Направо към съдържанието

Еяси

Еяси
— солено, алкално, безотточно —
Сателитна снимка на езерото Еяси, Танзания
Сателитна снимка на езерото Еяси, Танзания
-3.6667° с. ш. 35.0833° и. д.
Местоположение в Танзания
МестоположениеАфрика, Танзания – Източноафриканска рифтова долина
Координати3°35′00″ ю. ш. 35°00′00″ и. д. / 3.583333° ю. ш. 35° и. д.
ПритоциСибити (най-голям – югозападен край),
Барай (делта в североизточната част) и др.
ОттокНяма
Дължина50 – 80 км.
Площ1050 км2
Надм. височина1040 м
Еяси в Общомедия

Еяси (Няраса [1]) (Eyasi) е безотточно солено езеро в Северна Танзания, разположено в основата на южната част на платото на Националния парк Серенгети, в непосредствена близост до кратера на вулкана Нгоронгоро. Това е едно от няколкото езера, намиращи се на дъното на силно сеизмичната Източноафриканска рифтова долина.[2] Езерото е много плитко, като средната му дълбочина е не повече от 1 м. Открито е през 1892 г. от австрийския топограф и етнограф Оскар Бауман.[3]

Езерото има форма на леко извит правоъгълник с дължина около 50 км, а през дъждовните периоди дължината достига до 80 км.[4] Ориентирано е от североизток на югозапад, разположено е на около 1040 м. надморска височина и заема площ от около 1050 км2. Югозападният му бряг е сравнително по-силно разчленен и по-плитък заради наслоени утаечни пластове.[2][5] Североизточният е сравнително скалист и опира в склоновете на Нгоронгоро.

Характерни са значителни сезонни колебания на водното ниво, като в отделни години през сухия сезон езерото може изцяло да пресъхне.[5] В годините когато влиянието на Ел Ниньо е по-силно, езерото може да излезе от бреговете си и тогава привлича хипопотамите от Серенгети. Главен приток на езерото е река Сибити (Sibiti), която се влива в него в югоизточния му край, а втори по големина приток е река Барай (Baray), вливаща се в североизточната му част. В началото на ХХІ век водите на тази река са по-пълноводни заради обезлесяването на районите, през които протича. Югозападната част на калдерата на вулкана се отводнява в северния край на езерото.[2] Само малка част от водите на платото Серенгети се оттичат в Еяси, като най-големият приток от тях е река Саю (Sayu).[6]

Водите на езерото съдържат висока концентрация на йони (алкалността му е по-висока от 60 meq/L), проводимостта му е 6000 – 160,000 µS и съдържа сериозно количество твърди минерални отлагания. Химическият анализ на езерните води показва, че те са със сходен състав с тези на изворите, захранващи по-големите водни площи в Източноафриканската рифтова долина. Водите му не съдържат никакъв въглероден диоксид, с който са наситени водите на някои от останалите езера в долината.[7]

Поляните и горите край бреговете на езерото са местообиталище за много диви животни и водоплаващи птицилеопарди, хипопотами, жирафи, носорози, слонове, различни видови маймуни, щъркели, пеликани, Най-разпространеният вид маймуни са бабуините. Тук са регистрирани 35% от популацията в Танзания на застрашеното от изчезване малко фламинго (Phoeniconaias minor).[8] През дъждовния сезон в езерото може да се лови риба, но тя е в съвсем ограничено количество. Повече са сладководните видове, обитаващи притоците на Еяси.[6]

Пеликани (Pelecanus onocrotalus) на соления бряг на езерото Еяси

Териториите около езерото са населени с няколко африкански племена. Племето датога обитава югоизточната част на долината Яеда и се занимава със земеделие, скотовъдство и занаятчийство.[9] Ираку живеят в югозападна Яеда в район, изпъстрен с големи скални образувания. Хадзапите живеят на малки групи и се препитават основно от лов и събиране на ядливи корени и плодове.[10] Масаите са полуномадско племе, най-многолюдното в района и най-добре изученото.[3] Племето исанзу обитава южния район около езерото, а племето сукума – долното течение на река Сибити.[11]

Край езерото Еяси през 1935 г. са открити останки от човешки череп, за предполагаемата възраст на които все още се водят спорове.[12]

Карта на Google map
Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.