Жан Жьоне

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Жан Жоне)
Жан Жьоне
Jean Genet
френски писател
Жан Жaоне през 1983 г.
Жан Жaоне през 1983 г.
Роден
Починал
14 април 1986 г. (75 г.)
ПогребанЛараш, Мароко
Националност Франция
Работилписател, драматург, политически активист, поет, философ
Литература
Период1942 – 1986
Жанровероман, пиеса, стихотворение
Течениетеатър на абсурда
Известни творби„Дневник на крадеца“
„Света Богородица на цветята“
Семейство
Подпис
Уебсайт
Жан Жьоне в Общомедия

Жан Жьоне (на френски: Jean Genet) е френски писател, драматург, поет, есеист и политически активист. В ранните си години той е скитник и дребен престъпник, но по-късно става писател и драматург. Основните му произведения включват романите „Дневник на крадеца“ и „Света Богородица на цветята“ и пиесите „Балконът“ и „Слугините“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хотел „Джак“ на булевард „Стефан Пишон“ № 19 в Париж, където Жьоне умира.
Гробът на Жьоне в Лараш, Мароко.

Жан Жьоне е роден на 19 декември 1910 в Париж. Майка му е проститутка, която го гледа през първите седем месеца от живота му, преди да го даде за осиновяване. След това Жьоне израства в провинциалния град Алини ан Морван, в департамент Ниевър в централна Франция. Приемният му баща е дърводелец и според биографията на Едмънд Уайт приемното му семейство е любящо и внимателно. Жьоне получава добри оценки в училище, но детството му включва поредица от опити за бягство и инциденти с дребни кражби.

След смъртта на приемната си майка, Жьоне е настанен при възрастна двойка, но остава с тях по-малко от две години. Те споделят, че Жьоне е излизал често вечер, носел е грим и веднъж е похарчил на местния панаир голяма сума пари, която са му поверили да предаде другаде. За това и други престъпления, включително многократни действия на скитничество, той е изпратен на 15-годишна възраст в наказателната колония „Метрей“, където е задържан от 2 септември 1926 г. до 1 март 1929 г. Жьоне описва този период в романа Miracle de la rose (1946); задържането му приключва на 18-годишна възраст, когато се присъединява към Чуждестранния легион. В крайна сметка Жьоне е освободен от Легиона поради непристойност (заловен в хомосексуален акт) и прекарва известно време като скитник, дребен крадец и проститутка из цяла Европа – преживявания, за които разказва в „Дневник на крадеца“ (1949). Мести се в Барселона за известно време, но по-късно отново се връща във Франция.

След като се завръща в Париж през 1937 г., Жьоне влиза и излиза от затвора чрез поредица от арести за кражби, използване на фалшиви документи, скитничество, непристойни действия и други престъпления. В затвора той написва първото си стихотворение Le condamné à mort, което отпечатва със собствени средства, и романа „Света Богородица на цветята“ (1944).

В Париж Жьоне търси и се представя на Жан Кокто, който е впечатлен от писането му. Кокто използва контактите си, за да публикува романа на Жьоне, а през 1949 г., когато Жьоне е заплашен с доживотен затвор след десет осъдителни присъди, Кокто и други видни фигури, включително Жан-Пол Сартър и Пабло Пикасо, успешно подават петиция до френския президент да получи присъдите поотделно. Жьоне никога не се връща в затвора.

До 1949 г. Женет завършва пет романа, три пиеси и многобройни стихотворения, много от които са противоречиви заради изричното и често умишлено провокативно изобразяване на хомосексуалността и престъпността. Сартър написва дълъг анализ на екзистенциалното развитие на Жьоне (от скитник до писател), озаглавен „Свети Жьоне“ (1952), който е публикуван анонимно като първи том от пълните произведения на Жьоне. Жьоне е силно повлиян от анализа на Сартър и не пише през следващите пет години.

Между 1955 и 1961 г. Жьоне пише още три пиеси, както и есе, озаглавено „Какво остава от Рембранд, разкъсан на четири равни парчета и изхвърлен в тоалетната“, върху което се основава анализът на Жак Дерида за Жьоне в неговия фундаментален труд Glas. През това време Жьоне се привързва емоционално към Абдала Бентага, въжеиграч. След редица злополуки и самоубийството на Бентага през 1964 г., Жьоне изпада в депресия и дори се опитва да се самоубие.[2]

От края на 60-те години на ХХ век, започвайки с отдаване на почит към Даниел Кон-Бендит след събитията от май 1968 г., Жьоне става политически активен. Той участва в демонстрации, насочващи вниманието към условията на живот на имигрантите във Франция. Жьоне е цензуриран в Съединените щати през 1968 г. и по-късно изгонен, когато му отказват виза. В интервю с Едуард де Грация, професор по право и адвокат, специализиращ по Първата поправка, Жьоне разказва за времето, когато е преминал през Канада за да отиде на конгрес в Чикаго. Влиза без виза и напуска без проблеми.[3]

През 1970 г. Черните пантери го канят в Съединените щати, където той остава три месеца, изнася лекции, присъства на процеса срещу техния лидер Хюи Нютън и публикува статии в техните списания. По-късно същата година той прекарва шест месеца в палестински бежански лагери, срещайки се тайно с Ясер Арафат близо до Аман. Дълбоко развълнуван от преживяванията си в Съединените щати и Йордания, Жьоне пише последни дълги мемоари за своите преживявания, Un Captif Amoureux, които са публикувани след смъртта му.

Жьоне също подкрепя Анджела Дейвис и Джордж Джаксън, както и групата за информация за затворите на Мишел Фуко и Даниел Деферт. Той работи с Фуко и Сартър, за да протестира срещу полицейската бруталност срещу алжирците в Париж, проблем, продължаващ от Войната за независимост на Алжир. Жьоне изразява своята солидарност с Фракция Червената армия (RAF) на Андреас Баадер и Улрике Майнхоф в статията „Насилие и брутално насилие“, публикувана в „Монд“ през 1977 г.

През септември 1982 г. Жьоне е в Бейрут, когато се извършват кланетата в палестинските лагери Сабра и Шатила . В отговор той публикува Quatre heures à Chatila („Четири часа в Шатила“), разказ за посещението му в Шатила след събитието. В една от редките си публични изяви през по-късния период от живота си, по покана на австрийския философ Ханс Кьохлер, той чете от свой текст по време на откриването на изложба за клането на Сабра и Шатила, организирана от Международната организация за прогрес във Виена, Австрия, на 19 декември 1983 г.[4]

Жьоне развива рак на гърлото и е намерен мъртъв в хотел Jack's в Париж на 15 април 1986 г., където остават неговата снимка и книги. Възможно е да е паднал на пода и да е ударил смъртоносно главата си. Погребан е в християнското гробище „Лараш“ в Лараш, Мароко.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи и автобиографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Notre Dame des Fleurs (1944)
    Света Богородица на цветята, изд.: „Фама“, София (1992), прев. Валентин Маринов
  • Miracle de la rose (1946)
  • Querelle de Brest (1947)
    Убиецът от Брест, изд.: „Фама“, София (1997), прев. Росица Ташева
  • Pompes funèbres, Bikini (1948)
    Реквием, изд.: „Фама“, София (1999), прев. Мария Коева
  • Journal du voleur (1949)
    Дневник на крадеца, изд.: „Фама“, София (1997), изд.: ИК „Колибри“, София (2015), прев. Росица Ташева
  • Un Captif Amoureux (1986)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Le Condamné à mort, édition hors commerce, Fresnes, septembre 1942
  • La Galère, 1944
  • Chants secrets (Le Condamné à mort, Marche funèbre), L'Arbalète, Décines (Lyon), 1945
  • Un chant d'amour, 1946
  • Le Pêcheur du Suquet, 1946
  • Le Condamné à mort/Marche funèbre/La Galère/La Parade/Un chant d’amour/Le Pêcheur du Suquet, L'Arbalète, Décines (Lyon), 1948

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Bonnes (1947)
    Слугините, изд.: „Фама“, София (2013), прев. Мария Коева
  • Haute Surveillance (1949)
  • Le Balcon (1956)
    Балконът, изд.: „Фама“, София (2013), прев. Мария Коева
  • Les Nègres (1958)
    Негрите, изд.: „Фама“, София (2013), прев. Мария Коева
  • Les Paravents (1961)
  • „Elle“ (1989)
  • Splendid's (1993)
  • Le Bagne(1994)

В България[редактиране | редактиране на кода]

Жьоне е издаден в България за първи път през 1992 г., когато е публикуван на български „Света Богородица на цветята“ в превод на Валентин Маринов, изд.: „Фама“. Следват преводи на още три негови романа през 90-те години на ХХ век и на три пиеси през 2013 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Contemporary Literary Criticism, Volume 45 By Daniel G. Marowski, Roger Matuz. Gale: 1987 p. 11. ISBN 0-8103-4419-X.
  2. ↑ Brian Gordon Kennelly, Unfinished Business: Tracing Incompletion in Jean Genet's Posthumously Published Plays (Rodopi, 1997) p22
  3. ↑ de Grazia, Edward и др. An Interview with Jean Genet // Cardozo Studies in Law and Literature 5 (2). 1993. DOI:10.2307/743530. с. 307–324.
  4. ↑ Jean Genet with Hans Köchler -- Hotel Imperial, Vienna, 6 December 1983 // i-p-o.org.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jean Genet в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жан_Жьоне&oldid=12071408“.