Гюргевски революционен комитет

Гюргевският революционен комитет е българска организация, създадена през есента на 1875 г. в Гюргево. В комитета влизат: Никола Обретенов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Стефан Стамболов, Иларион Драгостинов, Георги Икономов, Георги Апостолов, Христо Караминков, Сава Пенев, Никола Славков, Георги Измирлиев, Иван Хаджидимитров, Георги Обретенов, Янко Ангелов, Никола П. Мартинов - Червеноводеца, Тодор Петков - чорбаджи, Иван Стоянов, Христо Иванов - Големия, Георги Бенковски.

За председател на комитета е избран Стефан Стамболов, за секретар – Стоян Заимов, а за представител – Иван Хаджидимитров. Той е основан След неуспеха на Заарското въстание (16-17 септември 1875 ) и последвалата оставка на Христо Ботев като председател на БРЦК на 30 септември 1875, и разпускането на БРЦК. Ботев изпада в конфликт с останалите членове тъй като не одобрява идеята да нахлуят чети от Сърбия и иска въстанието да се подготви директно от България, а слуховете, че е заграбил комитетски пари, предвидени за Заарското въстание допълнително обтягат отношенията между него и младите апостоли. . Освен това неуспехът на Заарското въстание го разколебава. Според З. Стоянов "до заминуванието апостолите в България за бъдещото Априлско въстание Ботйов остава чужд на това движение, което се вършеше в Гюргево, някаква си хладнина е съществувала между него и тия апостоли: Стамболов, Волов, Бенковски, Апостолов, Заимов, Обретенов, Икономов и др" .Така или иначе останалите апостоли не губят време, а свикват Гюргевския комитет.

Предпоставки

Неуспехът на Старозагорското въстание предизвиква разочарование сред част от българската емиграция, но обстановката на Балканите продължава да бъде благоприятна за въоръжени акции срещу Високата порта. Като отчитат сериозните политически затруднения на Турция и задълбочаването на Източната криза, някои от членовете на саморазпусналия се БРЦК решават да пристъпят към подготовка на ново въстание в България. З.Стоянов споменава, че Бенковски и другарите му лесно повярвали на дядо Вълю за нахлулата сръбска и руска войска, защото "Когато ние бяхме уверени още преди три месеца, че Сърбия, па и Россия е готова да отвори бой, щом препукат нашите чакмаклии пушки, то засега ни най-малко не се съмнявахме в казаното от дяда Въля." С цел повдигане на ново въстание младите изграждат в Гюргево политическа организация, останала в нашата история под името Гюргевски революционен комитет.

Създаване

Заседанията на Гюргевския комитет започват около 11-12 ноември 1875 година и продължават до 25 декември. Сред неговите участници се открояват Стефан Стамболов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Бенковски, Иларион Драгостинов, Иван Хаджидимитров. Ръководството се осъществява от Стамболов, а Заимов изпълнява ролята на секретар. Новоучредената политическа формация се състои от млади, енергични и решителни хора. Повечето от членовете на комитета са с богат революционен опит. Някои от тях са бивши апостоли от неуспялото Старозагорско въстание. Други са служили в руската армия и имат добри познания във военното дело. Всички те остават разочаровани от безплодните спорове и нестихващите взаимни обвинения сред българската емиграция. Колебанията на Каравелов и Ценович са им чужди. Житейската предпазливост на „старите" около Добродетелната дружина, членовете на комитета възприемат като страх и сервилност към Русия. Опиянени от мисълта за историческата си мисия, те се убеждават в своята правота и с присъщата за възрастта си амбициозност и праволинейност пристъпват към осъществяването на своята мечта – освобождението на България чрез всенародно въстание.

Всички гюргевски дейци са единодушни по въпроса, че през пролетта на 1876 година трябва да се организира ново въстание. Затова вниманието на комитета се насочва към обсъждане на онези въпроси, от които зависи успешната подготовка на въстанието. Използвайки опита от лятото на 1875 година, Гюргевският комитет разделя територията на страната на пет окръга: Ръководството на Първи Търновски революционен окръг е поверено на Стефан Стамболов, а негови помощници са Христо Караминков – Бунито и Георги Измирлиев – Македончето. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Георги Икономов. Трети Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов, с помощници Георги Апостолов и Иваница Данчов. Четвърти Пловдивски окръг е оглавен от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и Тодор Каблешков. На Пети Софийски окръг за главен апостол е определен Никола Обретенов, а за негов помощник Никола Славков.

План за действие

Според плановете на Гюргевския комитет на територията на страната трябва да се изградят 24 опорни точки, в които при опасност да намерят прикритие жените, децата и възрастното население. Въстаническите отряди трябва да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаване на железопътната линия Одрин – Белово и подпалване на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се предизвика паника сред мюсюлманското население и да се парализира дейността на местните турски власти. За вдъхване на кураж у българите трябва да се пусне слух, че Сърбия и Русия само чакат обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската, румънската и сръбската армия са отправени призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвен е и текстът на въстаническата клетва. Гюргевският комитет предвижда дори след обявяване на въстанието да се създаде свободна територия, управлявана от временно правителство. Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предлагат три дати: 18 април, 1 май или 11 май. В хода на подготовката всеки окръг трябва да прецени степента на готовност и да определи кога населението да се вдигне на въстание. Окончателната дата трябва да се съгласува между апостолите на петте окръга.

Планът на бъдещото въстание е окончателно завършен около 25 декември 1875 година, след което комитетът се саморазпуска, а определените апостоли се прехвърлят през Дунав и започват усилена работа по подготовка на въстанието. Горепосоченият план не е приведен в действие поради преждевременно избухналото въстание. З.Стоянов посочва, че "Тоя протокол, или по-добре катехизис, не можа да се тури в действие във всичките параграфи, понеже въстанието го превари десят деня по-напред." (Пазарджик, Пловдив, Одрин не са подпалени, населението по р. Марица не отива към Доспат, не са изготвени предварителни укрития за жените и децата и пр. и пр.)