Направо към съдържанието

Елза Ланчестър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елза Ланчестър
Elsa Lanchester
британска актриса
Елза Ланчестър (1935)
Елза Ланчестър (1935)

Родена
Починала

Религияатеизъм
Националност Великобритания
 Англия
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1925 - 1983
Златен глобусНай-добра поддържаща актриса:
1957 Свидетел на обвинението
Семейство
СъпругЧарлз Лотън
(1929-1962; смъртта му)

Уебсайтelsalanchester.freeservers.com/main.htm
Елза Ланчестър в Общомедия
В „Булката на Франкенщайн“ (1935)

Елза Ланчестър (на английски: Elsa Lanchester) е британска актриса. [1]

Елза Ланчестър е родена на 28 октомври 1902 година в Лондон. Нейни родители са Джеймс „Шамъс“ Съливан (1872–1945) и Едит „Биди“ Ланчестър (1871–1966), те били бохеми и отказали да легализират съюза си по какъвто и да е конвенционален начин, за да задоволят консервативното общество на епохата. И двамата са били социалисти, според интервюто на Елза Ланчестър от 1970 г. с Дик Кавет. По-големият брат на Елза, Уолдо Съливан Ланчестър е пет години по-голям и е бил кукловод, със собствена компания за марионетки, базирана в Малвърн, Устършър и по-късно в Стратфорд на Ейвън.

Елза Ланчестър учи танци като дете и след Първата световна война започва да играе в театъра и кабаре, където установява кариерата си през следващото десетилетие. Тя се срещна с актьора Чарлз Лотън през 1927 г., а две години по-късно се женят. Започва да играе малки роли в британски филми, включително ролята на Ан от Кливс заедно с Лотън в „Личният живот на Хенри VIII“ (1933). Успехът й в американските филми довежда до преместването на двойката в Холивуд, където Ланчестър играе малки филмови роли.

Ролята й на главната героиня в „Булката на Франкенщайн“ (1935) й донася признание. Тя играе поддържащи роли през 1940-те и 1950-те години, номинирана е за Оскар за най-добра поддържаща женска роля за „Елате в конюшнята“ (1949) и Свидетел на обвинението (1957), за последния печели награда Златен глобус за най-добра поддържаща актриса, това е и последният от дванадесетте филма, в които се появява с Лотън. След смъртта на Лотън през 1962 г., Ланчестър възобновява кариерата си с участия във филми на Дисни.

Елза Ланчестър се жени за Чарлз Лотън през 1929 г. Тя публикува книга за връзката си с него (Laughton, Charles Laughton and I). През март 1983 г. тя пусна автобиография, озаглавена (Elsa Lanchester Herself). В книгата тя твърди, че с Лотън никога не са имали деца, защото е гей. [2] Приятелката и колега на Лотън Морийн О'Хара обаче отрича това да е причината за бездетността на двойката. Тя твърди, че Лотън й е казал, че причината поради която той и съпругата му никога не са имали деца е заради неуспешен аборт, който Ланчестър е направила в началото на кариерата си, когато е изпълнявал бурлеска. Ланчестър признава в автобиографията си, че е направила два аборта в младостта си (единият е на Лотън), но не е ясно дали вторият я е оставил неспособна да забременее отново. [3] Според нейния биограф Чарлз Хайъм причината да не е имала деца е, че не е искала такива. [4]

Малко след излизането на автобиографията й, здравето на Ланчестър се влошава. В рамките на 30 месеца тя претърпява два инсулта, изпадайки в пълна неработоспособност. Тя се нуждаеше от постоянни грижи и е прикована на легло. През март 1986 г. Елза Ланчестър умира в Уудланд Хилс, Калифорния на 26 декември 1986 г. на 84 години, в болницаот пневмония. Тялото й е кремирано на 5 януари 1987 г. в Параклиса на боровете в Лос Анджелис и пепелта й е разпръсната над Тихия океан. [5] Тя е атеист. [6]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1957 Свидетел на обвинението Witness for the Prosecution г-жа Плимсол Били Уайлдър
  1. www.imdb.com
  2. Houseman, John. The Bride of Frankenstein' // 17 April 1983. Посетен на 12 August 2007.
  3. Lanchester 1983 [посочете страница].
  4. Higham, с. 27
  5. Mank 1999, p. 316.
  6. Elsa Lanchester, Charles Laughton and I, (Harcourt, Brace, 1938)