Бабати (езеро)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бабати
— сладководно —
Езерото Бабати в Танзания
Езерото Бабати в Танзания
Tanzania relief location map.svg
-4.25° с. ш. 35.7333° и. д.
Местоположение в Танзания
Местоположение Африка, Танзания – Източноафриканска рифтова долина
Координати 4°15′05″ ю. ш. 35°44′00″ и. д. / 4.251389° ю. ш. 35.733333° и. д.
Притоци Рирода, Бонга
Отток Мрара
Дължина 10 km
Ширина 2 km
Надм. височина 1500 m
Населени места град Бабати
Бабати в Общомедия

Бабати (на английски: Babati) е малко, плитко, сладководно езеро в Северна Танзания[1], разположено в Източноафриканската рифтова долина между националните паркове Тарангире и Езеро Маняра.[2] Познато е още и под името Таѝлуй.[3] Административно попада в регион Маняра.[2] Близо до него, на височина 2415 m, се издига връх Куахара.[4] Езерото се намира на 164 km от регионалния център Аруша по пътя за Додома. В продължение на 100 km от Аруша пътят е асфалтиран, а останалата част е покрита с трошенокаменна настилка.[5]

География[редактиране | редактиране на кода]

Бабати е разположено в основата на няколко планини и хълмове, които го обграждат почти от всички страни. Най-високият връх в близост до Бабати е Хананг (3 418 m), четвъртият по височина в страната след Килиманджаро, Меру и Лолмалазин.[5] Намира се в силно сеизмична зона и последното земетресение тук е от 17 април 2012 г. в 02:04 ч. Центърът на земния трус е на 380 km от езерото, епицентърът – на 10 km под повърхността, а магнитудът му е 4,6 по скалата на Рихтер.[3]

Размерите на езерото са непостоянни и зависят от количеството валежи през дъждовния сезон. Средната му дължина е около 10 km, ширината – приблизително 2 km, а максималната му дълбочина е 5,6  m.[6] Езерото е разположено на 1500 m над морското равнище.[5]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в района се характеризира с два сезона – сух и дъждовен. В някои от годините дъждовният период протича с необичайно обилни валежи.[7] Климатът е мек, полупустинен с горещи и сухи дни и студени нощи през сухия сезон. Валежите в областта са между 500 и 750 mm годишно.[5]

Почвите край езерото са червени и плодородни, подходящи за отглеждане на различни селскостопански култури.[5]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Бабати е сладководно и с голяма разлика в обема през различните сезони и години. Има два притока, които са сезонни – Рирода от запад и Бонга от юг. Оттокът му се осъществява от река Мрара, която също тече само през дъждовния период.[6]

Според измервания, направени през 1979 г., разликата в температурата на водата в различните слоеве по вертикала не е голяма. На повърхностния слой тя е 20,2 °C, а на придънния – 19,2 °C. Електропроводимостта ѝ е 468 μS/cm. Ниската стойност на електропроводимостта предполага, че натриевите йони и хлоридите тук не са доминиращи. Замерванията показват, че концентрациите на хлориди и общата сума на разтворени вещества в езерото са сравнително ниски, което се дължи на периодичното оттичане на водата през река Мрара.[6]

Езерото от склоновете на Куахара. В дъното – връх Хананг (1950-те)
Изгрев над езерото Бабати
Хипопотами
Lake Babati-2.jpg
Езерото през 2002 г.

Поради обезлесяването на част от околните територии и настъпилата ерозия на почвите, при обилни валежи езерото е застрашено от препълване. През дъждовния сезон, ако валежите са необичайно продължителни и силни, езерото излиза от леглото си и наводнява околните терени. Сериозни наводнения са се случили през 1964, 1979, 1990 и 1998 г.[7] Наводнението през 1964 г. става след един сравнително дълъг период на засушаване, когато езерото е достигало едва 1/4 от обема, който има през 1992 г.[1] Особено тежко е наводнението от 6 април 1990 г., когато крайбрежният град Бабати претърпява сериозни щети. Езерото навлиза в града и в продължение на няколко дни централните улици се превръщат в течащи реки, разрушавайки част от сградите и важния мост Кьо̀нгзи.[7] Нахлуващата вода стига до моста и заплашва да прекъсне пътната връзка между Аруша и град Бабати към Додома и Сингида. След това наводнение е построена подпорна стена от габиони – кухи циментови блокчета, напълнени с пръст.[8] Наводнението през 1998 г., причинено от Ел Ниньо и прекалено обилните и продължителни дъждове, е още по-тежко.[9] Водата срутва подпорната стена, а пътят към Аруша до моста е сериозно повреден и почти унищожен. През 2005 г. започва да се изгражда нова, по-висока подпорна стена, отново с габиони, която не би била достатъчно ефективна при ново голямо наводнение.[8]

В близост до езерото протича каналът Кигонгони, който се ползва като „преливник“ в случай на прекомерно разрастване на Бабати. Свързан е чрез водостоци с езерото така, че да може да поеме прииждащите му води и да предпази града и земеделските парцели от наводнения. Необходимо е обаче редовното им почистване след дъждовете, когато се затлачват с кал и наноси, което не винаги се прави. Изградените насипи и подпорната стена към града също имат нужда от постоянна поддръжка.[8]

През последните години климатът се променя и сушата в района се засилва. През 2003 г. огромна част от езерото вече е покрита от плевели, клони и храсти, а други места са заети с обработваеми земи.[9][10] През 2007 г. се отчита, че езерото свива размерите си с обезпокоителни темпове и съществува опасност да пресъхне въобще. Областната управа забранява ползването на водите за пране и домакински цели, както и пашата на едър рогат добитък в близост до бреговете на езерото. Забраната обаче няма никакъв ефект.[9] От януари до юли езерото е затворено за риболов. Рибарите, които нямат друг източник на доходи, не могат да си позволят да се съобразят с това решение и продължава риболова си през цялата година. Неправителствени организации и правителството са разработили програмата LAMP за управление на земите край езерото и неговото опазване.[10]

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

През последните години в Бабати попада и бързо се размножава водният хиацинт. Той покрива голяма част от водите на езерото и пречи на кислорода да проникне в тях. Това е както красиво плаващо растение, така и един от най-вредните инвазивни плевели. За кратко време успява да покрие обширни водни площи и затруднява водочерпенето и доставките на чиста питейна вода, блокира напоителните канали, увеличава транспортните разходи, силно намалява улова на риба.[11]

Езерото Бабати е единственият танзанийски резерват за хипопотами. Те могат да бъдат наблюдавани сред тръстиките и тревите, а в следобедните часове и в плитчините на езерото.[4][9] Тук е концентрирано най-голямото количество хипопотами в Северна Танзания.[12] Понякога през нощите хипопотамите нахлуват в околните ферми и унищожават всички култури в тях.[10] Напоследък обаче се наблюдава миграция на тези животни към други езера, тъй като продължителните суши са причинили сериозно снижаване на нивото на Бабати.[11]

Рибните видове тук са представени от тилапия, нилски костур, клариас и други сладководни обитатели.[2][9] Около 90% от улова се състои от Oreochromis esculentus, представител на цихлидите в езерото. Те се хранят главно с цианобактерии от видовете Scenedesmus spp.. и Merismopedia spp. Гъстотата на фитопланктона е ниска и това спира растежа на цихлидите в езерото.[6] В Бабати се ловят още и скариди.[10]

В района на езерото могат да се наблюдават почти 400 вида птици.[13]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Бреговете на езерото са населени от масаите. Едни от племената се занимават със земеделие, други с традиционното животновъдство, а трети са търговци. Всяка от тези групи има свой характерен културен облик, различен от този на останалите племена. Териториите в близост до Хананг се обитават от племето барабейг (барбейг), най-голямото в племенната група датога. Културата и бита на барабейг все още са почти непроменени и незасегнати от съвременния начин на живот. Жените носят традиционни рокли и поли от козя кожа, а мъжете се разхождат с копия.[2][13] Друга част от населението са преките потомци на германските заселници от времето, когато Танганика е била немска колония.[14]

Част от населението край езерото се изхранва чрез риболов, извършван главно с хрилни мрежи. Годишният улов на риба е около 400 тона, представен главно от цихлиди.[6]

По северното крайбрежие на езерото е разположен град Бабати с около 30 000 жители[14], главно от племето барабейг. Заети са основно със селско стопанство, земеделие и животновъдство, и търговия. Отглеждат се предимно царевица, пшеница, ориз и грах.[5]

Туризъм[редактиране | редактиране на кода]

Езерото Бабати може да предложи разнообразни и интересни атракции – наблюдение на екзотични птици и хипопотами, риболов, дегустация на горски мед, каране на кану-каяк, посещения при масаите, преходи в близките планини и други. Езерото често се ползва и като изходен пункт за покоряването на връх Хананг.[12]

Разработен е проект за изграждане на курортен център върху 250 дка в полите на хълмовете край езерото. Предвижда се комплексът да бъде с 40 стаи, зала за конференции, 2 ресторанта и игрище за голф с 18 дупки.[5]

Екология[редактиране | редактиране на кода]

В резултат на пренебрегване на поддръжката на водостоците, отвеждащи водата към канала Кигонгони, край езерото се е оформил обширен овраг, който се увеличава с годините. Той бързо се разраства, приближава към града и заплашва да подкопае дигата край него и да прекъсне защитната стена. Не е запазена и системата за предотвратяване на ерозията така, че да се избегне загубата на продуктивна земеделска земя. Необходими са усилия, които да се съсредоточат върху борбата с оврага и прекратяване на ерозията на почвата.[8]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.