Направо към съдържанието

Гюргич

Гюргич
Параклисът на селото
Параклисът на селото
България
43.5548° с. ш. 22.8789° и. д.
Гюргич
Област Видин
43.5548° с. ш. 22.8789° и. д.
Гюргич
Общи данни
Население135 души[1] (15 март 2024 г.)
4,05 души/km²
Землище33,35 km²
Надм. височина280 m
Пощ. код3932
Тел. код09324
МПС кодВН
ЕКАТТЕ18486
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Ружинци
Александър Александров
(ГЕРБ; 2015)
Гюргич в Общомедия

Гюргѝч е село в Северозападна България, в община Ружинци, област Видин.

Фонтан в селото

На запад на 2 км от селото се намира скалист връх, наречен Бабу, на който е имало крепост. Северно от селото в скалистия рид са върховете Косера и Калето. Южно от селото е разположен скалист рид, част от широка планина – Ошли гръб. От север е опасан с венец от скали: Бъчвата, Сокола, Викалеца, Типъц, Дудов камък, Силовит връх. Реката, която минава през селото, се нарича Гюргичка бара. След като се слее с Карачица се нарича Нечинска бара. Това е едно съхранено живописно кътче в Северозападна България. Всеки, който отиде там, може да се наслади на чистия планински въздух и красивата гледка.

В края на 40-те години, по време на колективизацията, селото е местна база на Горянското движение, а на изборите през 1949 година, след забраната на опозицията, гласуват едва 50% от избирателите. В началото на 1951 година на Държавна сигурност са известни 67 горянски ятаци в Гюргич.[2]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 276 100,00
Българи 270 97,82
Турци 0 0,00
Цигани 5 1,81
Други 0 0,00
Не се самоопределят 0 0,00
Неотговорили 1 0,36

Съборът на с. Гюргич е на 24

  • Втората събота на месец август събор – Среща на три поколения
  • В средата на месец Август се провежда младежки събор на язовир с. Гюргич в близост до връх „БАБУ“


  1. www.grao.bg
  2. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 135, 235.
  3. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)