Направо към съдържанието

Виоланта Висконти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Виоланта Висконти
I. маркграфиня на Монферат
II. херцогиня на Кларънс
Родена
1354 г.
Починала
ноември 1386 г. (32 г.)
Управление
ПериодI. 2 август 1377 – 16 декември 1378
II. 15 юни 1368 – 17 октомври 1368
ПредшественикI. Изабела Майоркска
II. Елизабет де Бург
НаследникI. Арджентина ди Луниджана
II. Маргарет Холанд
Семейство
РодВисконти
БащаГалеацо II Висконти
МайкаБианка Савойска
Братя/сестриДжан Галеацо Висконти
Мария Висконти
Природени:
Чезаре Висконти
Беатриче Висконти
СъпругВисконти по рождение
Плантагенети, Палеолози и Висконти по брак
ДецаДжовани Висконти
Виоланта Висконти в Общомедия

Виоланта Висконти (на италиански: Violante Visconti; * 1354, † ноември 1386 в Павия, Сеньория Милано) e италианска благородничка от рода Висконти,[1] чрез бракове маркграфиня на Монферат и херцогиня на Кларънс.

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е второто или третото дете на Галеацо II Висконти (* ок. 1324/27, † 1378), владетел на Павия и на Милано, и на съпругата му Бианка Мария Савойска (* ок. 1335, † 1387).[1][2] Нейни дядо и баба по бащина линия са Стефано Висконти, господар на Милано, и Валентина Дория, а по майчина –. Аймон Савойски Мирният (* 1291, † 1343), граф на Савоя, на Аоста и на Мориен, и Йоланда Палеологина. Има един по-голям брат, както и една вероятна сестра:

Има и една полусестра и еди полубрат от извънбрачна връзка на баща ѝ.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Като част от сложната мрежа от дипломатически съюзи, преследвани от баща ѝ, когато е едва 13 годишна, Виоланта се омъжва за Лайънъл Антверпенски – херцог на Кларънс, син на английския крал Едуард III и вдовец на Елизабет де Бърг. Зестрата възлиза на 200 000 златни флорина – огромна сума за времето си заедно с феодите на Алба, Кунео, Мондови, Кераско и Брайда (близо до днешния италиански град Азоло). За сватбата италианският историк Бернардино Корио разказва,[3] че на 17 май 1368 г., в навечерието на Петдесетница, херцог Лайънъл пристига в Милано пред Порта Тичинезе заедно с граф Амадей VI Савойски, поетите Джефри Чосър и Жан Фроасар, и дружина от 2000 английски войници, много от които въоръжени с дълги лъкове и щитове. Там са и Галеацо II Висконти, съпругата му Бианка Савойска, Изабела дьо Валоа, Ричарда дела Скала – съпруга на болонския благородник Андреа Пеполи и осемдесет други дами, облечени в алени дрехи с бели платнени ръкави, избродирани с детелина и пристегнати в кръста със златни пояси на стойност 80 флорина всеки. Джан Галеацо Висконти също е там, за да посрещне херцога и е придружаван от 30 рицари и още толкова много оръженосци на жребчета, последвани от съветниците Манфредо да Салуцо и Протазо Каймо, Франческо ди Дзакадей, Доменико дели Ардицони, Джакомо Превиди и викарият Гаспаре Вацафорте, всичките облечени еднакво. Последната група най-накрая е съставена от Пиетро да Биасоно, Дзаноло дели Ерменулфи, Франческо дел Бене, Джованоло да Бираго и Ериголо дел Конте, придружени от техните слуги, пристегнати със сребърни колани. Членовете на процесията слизат от конете край Аренго (дн. Кралски дворец в Милано) и конете са оставени в конюшните на двореца. На 15 юни[4] 1368 г. Бернардо Роси – епископ на Новара отпразнува сватбата с голяма помпозност на площада близо до вратите на катедралата „Санта Мария Маджоре“, а Бернабо Висконти е кръстник на внучката си. Следва разкошен банкет на Пиаца дел'Аренго, до катедралата. Той се състои от две дълги маси. Първата маса е заета от Лайънъл Антверпенски, Галеацо II Висконти, Бернабо Висконти и синовете му Матео и Лодовико, граф Амадей VI Савойски, епископът на Новара, Франческо Петрарка, от много други благородници и прочути граждани на Пиза. Втората маса е заета от Виоланте Висконти, майка ѝ Бианка Савойска, Беатриче Реджина дела Скала, Изабела дьо Валоа и още петдесет дами. Следват осемнадесет трапези, всяка двойна и комбинирана с подарък.[3] Между тях гостите получават подаръци като брони, топове плат, бойни коне, оръжие и ловни кучета.[5] Накрая са представени 75 коня, предложени от Джан Галеацо Висконти. Празненствата продължават няколко дни и предизвикват реакция в цяла Европа заради тяхната пищност.[3]

Бракът е бездетен. Виоланта остава вдовица няколко месеца по-късно – на 17 октомври, когато през октомври Лайънъл умира в своя феод Алба (според слуховете от онова време той е отровен от баща ѝ Галеацо II[6]).

На 2 август 1377 г. тя се омъжва отново за няколко години по-младия от нея Ото II Палеолог,[7] известен като Секондото – маркграф на Монферат. Съпругът ѝ умира на 16 септември 1378 г. по време на ловна разходка[7] или е убит в битка при Пиаченца или Асти.[8] Бракът е бездетен.[5]

През 1381 г. Виоланта се омъжва за трети път за първия си братовчед Лудовико Висконти – сеньор губернатор на Лоди и Парма и син на бащиния ѝ чичо Бернабо Висконти, владетел на Милано и на съпругата му Беатриче Реджина дела Скала. От него тя ражда един син – Джовани. Съпругът ѝ обаче е затворен след преврата на Джан Галеацо Висконти през 1385 г.[2][7][9]

Виоланта умира на 32 год. през ноември 1386 г.[10] в Павия и е погребана в църквата „Св. Августин“.[2]

Брак и потомство

[редактиране | редактиране на кода]

Омъжва се три пъти:

  1. 19 януари 1367 и 15 май 1367 в Уестминстър (договори), 28 май 1368 в „Санта Мария Маджоре“ в Милано за Лайънъл Антверпенски (* 29 ноември 1338, † 17 октомври 1368) – херцог на Кларънс, граф на Ъстър, син на английския крал Едуард III, което струва на Висконти 200 хил. златни флорина. Нямат деца.
  2. 1377 за Ото III Палеолог, известен като Секондото (* 1361, † 16 септ. 1378 убит), маркграф на Монферат, от когото няма деца.
  3. 1381 за Лудовико Висконти (* септ. 1355, † 7 март 1404), господар на Лоди, син на Бернабò Висконти, от когото има един син:[11]
  • Джовани Висконти (* сл. 1382,[12] † сл. 10 април 1413), сеньор на Лоди.[13]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • Violante of Milan VISCONTI, maximiliangenealogy.co.uk
  • Chisholm, Hugh, ed. (1911). Visconti. Encyclopædia Britannica 28 (11th ed.). Cambridge University Press. pp. 128, 129. Посетен през август 2012.

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Paolo Colussi, Maria Grazia Tolfo, Violante Visconti, Storia di Milano
  • Anna T. Leese, Blood Royal: Issue of the kings and queens of medieval England, 1066 – 1399: the Normans and Plantagenets, 1996, p. 149. OCLC 35870708
  • Bernardino Corio, Storia di Milano, vol. 2, Milano, Francesco Colombo, 1856

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Family Visconti 1, Genealogy.Eu
  2. ↑ а б в г д Violante Visconti, fmg.ac
  3. ↑ а б в B. Corio, Storia di Milano, Milano, 1856, vol II, p. 223-229
  4. ↑ MedLands посочва 28 май.
  5. ↑ а б Tuchman, Barbara W. (August 1978). A Distant Mirror: The Calamitous 14th century (1st ed.). New York: Knopf. pp. 239–243, 254
  6. ↑ Frances Stonor Saunders - Hawkwood: The Diabolical Englishman (2004).
  7. ↑ а б в Paolo Colussi, Maria Grazia Tolfo, Storia di Milano - I Visconti, посетен на 16 юни 2021 г.
  8. ↑ Bertelli, Sergio; Cardini, Franco; Zorzi, Elvira Garbero; Acanfora, Elisa; Chesne, Giuliana; Griffo, Daphiné; Fantoni, Marcello; Florescu, Ileana; Galli, Daniela Mignani (1986). The courts of the Italian Renaissance. New York, NY: Facts on File. p. 58.
  9. ↑ Charles Cawley: „Medieval Lands“ GALEAZZO II Visconti
  10. ↑ Maximilian Genealogy Master Database 2000, посетен на 16 юни 2021.
  11. ↑ Maximilian Genealogy Master Database 2000 - pafg44 - Generated by Personal Ancestral File Посетен на 11 март 2021 г.
  12. ↑ My Lines - Person Page 141 Посетен на 11 март 2021 г.
  13. ↑ Person Page 10728 Посетен на 11 март 2021 г.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Violante Visconti в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Виоланта_Висконти&oldid=12391128“.