Направо към съдържанието

Камбрий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Камбрий
преди 542–488.3 милиона години
Средно атмосферно съдържание на O2 през периода ca. 12.5 Vol %[1]
(63 % от съвр. ниво)
Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода ca. 4500 ppm[2]
(16 пъти прединдустриалното ниво)
Средната температура на повърхността през периода ca. 21 °C[3]
(7 °C над съвр. ниво)
Морско равнище (над съвременното) Покачва се постоянно от 30 m до 90 m[4]
Еон Ера
Продължителност
Период Начало
в млн. г.
Фанерозой
Неозой
65,5 млн. г.
Кватернер 2,588  
Неоген 23,03  
Палеоген 65,5  
Мезозой
185,5 млн. г.
Креда 145,5  
Юра 199,6  
Триас 251    
Палеозой
291 млн. г.
Перм 299    
Карбон 359,2  
Девон 416    
Силур 443,7  
Ордовик 488,3  
Камбрий 542    
Протерозой
Неопротерозой
458 млн. г.
Едиакарий 630    
Криоген 850    
Тоний 1 000    
Мезопротерозой
600 млн. г.
Стений 1 200    
Ектасий 1 400    
Калимий 1 600    
Палеопротерозой
900 млн. г.
Статерий 1 800    
Орозирий 2 050    
Рясий 2 300    
Сидерий 2 500    
Архай Неоархай
300 млн. г.
2 800    
Мезоархай
400 млн. г.
3 200    
Палеоархай
400 млн. г.
3 600    
Еоархай
4 000    
Хадей
  4 540    

Камбрий (на латински: Cambrium) е първият геоложки период от палеозойската ера, чието начало е преди 542 ± 0.3 милиона години и край преди 488,3 ± 1,7 милиона години (МКС, 2004,[5] карта).

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Комплексът от скали, отговарящи на камбрийския период, за първи път е бил открит и изследван от английският геолог Адам Седжуик (1785 – 1873) през 1835 г., който наименува периода на старото латинското име на Уелс (Cambria), където скалите са били най-достъпни и установява три серии. Уточненията, направени по-късно от американския геолог Чарлз Уолкот (1850 – 1927), английския геолог Чарлз лапуорт (1842 – 1920) и др., довеждат до съвременните разбирания отделните серии и етажи на камбрия, приети на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г.[6]

Въпреки, че на 4-тия Международен геоложки конгрес през 1888 г. е приета периодизацията на камбрийския период и до сега няма единна международно признато деление на периода на серии и етажи в различните страни. Според най-използваната и популярна периодизация на периода той се подела на 4 серии: тарановий, серия 2, серия 3 и Фуронгий. Първата серия се дели на 2 етажа – фортуний и етаж 2, втората – на етаж 3 и етаж 4, третата – на етаж 5, друмий и гужангий и четвъртата – на пейбий, джангшаний и етаж 10.[6]

Период Серия Етаж млн. години
Ордовик Франконий Тремадокий младши
Камбрий Фуронгий етаж 10 489,5 – 485,4
Джиангшаний 494 – 489,5
Пейбий 497 – 494
Серия 3 Гужангий 500,5 – 497
Друмий 504,5 – 500,5
Етаж 5 509 – 504,5
Серия 2 Етаж 4 514 – 509
Етаж 3 521 – 514
Терановий Етаж 2 529 – 521
Фортуний 541 – 529
Едиакарий старши

Обща характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Камбрийските наслаги са много широко разпространени и са известни във всички континенти. Най-широко са представени морските наслаги от долния камбрий, съответстващи по време на обширните морски трансгресии, когато голяма част от съвременните континенти са били покрити с топли морета и богата фауна. На базата на фациалния анализ се предполага, че температурата на водата в моретата покриващи днешен Сибир не е падала под 25°С. Характерна особеност за органичните пластове от ранния карбон била широкото развитие на морски червеноцветни карбонатни скали и натрупването на мощни пластове от сол. През това време започва масова миграция на фауната, в резултат от което в регионите, отдалечени един от друг (например Сибир и Австралия), се откриват близки съобщества от изкопаеми организми. През средния карбон се наблюдава значително съкращаване на морските басейни, продължаващо и в началото на късния камбрий. Вероятно, и в средния и в късния камбрий става много съществена, отколкото в ранния камбрий, климатична диференциация, довела до образуването на биогеографските провинции. В пластовете от горния камбрий за първи път са установени достоверни лагунни червеноцветни седименти. Главните тектонски структури възникнали още в докамбрия, продължили да съществуват и през камбрия.[6]

Структурните елементи на платформите и геосинклиналите (синеклизи, антеклизи, синклинории, атиклринории), формирани още в края на рифея, през долния камбрий съхраняват своята конфигурация. Само от средния камбрий, в резултат от активизацията на тектонските движения в много региони (особено в нагънатите области в Южен Сибир) структурният план съществено се еизменя. Усилването на тектонските движения довежда до това, че в много от случаите разрезите от средния и горния камбрий са много по-фрагментарни, отколкото от долния. В геосинклиналните области заедно с нормалното напластяване с органични наслаги се формират и мощни слоеве от ефузивни скали, преди всичко с основен състав. Интрузивните скали са представени от разнообразни по състав скали, от ултраосновни до кисели, а в платформите се откриват много малки диабазови тела.[6]

През камбрийският период за първи път в геоложката история на Земята се появяват скелетни организми, отначало археоциати, гастроподи, радиоларии, морски гъби, брахиоподи, а по-късно трилобити, остракоди, чревно-ивичести и др. Към края на камбрия са били представени почти всички типове животински царства. За най-ранния етап (фортуний) са характерни обилни фосили с фосфатни скелети (хиолителминти, томотиди и др.). Най-характерните животни през ранния камбрий в моретата са били трилобитите и археоциатите, по които се извършва разчленението на наслагите по време. Преобладават трилобитите от семействата на Olenelloidea, Eodiscidea и Redlicheoidea. В значителни количества присъстват морски гъби, раменоноги, хиолити, коремоноги мекотели, червеи, по-рядко чревноивичести (хидроконозоа, строматопороидеи, сцифоидни и протомедузи), моноплакофори, двучерупчести мекотели и много примитивни главоноги. Има много синьозелените и червени водорасли. Широко развитие получава микрофитопланктона (акритархи), по фосилите на който се прави разчленяване на раннокамбрийските теригенни наслаги в Източноевропейската платформа. Към края на ранния камбрий става практически пълното измиране на археоциатите, за сметка на нарастването на количеството на брахиоподите. В късния камбрий се появяват табулятите и граптолитите. Много голяма роля продължават да играят трилобитите (Dikelacephaloidea, Ptichoparioidea и др.). Докато животът в моретата е бил в разцвет, сушата е била почти необитаема с нищо повече от някои микроорганизми. С изключение на няколко несигурни доказателства за животни излезли на сушата, повечето от континентите са били пусти и неприветливи.[6]

Характерни обитатели на камбрийските морета

[редактиране | редактиране на кода]

С камбрийските теригенни наслаги са свързани големите находища на фосфорити (Казахстан, Монголия, Китай и др.), някои находища на нефт (Прибалтика и др.), олово (Северна Африка), манган (Кузнецки Алатау), ванадий (Казахстан), калиеви соли (югозападната част на Сибирската платформа, Индия). Камбрийските карбонатни скали в много райони се използват за производство на цимент, в металургичната промишленост, а мраморите – като облицовъчен материал.[6]

  1. Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
  2. Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
  3. Image:All palaeotemps.png
  4. Haq, B. U. и др. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64 – 8.
  5. Gradstein, Felix M. и др. A Geologic Time Scale 2004. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 0521786738.
  6. а б в г д е ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Кембрийскя система (релиод), т. 12, стр. 32 – 34