Керъл Чанинг
| Керъл Чанинг Carol Channing | |
| американска актриса певица и танцьорка | |
 Керъл Чанинг (1973) | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Националност |  САЩ |
| Работила | актриса |
| Актьорска кариера | |
| Активност | 1941 - 2017 |
| Златен глобус | Най-добра поддържаща актриса: 1967 „Старателно модерна Мили“ |
| Семейство | |
| Съпруг | Теодор Найдиш (1941-1944; развод) Алекс Карсън (1953-1956; развод) Чарлз Лоу (1956-1999; смъртта му) Хари Кулиджан (2003-2011; смъртта му) |
| Деца | 1 |
| Подпис |  |
| Уебсайт | carolchanning.org |
| Керъл Чанинг в Общомедия | |
Керъл Чанинг (на английски: Carol Channing) е американска актриса, певица и танцьорка. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Керъл Чанинг е родена на 31 януари 1921 година в Сиатъл, Вашингтон. [2] Тя е единственото дете на Аделаида (по баща Глейзър; 1886–1984) и Джордж Чанинг (1888–1957). Баща й, който е роден като Джордж Кристиан Стъкър, е бил от различни раси (афро-американец и евро-американец) и е променил фамилното си име поради религиозни причини преди раждането на Керъл. Той става практикуващ християнската наука, редактор и учител. [3][4] Майката на Джордж Чанинг, Клара, е афро-американка, а баща му Джордж Щукър е син на немски имигранти. Бабата и дядото на Керъл по майчина линия, Ото Глейзер и Паулина Отман, са от немско-еврейски произход. [5][6] Джордж Чанинг е редактор в „Сиателските звезди“, той започва работа в Сан Франциско и семейството се премества в Калифорния, когато Чанинг е на две години. [3][4]
Керъл Чанинг посещава „Aptos Junior High School“ и „Lowell High School“ в Сан Франциско, завършва през 1938 г. Тя печели ораторския конкурс на „Crusaders“ и безплатно пътуване до Хаваите с майка си през юни 1937 г. [7]
Когато е на 17, тя напуска дома си, за да посещава колежа Бенингтън във Върмонт, тогава майка й за първи път й казва, че майката на баща й е афроамериканка, а баща му е немски американец. [8][9] Майка й смята, че моментът е подходящ да й каже, тъй като тя отива в колеж и ще бъде сама, тя не иска Керъл да бъде изненадана, ако някога роди чернокожо бебе. [8][10][11][12]
Керъл Чанинг публично разкрива своя афро-американски произход през 2002 г. [13]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Керъл Чанинг създава главните роли в „Джентълмените предпочитат блондинки“ през 1949 г. и „Здравей, Доли!“ през 1964 г., спечелвайки наградата „Тони“ за най-добра актриса в мюзикъл за последната. Тя съживява и двете роли няколко пъти през цялата си кариера, като играе Доли на Бродуей за последен път през 1995 г. Тя е номинирана за първата си награда „Тони“ през 1956 г. за „Вампът“, последвана от номинация през 1961 г. за „Шоу гърл“. Тя получава четвъртата си номинация за награда Тони за мюзикъла „Лорелай“ през 1974 г.
Като филмова актриса тя печели наградата „Златен глобус за най-добра актриса в поддържаща роля“ и е номинирана за наградата „Оскар за най-добра поддържаща женска роля“ за изпълнението си на Мъзи в „Старателно модерна Мили“ (1967). Други нейни филмови изяви включват „Първата пътуваща продавачка“ (1956) и „Skidoo“ (1968). По телевизията тя се появява като артистка във вариететни предавания, изпълнява Бялата кралица в телевизионната продукция на „Алиса в страната на чудесата“ (1985) и има първата от многото телевизионни промоции през 1966 г., озаглавен „Вечер с Карол Чанинг“. [14]
Керъл Чанинг е въведена в Залата на славата на американския театър през 1981 г. и получава наградата „Тони“ за цялостно творчество през 1995 г. [15] Тя продължава да свири и да се появява дори до 90-те си години, пеейки песни от своя репертоар и споделяйки истории с фенове, в стил кабаре. Тя е една от „легендите“, интервюирани в наградения документален филм „Бродуей: Златният век“. [16] Издава автобиографията си „Просто късмет, предполагам“ през 2002 г., а през 2012 г. излиза „По-голям от живота“, документален филм за нейната кариера. [17]
Персонален живот[редактиране | редактиране на кода]
Керъл Чанинг се с омъжвала четири пъти. Първият й съпруг е писателя Теодор Найдиш, за когото се омъжва, когато е на 20 през 1941 г.
Вторият й съпруг е Александър Ф. Карсън, известен като „Брадвата“ [18] или „Убийствената брадва“, играе център за канадския футболен отбор Отава Роу Ридърс и също така е частен детектив. [18] Те се женят през 1950 г. и се развеждат през септември 1956 г. [19] Те имат един син на име Чанинг Карсън. [20]
През септември 1956 г. веднага след, като взима решението за развода с Карсън, [19] Чанинг се омъжва за своя мениджър и публицист Чарлз Лоу. Чанинг подава молба за развод от Лоу през 1998 г., но отчужденият й съпруг умира преди разводът да бъде финализиран. [21] След смъртта на Лоу и малко преди четвъртия й брак, спътник на актрисата е Роджър Дени, интериорен декоратор. [22]
През 2003 г. докато записва аудиокнигата на нейната автобиография във „VideoActive Productions“, продуцирана и режисирана от Стив Гарин, тя възобновява романса си с любовта от гимназията Хари Кулиджиан, и те се женят на 10 май, 2003. [23] По-късно те се представят в старата си прогимназия в полза на училището. Също така насърчават образованието по изкуства в училищата в Калифорния чрез тяхната фондация „д-р Карол Чанинг и Хари Кулиджиан“. Двойката живее както в Модесто, Калифорния, така и в Ранчо Мираж, Калифорния. Хари Кулиджан почива на 26 декември 2011 г., в навечерието на 92-ия си рожден ден. [24]
Керъл Чанинг има уникални хранителни навици. През 1978 г. тя казва, че не е яла ресторантска храна от 15 години и предпочита само органична храна. Когато била канена в ресторанти, тя носела няколко запечатани контейнера със собствената си храна, като тиквички или нарязана целина, и просто искала празна чиния и чаша. За десерт яла семена. От 1995 г. Чанинг е възобновил да яде храна, сервирана от ресторанти. [25] Въпреки това, тя не би пила алкохолни напитки от какъвто и да е вид. [26] Чанинг е оцеляла от рак на яйчниците. [27]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Керъл Чанинг почива от естествена смърт на 15 януари 2019 г. в дома си в Ранчо Мираж, Калифорния на 97 години, 16 дни преди 98-ия си рожден ден. [28][29] На 16 януари светлините на Бродуей бяха приглушени в чест на Чанинг. Тълпа се събра пред театър „Сейнт Джеймс“, тъй като беше и годишнината от откриването на оригиналната постановка на Бродуей „Здравей, Доли!“. Нейната пепел е поръсена между театъра „Кърън“ и театъра „Геъри“ в Сан Франциско. [30]
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие | роля | режисьор |
|---|---|---|---|---|
| 1967 | Старателно модерна Мили | Thoroughly Modern Millie | Мъзи Ван Хосмър | Джордж Рой Хил |
| 1994 | Палечка | Thumbelina | глас | Дон Блът |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.imdb.com
- ↑ "Carol Channing biography" tcm.com; retrieved August 17, 2010.
- ↑ а б "World is O.K., Says Church Lecturer", The Seattle Times, September 29, 1954, pg. 32.
- ↑ а б "Channing, Religious Editor, Dies", The Seattle Times, May 29, 1957, pg. 33.
- ↑ Carol Channing, Iconic Broadway Star of Hello, Dolly!, Dies at 97 // Посетен на January 10, 2021.
- ↑ Kaplan, Marty. I Remember 'Aunt Carol' Channing // January 16, 2019. Архивиран от оригинала на January 16, 2019. Посетен на January 10, 2021.
- ↑ Zinko, Carolyne (May 11, 2003). "Carol Channing marries long-time sweetheart" Архив на оригинала от юни 14, 2013 в Wayback Machine., reprinted at lowellalumni.org; retrieved June 10, 2013.
- ↑ а б Channing, Carol. Just Lucky I Guess: A Memoir of Sorts, Simon & Schuster, (2002), ISBN 0743216067
- ↑ Carol Channing on The Wendy Williams Show // The Wendy Show. August 24, 2010. Архивиран от оригинала на 2015-12-08. Посетен на 2022-11-28.
- ↑ "Carol Channing reveals her father was Black". Jet. Johnson Publishing Company. November 4, 2002. Retrieved April 21, 2008.
- ↑ CNN.com // CNN.
- ↑ "At 82, Channing still in step", Chicago Tribune, May 22, 2003; accessed May 10, 2014.
- ↑ Broadway Legend Carol Channing Dies // January 15, 2019.
- ↑ An Evening with Carol Channing (1966) // Посетен на March 27, 2017.
- ↑ Carol Channing, legendary Broadway actress, dies at 97 // NBC News. January 15, 2019. Посетен на January 16, 2019.
- ↑ Foundas, Scott. Broadway: The Golden Age // June 30, 2003. Посетен на January 16, 2022.
- ↑ Carol Channing, Larger Than Life (2012) – trailer // Архивиран от оригинала на July 20, 2012. Посетен на March 27, 2017.
- ↑ а б John Wilson, Noel, Tallulah, Cole, and Me: A Memoir of Broadway's Golden Age (Bowman & Littlefield, 2015), page xviii
- ↑ а б In Re Carson
- ↑ Shapiro, Eddie. Nothing Like a Dame: Conversations with the Great Women of Musical Theater. March 2014. ISBN 9780199941209. с. 33.
- ↑ Oliver, Myrna. Obituaries: Charles Lowe; Husband of Carol Channing // Los Angeles Times. September 5, 1999. Посетен на October 6, 2015.
- ↑ Winn, Steven. Looking swell: Carol Channing's back in the spotlight with memoir and plans for new show // San Francisco Chronicle, October 24, 2002. Посетен на April 21, 2008.
- ↑ Heart Monitor // People 59 (20). May 26, 2003. с. 97.
- ↑ Barnes, Mike. Harry Kullijian, Carol Channing's Husband, Dies // The Hollywood Reporter. December 28, 2011. Посетен на June 12, 2018.
- ↑ Nemy, Enid. At Lunch With: Carol Channing; Hello? Yes. Goodbye? Never. // The New York Times. November 29, 1995. Посетен на January 15, 2019.
- ↑ "Enchanting Channing: 'Oh, oh, oh, fellas; look at the old girl now, fellas'",The Orlando Sentinel November 24, 1978,
- ↑ "Carol Channing on her battle with ovarian cancer", outinperth.com; accessed September 29, 2015.
- ↑ Wild, Stephanie. "The Legendary Carol Channing Dies at 97" broadwayworld.com, January 15, 2019
- ↑ "Carol Channing, Effervescent Stage Star of 'Hello, Dolly!' and 'Gentlemen Prefer Blondes,' Dies at 97" hollywoodreporter.com, January 15, 2019
- ↑ Carol Channing and Her Dying Wish • Blog - Martin Oaks Cemetery and Crematory // January 24, 2019. Архивиран от оригинала на 2022-11-28. Посетен на 2022-11-28.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
