Иван Илчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за историка. За политика вижте Иван Илчев (политик). За общественика вижте Иван Илчев (МПО).

Иван Илчев
български историк
Иван Илчев държи реч пред Министерския съвет, 16.11.2010
Иван Илчев държи реч пред Министерския съвет, 16.11.2010

Роден
25 юни 1953 г. (70 г.)

Националност България
Учил вИсторически факултет на Софийския университет
Софийски университет
Научна дейност
ОбластИстория
Работил вСофийски университет
Публикации„Междено време“ (2005)
Иван Илчев в Общомедия
Иван Илчев на протеста на СУ, 16.11.2010. Зад него е Боян Биолчев

Иван Илчев Димитров е български историк, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и негов ректор в два последователни мандата в периода 2007 – 2015 г., член-кореспондент на Българската академия на науките от 2012 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на акад. Илчо Димитров. Завършва средното си образование в 114-а гимназия с преподаване на английски език в София. Следва история (профил нова и най-нова обща история) в Софийския университет.

От 1978 г. е асистент в Историческия факултет на СУ, от 1981 г. е кандидат на историческите науки с докторска дисертация на тема „България в балканската английска политика (1913 – 1918)“. През 1987 г. става доцент по нова и най-нова история на балканските народи. От 1993 г. е доктор на историческите науки – докторска теза „Родината ми – права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските народи“. През 1995 г. става професор по нова и най-нова история на балканските народи.

Гост-професор в Държавния университет на щата Охайо, Калъмбъс и Мерилендския държавен университет (1984 – 1986), Центъра „Уудроу Уилсън“, Вашингтон (1990 – 1991), САЩ, Университета на Чиба, Япония (1999 – 2000).

Член е на Висшата атестационна комисия между 1997 и 2002 г. От 2003 г. е декан на Историческия факултет; от 2003 г. е председател на научния съвет на факултета. През 2007 г. е избран за ректор на СУ „Св. Климент Охридски“.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Илчев, Иван и др. Уинстън Чърчил и Балканите. София, ОФ, 1989. с. 276.
  • Илчев, Иван. Рекламата през Възраждането. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995. ISBN 954-430-325-1. с. 217.
  • Илчев, Иван. Родината ми – права или не!: Външнополитическа пропаганда на балканските страни (1821 – 1923). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. с. 593.
  • Илчев, Иван. По на Запад, най на Запад – Япония: Писма на един гайджин. София, Колибри, 2001. ISBN 954-529-189-3. с. 231.
  • Илчев, Иван. Междено време. София, Колибри, 2005. ISBN 954-529-347-0. с. 336.[2][3]
  • Илчев, Иван. La rose des Balkans. София, Колибри, 2005. ISBN 954-529-260-1. с. 376.
  • Илчев, Иван и др. Уинстън Чърчил и Балканите. София, Рива, 2007. ISBN 978-954-320-105-1. с. 344.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Илчев рид на Антарктическия полуостров е наименуван на Иван Илчев „за неговата подкрепа за националната антарктическа програма“.[4][5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за