Направо към съдържанието

Договор от Тлателолко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
     Свободни от ЯО зони      Ядрени държави      Взаемки на ЯО      Държави от Пакта за Неразпространение
Договор Ареал Площ Държави В сила от
Антарктически Антарктида 14 000 000 km2 23 юни 1961
В Космоса В Космоса 10 октомври 1967
Тлателолко Латинска Америка
Карибско море		 21 069 501 km2 33 25 април 1969
В световната акватория Световна акватория 18 май 1972
Раротонга Южен Пасифик 9008,458 km2 13 [1]11 декември 1986
Бангкок ASEAN 4465,501 km2 10 [2]28 март 1997
Монголия Монголия 1 564 116 km2 1 28 февруари 2000
Централна Азия Централна Азия 4003,451 km2 5 [3]21 март 2009
Пелиндаба Африка 30 221 532 km2 53 15 юли 2009
Total: 84 000 000 km2 116

Договорът от Тлателолко за неразпространение на ядреното оръжие в региона на Карибско море и Латинска Америка. е подписан на 14 февруари 1967 г. [4] Всички страни от региона, с изключение на Бразилия и Аржентина подписват договора [5].

Предложението за договора е на мексиканския Президент, Адолфо Лопес Матеос, и е реализиран с усилията на мексиканския дипломат Алфонсо Гарсия Роблес[6] в отговор на страховете породени от кубинската ракетна криза, за което Кралската шведска академия на науките присъжда на Гарсия Роблес Нобеловата награда за мир през 1982 г.

Като се изключи Протокол №1 от договора, нератифициран от Американския Сенат, [7] всички останали страни подписали договора го ратифицират в пълния му текст.

Произхождащи положения

[редактиране | редактиране на кода]

По силата на договора, държавите участнички се задължават да забраняват и предотвратяват „опитите със, употребата на, производството, екипирането или придобиването на каквито и да е елементи на ядрено оръжие“ както и „получаването, складирането, инсталирането, изстрелването или притежанието на всякакви форми ядрено оръжие.“
Договорът включва два допълнителни протокола:

Държави с презокеански територии в безядрената зона в Карибския басейн и Латинска Америка
Нидерландия Великобритания Франция САЩ

Бонер, Кюрасао
Синт Мартен, Аруба,
Синт Еустатиус, Саба.

Ангуила, Вирджинските острови,
Кайманови острови, Търкс и Кайкос
Фолкландски острови, Южна Джорджия.

Френска Гвиана
Гваделупа, Мартиника,
Сен Бартелми, Сен Мартен.

Пуерто Рико,
Американски Вирджински острови и
Малки далечни острови на САЩ,

  • Протокол 2., задължава останалите световни ядрени или да се стараят да не подкопават без ядрения статут на зоната. Той е подписан и ратифициран от САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Русия.

Договорът създава провизии за механизми на обстоен контрол и удостоверение, под надзора на специално сформираната Агенция за Забрана на Ядрените Оръжия в Латинска Америка и Карибите (оригинално съкращение: OPANAL), с главна квартира в Мексико сити.

История на договора

[редактиране | редактиране на кода]

Конференцията състояла се в района на Мексико сити, Тлателокло, през 1967 <--година, започва на--!> приключва на 14 февруари след подписване, от страните на региона присъстващи и представени в региона, на договор с цел съхраняване на безядрения до онзи момент статут на Латинска Америка. За пръв път в световната дипломатическа история, договор за създаване на ЗСЯО се разпростира над такава обширна населена територия. За сравнение, подписаният през 1961 година договор урегулира зоната на Антарктика и съответно на изключително ниска средна гъстота на населението. Още през 1967 година всички Латиноамерикански държави, с изключение на Куба и Аржентина, подписват договора още през 1967 г., като се включват Тринидад и Тобейго и Джамейка. Към 1972 година договорът е ратифициран от сигнаторите. Договорът влиза в сила на 22 април 1968 г., след като към ратифицирането на договора от Мексико се включва и Ел Салвадор, отказвайки се от провизиите по член 28 за влизане в сила.

Аржентина ратифицира договора едва през 1994, повече от 26 години след подписването му, съответно била без защитата на договора по време на войната за Малвинските островите (Фолкландската криза).

И други латиноамерикански англоезични нации се присъединяват скоро, след получаване на независимостта си от Великобритания през 1968, 1975 и 1983 г. Други се включват доста по-късно (през 1989, 1992, 1994, 1995), катовсички го ратифицират в рамките на 4 години от подписването. Независимо от по-късното присъединяване, британските колонии са били защитени от договора от подписването на Протокол I от Великобритания.

Нидерландия ратифицира Протокол I през 1971; Суринам подписва договора през 1976, скоро след обявяване на независимостта си от Холандия, но го ратифицира едва през 1997, 21 години след включването си.

САЩ подписват Протокол I отнасящ се до Пуерто Рико и ам. Вирджински о-ви през 1977 и ратифицират през 1981.

Франция подписва Протокол I за карибските си владения и Френска Гвиана през 1979, но го ратифицира едва през 1992.

Всичките пет ядрени държави ратифицират Протокол II през 1979.

Куба е последната държава от региона, подписала договора през 1995 и ратифицирала го на 23 октомври 2002, по този начин се приключва процеса а включване на всичките 33 страни от Латинска Америка и Карибите. Куба ратифицира „с особено мнение“ поради резервации относно Базата Гуантанамо. [8]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.opanal.org
  2. ↑ www.armscontrol.org
  3. ↑ www.earthtimes.org
  4. ↑ Epstein, W., (2001). The making of the treaty of Tlatelolco. J. of the History of International Law 153: 153 – 79. William Epstein was for many years Director of the Disarmament Secretariat of the U.N. He prepared the first draft for of the Treaty.
  5. ↑ John R. Redick (1975). Regional nuclear arms control in Latin America. International Organization, 29, pp. 415 – 445;...Treaty of Tlatelolco) was signed in 1967 and is now in force for eighteen Latin American nations (the important exceptions being Argentina and Brazil).
  6. ↑ Альфонсо Гарсия Роблес в энциклопедии „Кругосвет“.
  7. ↑ John R. Redick (1981). The Tlatelolco regime and nonproliferation in Latin America. International Organization, 35, pp. 103 – 134; ...full support by certain Latin American States (Argentina, Brazil, Chile, Cuba) has been negatively affected by the failure of the U.S. Senate to ratify Tlatelolco's Protocol I. Nuclear programs of Argentina, Brazil, and Mexico are expanding rapidly and these nations are forming linkages with West European countries...
  8. ↑ Treaty of Tlatelolco – Cuba, United Nations treaty records
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Договор_от_Тлателолко&oldid=11961147“.