Направо към съдържанието

Добри войвода

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Добри войвода
български хайдутин
Роден
около 1825 г.
Починал
24 юни 1870 г. (45 г.)

Учил вСредно училище „Любен Каравелов“

Добри Богданов Новаков е виден копривщенски хайдутин.

Доби Новаков получава добро образование в местното училище в Копривщица, по време когато там преподава просветителя Неофит Рилски, преди оттеглянето му в Рилския манастир. До 23 – 24-годишнината си заедно с братята си Иван и Стойно изучават бащиния си занаят,[1] абаджийството, но по-късно работи като бегликчия с опитния в тази работа Петко Доганов.[2]

Новият живот го удовлетворява и със спечелените пари се задомява, като взима за жена дъщерята на Петко – Мария. След гибелта на тъста му във времето около водещата се Кримската война става знаменосец в четата на закрилника на бедняците Ангел войвода. С четата се подвизава в Родопите, Рила, Сакар и Странджа. След това през 1862 – 63 година става пръв помощник и знаменосец в четата на Лефтер войвода, като при необходимост е и неин водач. Тази дружина се бори не само срещу потисничеството, но и против социалното неравенство в империята по това време.[2]

Когато през 1867 г. Лефтер войвода загива Добри се прибира в България. С наближаването на зимата по Димитровден четата се разпуска и той си идва в Копривщица, за да се види и порадва на семейството си. Същата година жена му, Мария, почива. Децата, Мария и Стефан, са изпратени в Клисура, а синът на Добри, Недко, е осиновен от копривщенското семейство Кискинекови. Мария Добрева по-късно става жена на революционера от Априлското въстание Танчо Шабанов (1845 – 1918) и майка на анархиста Нешо Шабанов (1901 – 1923).[3] Децата на Добри войвода се завръщат в Копривщица през 1876 г., когато баща им вече е загинал.[2]

След смъртта на жена му, Добри събира малка чета в района на гр. Калофер, с която действа в карловския и калоферския Балкан и в източна Средна гора. С четата очиства тези райони от турски разбойнически шайки. Чрез революционния комитет в Рохманлий доставя до Васил Левски значителна сума пари за закупуването на печатарска техника за БРЦК в Букурещ.[2]

През 1870 г. Добри войвода устройва засада на богатия казанлъшки търговец Иван Клатнов в района на Рохманлий, при която е убит.[2]

Българите-четници в четата на Лефтер войвода в Мала Азия с байрактар Добри войвода са били и копривщенски и калоферски гурбетчии: Христо М. Драганов, Стоян Илийката, Видул Странски, Иван и Димитър Мархолеви и други.[4]В нея са били бойци хора от различни народности: гърци, албанци, българи, критяни, арменци, кавказци, левантийци, кюрди, араби и дори турци. В тази чета Добри привлича и Гаврил Хлътов за участие.[1]

След смъртта на Добри Новаков неговите четници в голямата си част са изловени от властите. Почти всички от тях измират по затворите в империята, с изключение на Стоян Клатната, който успява да се добере до Влашко. Отсечената глава на войводата е пренесена в Пловдив, а трупът му е заровен на място до Рахманлийската река.[1]

Оценки за дейността на Добри войвода

[редактиране | редактиране на кода]

Христо Ботев за Добри войвода в „Дума на българските емигранти“:

Както Ангел и Лефтер, тъй и Добри бяха от тези класически хайдути, които учудват с добрини...Те ходеха хайдути за да покажат своето мъжество пред род и врага и да отвръщат на обиди, тям или на сиромаси от турци и чорбаджии. И в тримата видяхме благороден характер и пълно съзнание за скрита сила...[2]

Турските власти и пострадалите от него богати българи определят войводата като разбойник. За разлика от тях народът го титулува като войвода и закрилник и покровител на бедните и слабите.[1] В некролога си за него роденият в Копривщица журналист Любен Каравелов пише:

Преди два месеца е бил убит от турците Добри войвода, когото трябва да оплакват сиромасите защото Добри бил страшен за турските власти и добър за сиромасите. Вечна му памет! [2]

Краеведи от Копривщица, изследвали живота на Добри войвода го споменават като войводата, въвел партизанската тактика, като прийом в освободителните борби в България.[2]

  1. а б в г Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969. с. 44, 47.
  2. а б в г д е ж з Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2017. ISBN 987-619-7249-17-0. с. 38 – 40.
  3. Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 34.
  4. Patrioti.net. Как Ботев описва славния хайдутин Добри войвода. Посетен на 12 април 2022