Ганчо Хаджипанзов
| Ганчо Хаджипанзов | |
| поет, интербригадист | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 18 ноември 1936 г.
|
Ганчо Иванов Хаджипанзов или Панзов[1] е поет и участник в Испанската гражданска война и член на ВМРО (обединена).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в град Велес на 12 август 1900 година[2] в богато семейство. Като ученик влиза в революционното движение и поради това е изключен от гимназията в родния си град. През 1920 година се включва в предизборната кампания на ЮКП за общинските и парламентарни избори. Същата година заедно с Никола Оровчанец, Бане Андреев и Георги Шоптраянов става член на Литературно-художественото дружество „Нада“. Заедно с други комунисти издава нелегалният вестник „Искра“, който е списван на велешки диалект. Скоро след това заминава за Скопие, където продължава да учи и да отслужва военната си служба, като не спира да се занимава с революционни дейности.
Гонен през ноември 1923 година преминава нелегално българската граница с идеята да учи новинарство в София. През есента на 1924 година през Гърция заминава за Париж, където става член на Френската комунистическа партия и се включва в работите на синдикатите. Във Франция се включва в работата на тамошната македонска емиграция, ставайки член на ВМРО (обединена) и на македонската народна федеративна група.
След избухването на Испанската гражданска война, Хаджипанзов се включва в дейност на ФКП в помощ на Испанската република. Започва да набира доброволци, които да заминават за Испания да се бият на страната на републиката. Той също заминава с първата група доброволци. Там след като преминава военно обучение му е даден чин сержант и той влиза в състава на първа международна бригада, създадена през октомври 1936 година. В началото на ноември бригадата е изпратена да помага в отбраната на Мадрид. На 18 ноември при нападение край Университетския град в Мадрид Хаджипанзов загива. При смъртта му до него са Трайко Мишковски и Борис Атков, които го погребват.[3][4]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Творческата активност на Хаджипанзов е свързана най-вече с периода му в Париж. Там пише на френски език, а от творчеството му е запазена поемата „Ще се върна“ и няколко песни: „Детството на един град“, „Сирени“, „Бал на вентилаторите“, „Поема за родния град“ и „Алказар“.
На шестия месец от смъртта му в родната му къща се организира помен, на който присъстват негови другари. Там Кочо Рацин, който е приятел на сестра му Румена Хаджипанзова, прочита песента „Испанска балада“ посветена на трагичната му смърт.
През 1961 година в книгата „Испанска земя“, съдържаща спомени на участници от Македония в Испанската гражданска война, за първи път е публикувана поемата на Хаджипанзов „Ще се завърна“. През 1986 година Перо Коробар издава монографията си „Ганчо Хаджипанзов“.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 238.
- ↑ Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1576. (на македонска литературна норма)
- ↑ Блаже Ристовски „Животот и делото на Кочо Рацин (1908-1943)“, „Матица македонска“, Скопје, 2009, 281 стр.
- ↑ Перо Коробар, Божо Стефановски „Во меѓународните бригади на Шпанија“ (ур.) „Студентски збор“, Скопје, 1989, 215 стр. и Борис Атков во Č. Kapor (ur.) "Španija 1936–1939. Zbornik sjećanja jugoslavenskih dobrovoljaca u španskom ratu", Beograd, 1971, tom V, 177 str.
