Икономика на Велико Търново

Велико Търново е един от основните икономически центрове в България. Градът е икономически център на едноименната област. Характеризира се с ниска безработица, добре развит транспорт и предприятиея съсредоточени в леката и електротехническа промишеност. Икономиката е структурирана в следните сектори: „Търговия и ремонтни дейности“ с дял 38,03%, „Преработваща промишленост“ с 33,05% и „Транспорт, съобщения и електро- и газоразпределение“. Стопанисваните земи в областта са 2 997 084 дка, от които 2,6 млн. дка представляват обработваеми площи, а това съставлява 5,5% от обработваемата земя на страната. Брутната добавена стойност (БДС) в секторите аграрен, индустрия и услуги са следните: 146, 520, 1099.

Бизнес център Екстрапак, Велико Търново

Първичен сектор

Земеделие

Земите в землището на града са богати на почвени ресурси. Край града съществуват горски масиви, които благоприятстват за развитието на флората и фауната. В началото на века в местностите край града – „Качица“, „Мармарлия“ и „Козлуджа“ е имало овощни градини. За това са благоприятствали както речните басейни – Янтра и Дряновска река, така и изворната вода от местостите и построените за целта чешми. Пчеларството също било развито по тези места и местностите около манастирите. Земите около града, не са толкова благоприятни за обработка на пшеница както съседните селища – Горна Оряховица, Лясковец, Леденик и Беляковец. Животновъдството е било развито до 50-те години на XX век в селата, сега квартали – Марино поле, Чолаковци и архитектурния резерват – Арбанаси. В земите около Южната промишлена зона, заедно със земите северно от Дебелец, се е отглеждал хмел. Животновъдство се е развивало в периферията на града от началото на XX век, до средата му. В Търново през 1945 година се учредява Пчеларско дружество „Пчела“. През 1971 година градът става център на Аграро-промишлен комплекс, който по-късно става част от ПАК – Горна Оряховица.

Полезни изкопаеми

Основно в града са добивани камъни за строителен материал и варовик. Река Янтра е била използвана за добиване на строителен пясък.

Вторичен сектор

Енергетика

През 1915 година в Търново се основава дружество „Светлина“, от братя Георгиеви. Създават се хидравлическа централа край близкото село Леденик и дизелова централа. Градът е електрифициран до 1935 година.

МВЕЦ "Сини вир"

Край Велико Търново е построена малка водно електрическа централа – МВЕЦ„Сини Вир“, с мощност от 0,28 MW. В близост до него се намира и МВЕЦ „Леденик“. В града има изградени фотоволтаични мощности над 50kW на обществени и индустриални сгради. Градът основно се захранва от 220kV пръстен и получава резервно захранване от ТЕЦ „Горна Оряховица“ с мощност 12MW, ФЕЦ „Самоводене“ с мощност 1MW. В града са разположени 5 подстанции, преобразуващи електрическата енергия от високо напрежение в средно напрежение.

Индустрия

Фабрика в начаото на века

През Възраждането и първите години след Освобождението на България, в града съществуват десетина средни и малки фабрики. Градът през тези години остава предимно занаятчийски. В края на XIX век една от най-големите фабрики е била тази на Стефан Карагьозов за брашна и спирт, основана през 1886. Повечето фабрики в края на този век са били с персонал от 5 до 20 работници. Имало е и няколко фабрики с работници между 20 и 50 души. Единствено над 3 фабрики имат работещи над 100 души. В Търново се основава и първата фабрика за шевни конци – „Трапезица“. След 30-те години и в началото на социалистическия период нещата се променят. В града се открива Радиозавод за производство на радио и телевизионни приемници, усилватели и антени. Работещите в него достигат 6000 души през 1989 – та година. Създават се още Завод за запаметяващи устройства за производство на цифрови системи – работещи над 2000 души (1989) и Елмот – за производство на електротефери и еектродвигатели – работещи над 1000 души (1990). Компанията Тремол е съсредоточена произовдство и асемблиране на електронна техника и софтуер.

Екстрапак ООД е производител на текстилни и полиетиленови рекламни чанти и опаковки, както и нетъкан текстил. Мегапорт е с основна дейност производство на полиетиленови торбички и чували, както и рециклиране на полиетилен.

Един от най-добре развитите отрасли е хранително-вкусовият. Хлебозаводът в града се намира в местността „Дълга лъка“. Едни от най-големите предприятия за захарни изделия се намират в града. Това са фирма „Престиж 96“, „Кармела 2000“ и „Захарни изделия – Варна“. В населеното място има и изграден месокомбинат и предприятие в областта на млекопреработването. Винпром „Велико Търново“ е специализиран в производството на оцет, високо алкохолни напитки и ликьори. В града се намират и две пивоварни – „Болярка ВТ“ (най-голямата в България пивоварна с български капитал) и „Бритос“.

Търговия

Новогодишен базар във Велико Търново,1974

Сентрал Мол

Дюкян на Самоводска чаршия

Градът е бил най-важният търговски център по време на Втората Българска държава. През вековете на османската власт постепенно губи позиции като водещ търговски център на страната. В града са се намирали т. нар. „Златарска чаршия“, земеделските пазари „Самоводски“ (по-късно Самоводска чаршия) и „Маринополския“, „Стария пазар“, намиращ се на мястото на бившвите хали, площад „Бъджарлък“. Т.нар. „Централен пазар“ става център на търговията от началото на 50-те години на XX век с над 150 търговски обекта. През 80-те и 90-те години, се откриват по-малки кооперативни пазари в кварталите „Бузлуджа“, „Чолаковци“ и „Картала“. През 1985 г. се построява градския универсален магазин – ГУМ, по-късно търговски център „Европа“. През 1992 г. се открива първият супермаркет. През 2006 година в Търново е открит първия извънстоличен мол с площ над 2000 кв.м.

Най – големи производствени предприятия

	Компании до 1946	Приходи (хил. лв.)	Персонал
1.	Акционерно дружество „Филтис“ за коприна	–	200
2.	Акционерно дружество „Св. Троица“ за текстил	–	190
3.	Командитно дружество „Никола Хаджи Славчев“ за бира	–	130
4.	Акционерно дружество „Трапезица“ за конци	–	70
5.	Акционерно дружество „Злати Златев и синове“ за кече	–	60

	Компании преди 1989	Приходи (хил. лв.) (1987)	Персонал
1.	Радиозавод Велико Търново	232 000	6090
2.	Завод за запаметяващи устройства	270 000	2016
3.	Завод за електротелфери	80 000	1040
4.	Комбинат „Васил Мавриков“	60 000	900
5.	Пивоварен завод Балкан	60 000	– 900
6.	Мебелна фабрика „Победа“	–	600
7.	Военен завод	70 000	600

	Компании след 1989	Приходи (хил. лв.)	Персонал
1.	„Екстрапак“	70 000	690
2.	„Престиж-96“ АД	74 000	619
3.	„Мегапорт“	46 000	200
4.	„Елит мес“	24 600	193
5.	“Тремол“ ООД	23 000	– 270
6.	„Елмот“	17 000	8,9
7.	„Лактима“	14 746	144
8.	„Кармела 2000“	14 653	159
9.	„Боярка ВТ“	15 877	161
10.	„Дени“	12 000	86

Третичен сектор

Транспорт и инфраструктура

Инфраструктура

Градът е свързан в европейските пътища Е772 и Е85. Строителството на останалите отсечки на автомагистрала „Хемус“ София – Велико Търново – Варна се очакваше да започне през 2014 г. Пътен възел Запад е построен в края на 1970-те години. През него се пресичат пътя София – Варна и път от Военното училище до южната част на новия град и Дебелец. През 2000 година е построен Пътен възел Юг, на който се пресичат пътищата София – Варна и Русе – Стара Загора.

Централната железопътна гара във Велико Търново

Железопътен транспорт

Първият влак в града пристига през 1901 година и е тържествено посрещнат. Над река Янтра са издигнати два железопътни моста. Във Велико Търново има три гари: Централна, Трапезица и Товарна.

През Велико Търново минава ЖП линията Русе – Стара Загора. Има редовни влакове за Горна Оряховица, Русе, Плевен, София, Варна, Стара Загора, Пловдив, Бургас и Свищов.

Схемата на градския транспорт е добре развита, обслужва се от 12 градски и 17 полуградски линии.

Автогара Юг

Автомобилен транспорт

Градския транспорт в града се обслужва от 12 градски линии и 10 междуградски, които свързват града с околните градове и села.

В града има 2 автогари – автогара Юг (построена през 1960-те години), намираща се на бул. „Христо Ботев“, и автогара Запад (построена 1980-те) на бул. „Никола Габровски“.

Тролейбусен транспорт

Тролейбусните линии са построени в периода 1990 – 1991 година. Същата година са пуснати в експлоатация и първите тролейбуси по двете линии. Поради строежа на пътен възел Качица част от мрежата е демонтирана. Години по-късно се взема решение за преустановяване на дейността на превозните средства.

Туризъм

Хотел-ресторант „Малкия Интер“

Велико Търново е град с развит културен, конгресен, вининено – кулинарен туризъм. Обявен е за балканска столица на културния туризъм и няколко пъти е носител на приза „Най-красив град“. Старата част на града, е обявена за исторически резерват, заедно с Арбанаси. В града се намират над 117 хотела, с обща леглова база над 5000. В града се провеждат редица научни, професионални и културни конференции. Екотуризмът също е добре развит, като в търновските околности има 5 екопътеки. Защитените територии около града са над 200 хектара.

Брой туристи посетили града

Година	2012	2015	2017	2018	2019
Брой туристи	130 000	180 000	500 000	780 000	1 100 000