Голям черен бегач
Голям черен бегач | ||||||||||||||||
Голям черен бегач от Гърция | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
Creutzer, 1799 | ||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Голям черен бегач в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Големият черен бегач (Carabus gigas) е вид бръмбар от семейство Бегачи (Carabidae).[1] Той, заедно с Големия син бегач, са най-големите бегачи в България и Европа с размери 4 – 6 cm.[2][3]
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Видът е разпространен в Югоизточна Европа и част от Централна Европа: Австрия, Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Италия, Република Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия.[4]
В България е намиран предимно в югозападната част на страната – Рила, Краище, Софийска област, Западни Родопи, има и единични съобщения от Стара планина, Дунавска равнина и Българското Черноморие.[5][6]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Предимно планински до субалпийски вид, обичащ влажни и сенчести гори, но също и средиземноморски храсталачни местности с южно изложение. Може да е особено изобилен край потоци в горите.[5] Среща се и в антопогенни местообитания като градини, паркове, крайпътни насаждения и обработваеми площи, най-вече на варовита почва.[5] Най-важното изискване за местообитанието му е наличието на основната му плячка – големи охлюви (Helix spp.).
Вертикалното му разпространение е от морското равнище до около 1500 m, в България дори до 2000 m.[5][6] Най-изобилен е обаче в пояса 500 – 800 m.[5]
Външен вид
[редактиране | редактиране на кода]Едър черен бръмбар с размери 4 – 6 cm. Челюстите му са дълги, сърповидни и заострени – приспособени за чупене на черупките на охлюви. Горната повърхност на главата и преднегръба са грубо набръчкани. Преднегръбът е със силно заоблени страни. Елитрите са силно изпъкнали и покрити с едри грапавини подредени в неясно личащи линии.[5] Нямат крила и не могат да летят.[2]
Начин на живот
[редактиране | редактиране на кода]Carabus gigas е активен от април до октомври, понякога и ноември.[5] Презимува като ларва и имаго. Както ларвата, така и имагото са хищни. Ларвата се храни изключително с охлюви.[5] Имагото също предпочита едри охлюви, но се храни и с червеи и мърша.[5]
Систематика
[редактиране | редактиране на кода]Традиционно големите бегачи са поставяни в подрод Procerus на род Carabus. Някои автори обаче ги отделят в самостоятелен род и тогава научното име на вида става Procerus gigas.[6]
Подвидове
[редактиране | редактиране на кода]Различават се три подвида на този бегач:
- Carabus gigas gigas Creutzer, 1799 – най-разпространения подвид, включително в България
- Carabus gigas duponcheli Dejean, 1831 – южна Гърция
- Carabus gigas paranassicus Kraatz-Koschlau, 1884 – централна Гърция и южна Македония, вероятно преходна форма между другите два подвида[5]
Преднегръбът на номинантния подвид (C. g. gigas) е силно напречен – 1,5 пъти по-широк отколкото дълъг, докато този на C. g. duponcheli е почти толкова дълъг, колкото и широк.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Димитър Бечев. Морфология и систематика на насекомите, версия 2.2.1. Пловдив, Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2018. ISBN 9789544235789. с. 107. Архив на оригинала от 2019-09-08 в Wayback Machine.
- ↑ а б Trautner, Jürgen, Geigenmüller, Katrin. Tiger Beetles, Ground Beetles: Illustrated Key to the Cicindelidae and Carabidae of Europe. Josef Margraf, 1987. ISBN 392433305X. с. 111.
- ↑ Catalogue of Life: Carabus gigas Creutzer, 1799 // Посетен на 21 юни 2018.
- ↑ PESI portal – Carabus (Procerus) gigas Creutzer, 1799 // Посетен на 21 юни 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Turin, H., Penev, L., Casale, A. The genus Carabus in Europe. A Synthesis. Pensoft, 2003. ISBN 9546421200. с. 123, 280 – 281.
- ↑ а б в Guéorguiev, V., Guéorguiev, B. Catalogue of the Ground-Beetles of Bulgaria. Pensoft, 1995. ISBN 9546420034. с. 52 – 53.