Направо към съдържанието

Колуша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Колуша
— квартал —
България
42.283° с. ш. 22.7° и. д.
Колуша
Област Кюстендил
42.283° с. ш. 22.7° и. д.
Колуша
Страна България
ОбластОбласт Кюстендил
ОбщинаОбщина Кюстендил
Част отКюстендил
Средновековната църква „Свети Георги“

Колуша е историческо село в България, сега квартал на град Кюстендил. До 1939 година Колуша е самостоятелно село.[1]>

Квартал Колуша се намира в югозападната част на Кюстендил, в полите на хълма Хисарлъка, в подножието на планината Осогово.

Население на село Колуша (1866-1939)

[редактиране | редактиране на кода]
Година 1866 1880 1892 1900 1910 1920 1926 1934
Население 254 239 313 362 399 419 421 547

Колуша е старо средновековно селище. В турски данъчни регистри от 1570 г. е записано под името Колуша, а в турски документи от 1576 г. като Колиша към кааза Ълъджа (Кюстендил). В руска триверстова карта от 1878 г. е означено като Колуша.

През XV век селото става за известно време център на Велбъждката епископия, която по името на селото започва да се нарича Коласийска, а средновековната църква „Свети Георги“ става митрополитска. Но и тук турците не оставяли митрополитите на спокойствие и те били принудени да променят своето седалище – първоначално в с.Слокощица, по късно и в Кратово, Лесновския манастир и с.Ново село до Щип, но до втората половина на XVIII век продължавали де се титулуват като „митропилити Коласийски“.

В края на XIX век селото има 2200 декара землище, от които 1315 дка ниви, 171 дка ливади, 171 дка овощни и зеленчукови градини, 42 дка лозя, 501 дка мера и се отглеждат 2621 овце, 134 говеда и 23 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Колуша са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2][3]

След присъединяването на Колуша към гр. Кюстендил (1939), започват да се строят нови частни сгради от градски тип. В градоустройствения план на града от 1960 г. бившето село е обособено като отделен квартал.

Днес Колуша е модерен жилищен квартал с красиви частни и обществени сгради. В квартала са построени природоматематическа гимназия, читалище, детска градина.

Исторически, културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Средновековна църква „Свети Георги“. Намира се в югозападната част на гр. Кюстендил, в квартал Колуша. Църквата е кръстокуполна, от типа „вписан кръст“. Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към края на Х - началото на XI век Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България.
  • Паметник на Асен Василиев (1900 – 1981), изкуствовед и живописец. Издигнат е на площада пред църквата „Свети Георги“

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Природоматематическа гимназия „Проф. Емануил Иванов“
  • Читалище „Пробуда“ – гр. Кюстендил, кв. Колуша, ул. „Тинтява“ № 12
Родени в Колуша
  • Георги Хр. Вучков (1888/1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 7 кумановска дружина, безследно изчезнал в Междусъюзническата война на 5 юли 1913 година[4]
  • Манаси Д. Ангелов, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІ отделение, Кюстендилска дружина, 1 рота на 7 кумановска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
  • Тодор Котев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 7 кумановска дружина[6]
  • Иванов, Йордан, Северна Македония. Исторически издирвания, с образци и карти, София, 1906 г., с.254, с. [1];
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.148-151;
  • Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата „Св. Георги“ в квартал Колуша. В:Известия на Исторически музей, Кюстендил., Т.II. 1990.
  • Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Георги“ в Колуша, Кюстендил. Старобългарска литература, 1991 г.
  • Мавродинова, Лиляна. Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник, София, 2002, изд. Пенсофт, с.132.
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. В: Паметници, реставрация, музеи, 2006, брой 01-02;
  • Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги“, Колуша, Кюстендил. В: Известия на Исторически музей, Кюстендил., Т. XIV. 2007.
  • Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. В: Известия на Исторически музей, Кюстендил., Т.XIV. 2007.
  1. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 308 - 309.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 852.
  3. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 130-131.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 30.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 378.