като такива и преобразувани в различни обществени сгради. След Великата Отечествената война постепенно започва реабилитиране на будизма, но до негово значително негово възраждането се стига едва след втората половина на 80-те години. Будизмът става един от факторите за национална консолидация и духовно възраждане на бурятите. От втората половина на 80-те години започва и възраждането на шаманизма и на територията на Република Бурятия. Западните буряти, живеещи в района на Иркутск, възприемат положително тенденциите на будизма, но в продължение на векове за бурятите, живеещи в района на езерото Байкал шаманизмът остава традиционна религиозна тенденция.

Сред бурятите има малък брой последователи на християнството. Разпространението на християнството сред бурятите започва с появата на първите руснаци по техните земи. Иркутската епархия, основана през 1727 г., стартира широка гама от мисионерски дейности. До 1842 г. в Селенгинск действа Английската духовна мисия в Задбайкалието, която съставя първия превод на Евангелието на бурятски език. Християнизацията се засилва през втората половина на 19 век. В началото на 20 век в Бурятия функционират 41 мисионерски лагера и десетки мисионерски училища. Християнството постигна най-голям успех сред западните буряти, въпреки че и след повърхностната и насилствена християнизация, шаманизмът сред тях преобладава. Все пак християнските празници биват широко възприети.