Гай Цилний Меценат
- Тази статия е за личност. За понятието вижте Меценат.
Гай Цилний Меценат C.Maecenas | |
римски политик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 8 г. пр.н.е.
|
Семейство | |
Баща | неизв. |
Майка | неизв. |
Съпруга | Терентила |
Гай Цилний Меценат в Общомедия |
Гай Цилний Меценат (на латински: Gaius Cilnius Maecenas) е древноримски политик и дипломат,[3] доверен приятел и политически съветник на римския император Октавиан Август. Патрон на така наречената нова генерация от „Августовски поети“.[2] Името му става пословично за богат покровител на изкуствата.[a]
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Меценат произхожда от древния етруски род Цилнии (Cilnii).[4] Роден е, както се предполага някъде около 70 пр.н.е. в Арециум. По рождение принадлежи към съсловието на конниците.[5] Предполага се че е учил реторика и философия в Рим и Неапол, знае се че е владеел гръцки и латински език.[6] Убеден от нуждата от монархическо управление на Рим, в лицето на Октавиан вижда идеалния управител.[7] По време на гражданските войни Меценат застава на страната на Октавиан и често изпълнява важни поръчения.
Съветник на Август
[редактиране | редактиране на кода]За първи път името му се появява в историята през 43 пр.н.е. когато Октавиан се завръща в Италия след убийството на Цезар. Октавиан, Марк Агрипа и Меценат преговарят в Кампания с македонските легиони и успяват да ги спечелят на тяхна страна.[8][9][10] След това през 40 пр.н.е. е ангажиран от Октавиан да организира сватбата му със Скрибония[11] и после помага при преговорите в Бриндизи и сдобряването с Марк Антоний.Така, през 40 пр.н.е. при посредничеството на Луций Кокцей Нерва и със съдействието на Меценат и Гай Азиний Полион в Бриндизи се сключва мирния договор между Октавиан и Марк Антоний.[12]
Когато през пролетта на 37 пр.н.е. Антоний отново се връща в Италия и отново има разногласия между триумвирите, сестрата на Окатвиан – Октавия,[13] Кокцей Нерва, Гай Меценат и Гай Фонтей Капитон, действат като посредници между тях.[14] Чрез усилията на тримата мъже и сестрата на Октавиан през 37 пр.н.е. между триумвирите се сключва договора от Тарент, по силата на който властта на триумвирата е удължена за още пет години.[14]
По време на войната със Секст Помпей (син на Помпей Велики) на два пъти успокоява народното недоволство в Рим.[15]
Меценат заедно с Марк Агрипа са най-доверените и влиятелни помощници на Август и вземат дейно участие в управлението на държавата и укрепването на властта. До края на войната с Антоний заедно с Агрипа живеят в Рим и в отсъствието на Октавиан водят държавните дела.[16] Въпреки това, нито един от тях не заема официална длъжност или упражнява никаква магистратура. Престижът на двамата е достатъчен, за да утвърди техния авторитет и власт. И двамата мъже имат право да използват печата на Октавиан и да отварят, четат и променят съдържанието на писмата му до Сената.[17][18] В този период разкрива и заговор на Лепид Младши (син на Емилий Лепид), който цели убийството на Октавиан.[16]
През 27 пр.н.е. Сената присъжда титлата император на Октавиан, която той приема. Агрипа съветва своя приятел да не унищожава републиканските порядки,[19] докато Меценат е съгласен с монархическото управление, но съветва Октавиан да не предприема деспотични мерки.[20] Двамата активно подпомагат императора и именно те изиграват главна роля в установяване формата на принципат,[21] която продължава чак до така наречената „криза на третия век“ и зараждането на формата на домината.
В отношенията си с Август е освободен от низкопоклонство и има пълна свобода да изразява своите възгледи, често съвършено различни от плановете на императора. Според Светоний, Меценат не притежава умението да мълчи и споделя неща, който би трябвало да запази в тайна.[22] Близостта му с Август му позволява да удържа поривите на императора, които нерядко го водят до жестокост. Стават исторически думите, предадени от Дион Касий: "Surge tandem, carnifex!" (от лат. „Стига, кръвнико!“), с които Меценат спира подписването на множеството смъртни присъди от Октавиан.[23][24]
Меценат е женен за Теренция или Терентила, сестра на направилия заговор срещу Октавиан, Мурена.[25] Домът му се намирал на хълма Есквилин,[26] в най-укрепената част на Рим, по това време. Имотът включва разкошни цветни градини и отопляем плувен басейн.[27] Светоний казва, че когато Октавиан бил болен, живеел в дома на Меценат.[22]
Меценат и поетите
[редактиране | редактиране на кода]Добрите поети от това време намират в лицето на Меценат внимателен, грижовен покровител и защитник;[2] заслугите му към поетите са като заслуги към цялата римска (латинска) поезия. Меценат е покровител на известните поети от това време Вергилий, Варий Руф, Хораций и Проперций, както и на по-малко известните Емилий Мацер, Аристий Фуск, Домиций Марс, Фунданий, Мелис, Плотий Тука, Валгий Руф и др.[28] Домът му на хълма Есквилин се явява като „културен център“. Поетите Вергилий, Хораций и Проперций имали къщи наблизо.[28] Много вероятно е в този район да са живели и други членове от „кръгът на Меценат“. В сравнение с други части на града тази зона е спокойна и с идеална атмосфера за творчеството на поетите.[28]
Помага на Вергилий да си върне имение, загубено по време на гражданската война, за което поетът разказва в своята „Георгики“. През 33 пр.н.е. подарява на Хораций свое имение в Сабинските гори,[2] за да осигури доходи на поета. Хораций посвещава на Меценат произведенията си „Сатири“, „Еподи“ и „Кармина“.
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Меценат е поклонник на епикуровата философия. Отдава се на насладите на живота до такава степен, че дори тогавашните римляни казват, че е прекалено.[29] Критиците му обаче също и признават приноса на Меценат. Двама от тях Марциал и Ювенал признават щедрото му покровителство и изказват съжаление, че няма такива покровители през тяхното време.[30] Тацит, който също е критичен към начина на живот на Меценат, подчертава важността му по времето на управлението на Август.[30]
Последните 3 години от живота си страда от безсъние.[31] Умира през 8 пр.н.е.,[32] оплакван горчиво от своите приятели и целия народ. Завещава своето имущество на Октавиан Август.[2]
Забележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ меценат на български и на руски език, μαικήνας на гръцки, mecenaat на нидерландски, mesenaatti на фински, mécénat на френски, Mäzen на немски, mecenate на италиански, mecenat на румънски, mecen на словенски, mecenas на испански.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Mountford 2019, с. 37.
- ↑ а б в г д Bradley 2014, с. 384.
- ↑ Syme 1939, с. 129.
- ↑ Ливий , глава 3.2.
- ↑ Цицерон , глава 56.
- ↑ Mountford 2019, с. 38.
- ↑ Syme 1939, с. 242.
- ↑ Николай от Дамаск 1923, глава 30.
- ↑ Wright 1937, с. 27.
- ↑ Syme 1939, с. 131.
- ↑ Апиан 1913, глава 53.
- ↑ Апиан 1913, глава 64.
- ↑ Апиан 1913, глава 93.
- ↑ а б Broughton 1952, с. 396 – 398.
- ↑ Mountford 2019, с. 48.
- ↑ а б Bowman, Champlin, Lintott 1996, с. 74.
- ↑ Cosme 2005, с. 109 – 110.
- ↑ Roddaz 1984, с. 183 – 185.
- ↑ Касий 1917, кн. 52, глава 2.
- ↑ Mountford 2019, с. 55.
- ↑ Mountford 2019, с. 62.
- ↑ а б Светоний 1913, глави 66 и 72.
- ↑ Temporini, Haase 1990, с. 2264.
- ↑ De Quincey 1859, с. 136.
- ↑ Касий 1917, кн. 54, глава 19.
- ↑ Светоний 1913', глава 15.
- ↑ Mountford 2019, с. 39.
- ↑ а б в Mountford 2019, с. 66.
- ↑ Mountford 2019, с. 76 – 77.
- ↑ а б Mountford 2019, с. 78.
- ↑ Плиний Стари , глава 172.
- ↑ Mountford 2019, с. 80.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]Класически автори
[редактиране | редактиране на кода]- Николай от Дамаск. „Животът на Август“ // California State University, Northridge, 1923. (на английски)
- Ливий, Тит. „История на Рим (фрагменти от изгубените книги)“ // Книга 10. Perseus Digital Library. (на английски)
- Цицерон, Марк Тулий. Pro Cluentio // The Latin Library. (на латински)
- Апиан. „Римска История, Римски Войни“ // Книга 5. Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
- Светоний. „Животът на Август“ // Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
- Светоний. „Животът на Тиберий“ // Loeb Classical Library, 1913'. (на английски)
- Касий, Дион. „Римска История“ // Книги 52 и 54. Loeb Classical Library, 1917. (на английски)
- Плиний Стари. „Естествена История“ // Книга 7. Loeb Classical Library. (на латински)
Модерни автори
[редактиране | редактиране на кода]- Syme, Sir Ronald. The Roman Revolution. Oxford University Press, 1939. (на английски)
- Mountford, Peter. Maecenas. Routledge, 2019. ISBN 978-0-429-02844-1. (на английски)
- De Quincey, Thomas. Critical suggestions on style and rhetoric with German tales and other narrative papers. J. Hogg, 1859. (на английски)
- Roddaz, Jean-Michel. Marcus Agrippa. École Française de Rome, 1984. ISBN 2-7283-0069-0. (на френски)
- Cosme, Pierre. Auguste. Paris, Librairie Académique Perrin, 2005. ISBN 978-2-262-01881-8. (на френски)
- Temporini, Haase, Hildegard, Wolfgang. Aufstieg und Niedergang der römischen Welt: Principat. v. De Gruyter, 1990. ISBN 9783110018851. (на английски)
- Bradley, Pamela. The Ancient World Transformed. Cambridge University Press, 2014. ISBN 978-1-107-78557-1. (на английски)
- Broughton, T. Robert S. The Magistrates of the Roman Republic: Volume II, 99 B.C. – 31 B.C // New York, The American Philological Association, 1952. (на английски)
- Bowman, Champlin, Lintott, Alan K., Edward, Andrew. The Cambridge Ancient History: The Augustan Empire, 43 B.C. – A.D. 69. Т. 10. Cambridge University Press, 1996. ISBN 0-521-26430-8. (на английски)
- Wright, Frederick Adam. Marcus Agrippa: Organizer of Victory. New York, E.P. Dutton & Company, 1937. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Гай Цилний Меценат в Encyclopædia Britannica 1911, публикувано като обществено достояние в LacusCurtius
|