Георги Лозанов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за медийния експерт. За психолога и специалист по сугестология вижте Георги Лозанов (психолог).
Георги Лозанов
български медиен експерт
Роден
26 април 1958 г. (65 г.)
Националност България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
Областкултурология, изкуствознание
Работил вСофийски университет
Семейство
Уебсайтlozanov.info

Георги Лозанов Георгиев е български културолог, експерт по медии и журналистика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 април 1958 година в София в семейството на архитектите Лозан Лозанов и Олга Станева. Сестра му Олга Лозанова е дългогодишен програмен директор на НТВ.

През 1981 г. завършва специалност „Философия“ в Софийския университет.

Кариера на журналист и медиен експерт[редактиране | редактиране на кода]

Работи в списание „Българско фото“ между 1983 и 1989 г., а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник „Култура“ (от 1989) и главен редактор на списание „Егоист“ (в последната година от съществуването му – 2004-2006). Главен редактор на списание „Пет звезди“ (2006-2010). [1]

Доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет (от 1994). Гост преподавател в Нов български университет, НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“.

Ръководител на катедра „Печат и книгоиздаване“ във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ „Св. Климент Охридски“ (1995-1998, 2004–2007, 2016-2017).

От самото основаване на медиен регулаторен орган в България Лозанов е негов член:

Колумнист на вестник „Стандарт“ (1992-1995), вестник „24 часа“ (2003-) и вестник „Хасковска Марица“ (2009-).

От самото откриване на галерия СИБАНК (2008-2011 – галерия „Върхове“, след 2011 – „Credo Bonum“) е неин художествен консултант (2003-).[2]

От 22 януари 2017 г. започва свое авторско предаване по телевизия Bulgaria on Air – „Необичайните заподозрени“.[3][4][5][6]

Участие в журита[редактиране | редактиране на кода]

Председател на журито на наградата Хеликон за съвременна българска художествена проза (2011).[7]

Член на журито на петото издание на наградата „Вик“ за български роман на годината (2008).

Председател на журито на Деветия медиен фестивал за радио и телевизионни програми за изкуство и култура „Осмата муза“, организиран от НДК.[8]

Член на журито на Годишните медийни награди M-Tel Media Masters за журналистика в областта на телекомуникациите (2010).[9]

Член на журито на конкурса „Снимка на годината – България 2012“, организиран от Canon Bulgaria.[10][11]

Член на журито на антинаградите „Големият брат“, които „се присъждат на държавни структури, частни компании или отделни личности, които с действията си са нарушили правото на лична неприкосновеност и защитата на личните данни на гражданите“.[12]

Член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“, организиран от фондация АСКЕЕР.[13]

Обществена дейност[редактиране | редактиране на кода]

  • Член на СБЖ.
  • Член основател на граждански форум „Свободно слово“.
  • Член основател на Българско фотографско сдружение.
  • Член основател на Център за независима журналистика.
  • Член основател на фондация „Национален съвет за журналистическа етика“.
  • Инициатор на гражданската акция „Чисти гласове“ (допринесла за отварянето на архивите на ДС в България).
  • Член основател на фондация „Медийна демокрация“ (2007).[14]

Позиции[редактиране | редактиране на кода]

Поддържа дясна позиция за реформа в културата, изискваща максимално раздържавяване; при това е убеден, че творческите гилдии трябва да бъдат и граждански организации.[15]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 2001 – носител на годишната награда на дружество „Гражданин“ за политика и обществени науки (присъжда му се „за достойно гражданско поведение и проявен висок професионализъм при отстояването на свободата на словото и на медиите“)[16]
  • 2002 – носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за цялостен принос към утвърждаването независимите медии и ценностите на гражданското общество

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Лозанов е автор на повече от 100 научни студии и над 200 статии, посветени на въпросите на електронните и печатните медии, културологията, философията, естетиката, литературната критика и изкуствознанието.

Авторски книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Какъвто трябваше да бъда“. Пловдив: Летера, 2010, 184 с. (ISBN 978-954-516-651-8)
  • (заедно с Павел Койчев) „Пластики и прочити“. 2010, 72 с.[17], [18]
  • „Мое дясно“. София: Сиела, 2011, 428 с. (ISBN 978-954-28-0917-3)[19], [20], [21]
  • „Земното щастие“. Велико Търново: Фабер, 2020, 262 с. (ISBN 978-619-00-1164-4)[22]

Съставителство[редактиране | редактиране на кода]

  • „Медии и митове“. (заедно с Орлин Спасов). София: УИ „Св. Климент Охридски“ – ФЖМК, 2000, 408 с.[23]
  • „Медии и преход“. (заедно с Орлин Спасов). София: Център за развитие на медиите, 2000 (ISBN 954-90517-2-2)
  • „24 часа: Вестникът“. (заедно с Орлин Спасов и Росен Янков). София: Труд, 2001, 223 с. (ISBN 954-528-235-5)
  • „Дневен Труд: Лидерът“. (заедно с Орлин Спасов). София: Труд, 2002, 239 с. (ISBN 954-528-344-0)[24]
  • „bTV: новата визия“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2008, 288 с.[25]
  • „Медиите и политиката“. (заедно с Орлин Спасов). София: Фондация „Медийна демокрация“, 2011, 255 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Катерина Запрянова, „Георги Лозанов в Експериментът“, сп. „Тема“, бр. 4 (327), 28 януари 2008 г.
  2. ↑ Галерия „Credo Bonum“ – за нас, сайт на галерия „Credo Bonum“.
  3. ↑ „Георги Лозанов стартира собствено предаване по Bulgaria ON AIR“, в. „Труд“, 5 януари 2017 г.
  4. ↑ Георги Лозанов търси „Необичайните заподозрени“ по Bulgaria ON AIR, сайт на Bulgaria ON AIR, 5 януари 2017 г.
  5. ↑ „Необичайните заподозрени: Коментар на Георги Лозанов – 22.01“, сайт на Bulgaria ON AIR, 22 януари 2017 г.
  6. ↑ „Георги Лозанов – уводен коментар 12.02“, сайт на Bulgaria ON AIR, 13 февруари 2017 г.
  7. ↑ Жури 2011 Архив на оригинала от 2016-04-21 в Wayback Machine., сайт на награда „Хеликон“.
  8. ↑ БНТ с пет награди от медийния фестивал „Осмата муза“, БНТ, 9 януари 2013 г.
  9. ↑ „M-Tel раздава медийни награди“[неработеща препратка], в. „Новинар“, 18 март 2010 г.
  10. ↑ „Canon стартира конкурс: Снимка на годината – България 2012“, списание „View Sofia“, 16 януари 2013
  11. ↑ "Снимка на годината „България 2012“ Архив на оригинала от 2013-05-25 в Wayback Machine., „Фото Култ“, 9 януари 2013 г.
  12. ↑ Жури на наградите „Големият брат“, сайт на наградите „Големият брат“
  13. ↑ Георги Лозанов – член на журито на наградата „Съвременна българска драматургия“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., сайт на наградите „АСКЕЕР“
  14. ↑ Фондация „Медийна демокрация“ – за нас.
  15. ↑ Георги Лозанов, „Не вкарвайте културата в кюпа“, в. „Труд“, 21 май 2010 г.
  16. ↑ „Георги Лозанов получи награда за принос в политиката и обществените науки“, News.bg, 28 декември 2001 г.
  17. ↑ Лиляна Караджова, „Георги Лозанов в симпатичен тандем с Павел Койчев“, отзив във в. „Новинар“, 25 октомври 2010 г.
  18. ↑ Марин Бодаков, „Павел Койчев, Георги Лозанов. Пластики и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр.40 (2613), 19 ноември 2010 г.
  19. ↑ Йордан Велев, „Георги Лозанов събра статиите си в сборника «Мое дясно», рец. в електронния вестник «Mediapool», 25 април 2011 г.
  20. ↑ Лилия Томова, «Мое дясно» – реално, но последно“, рец. във в. „Дума“, бр. 95, 27 април 2011 г.
  21. ↑ Атанас Ждребев, „Медии, политика и истина в Мое дясно“, рец. във в. „Култура“, бр.21 (2639), 3 юни 2011 г.
  22. ↑ Откъси от „Земното щастие“, „Mediapool“, 23 октомври 2020 г.
  23. ↑ Калина Мичева, „Медии и митове“, рец. във в. „Култура“, бр.30, 4 август 2000 г.
  24. ↑ Марин Бодаков, „Критика на битовия разум“, рец. във в. „Култура“, бр.44, 29 ноември 2002 г.
  25. ↑ Милена Кирова, „bTV – между чудовището и капката“, рец. във в. „Култура“, бр.22 (2549), 12 юни 2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Лозанов&oldid=12157389“.