Централна градска част (квартал на Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Централна градска част
— квартал —
Сградата на Община Кюстендил, арх. Фридрих Грюнангер
Сградата на Община Кюстендил, арх. Фридрих Грюнангер
България
42.2811° с. ш. 22.6881° и. д.
Централна градска част
Област Кюстендил
42.2811° с. ш. 22.6881° и. д.
Централна градска част
Страна Флаг на България България
Област Област Кюстендил
Община Община Кюстендил
Част от Кюстендил

„Централна градска част“ е квартал в град Кюстендил.

Разположение и граници[редактиране | редактиране на кода]

Квартал „ЦГЧ“ се намира в централната част на Кюстендил. Разположен е между бул."Дондуков, ул."Ал.Стамболийски", ул."Крали Марко", ул."Гороцветна", ул."Ген.Стефан Тошев", ул."Мусала", ул."Хан Аспарух" и ул."Христо Ботев". Устройственият план на ЦГЧ е одобрен със Заповед № 925:1993 г. на кмета на Община Кюстендил.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Сграда на Педагогическото училище в Кюстендил
  • Римски терми. Намират се в централната част на града, в съседство с джамията „Ахмед бей“. Римските терми – обществени бани, са изградени през II-III в. и са част от голям комплекс-асклепион. Те са един от символите на град Кюстендил. Паметник на културата с категория „национално значение“.
  • Пиргова кула. Средновековна отбранителна кула в град Кюстендил. Намира се в централната част на града до римските терми. Названието „Пиргова“ произхожда от гръцката дума – „пиргос“, което означава кула. Отнася се във времето между края на XIV и първата четвърт на XV в. Паметник на културата с категория „национално значение“.
  • Възрожденска църква „Успение Богородично“. Намира се в централната част на града, в непосредствена близост до централния площад. Построена е през 1816 г. на мястото на средновековна църква „Св. Никола“ По план е вкопана едноабсидна трикорабна псевдобазилика, с дървено покритие. Обявена е за архитектурен и художествен паметник с категория „национално значение“. Действащ храм.
  • Джамия „Фатих Мехмед“. Джамията е построена от Хараджи Кара Мехмед бин Али, един от известните строители на обществени сгради в Кюстендил. Предполага се, че е построена към средата на XV в. Датировката – 1531 г., изписана с тухли в източната част на купола, вероятно се отнася до по-късна реконструкция. Джамията не е действаща.
  • Джамия „Ахмед Бей“. Джамията „Ахмед бей“, известна още като „Инджили“ (Християнската) е построена към средата на XV в. Входната аркада, покрита с три малки куполи, е запазена в оригиналния си вид. През 1734 г. е преустроена и разширена. Понастоящем е изложбена зала на музея в Кюстендил.
  • Средновековна баня „Дервиш баня“. Турска обществена баня, строена през 1566 г. Функционира повече от 400 години – до 1992 г. През 2005 г. е цялостно реставрирана. Архитектурен паметник на културата.
  • Баня „Чифте баня“.
Чифте Баня
  • Баня „Алай баня“.
  • Взаимно училище. Намира се в двора на църквата „Успение Богородично“. Сега е реставрирано. Известно като „килийното училище“, въпреки че съществувалото през първата половина на XIX век в същия църковен двор килийно училище не е запазено.
  • Прокопиевата къща – къщата на чорбаджи Давидко Якович, построена в средата на ХIХ век, паметник на културата. Намира се на на ул. Ген.Константинова баня № 26.
  • Лекарската къща – къщата на възрожденския лекар Иван Лекарски (1812 – 1878), построена през 50-те години на ХIХ век, паметник на културата. Намира се на на ул. Ген.Крум Лекарски № 13.
  • Майорската къща – къщата на майор Йосиф Ангелов (1857 – 1913), построена през 1870 г., паметник на културата. Намира се на на ул. Цар Освободител № 81.
  • Архитектурен скулптурен паметник на загиналите воини от 13 рилски полк във войните 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г.
  • Архитектурен скулптурен паметник на Тодор Александров – „Всичко за Македония“, посветен на загиналите във войните за национално обединение и освобождение на Македония.
  • Паметник на Владимир Димитров-Майстора. Открит на 24 ноември 1972 г., автори з.х. Б. Гондов и арх. Сл. Василев. Изпълнен от бронз в цял ръст (вис. 3,20 м). Паметникът е издигнат пред Художествената галерия.
  • Паметник на Васил Левски.
  • Бюст-паметник на Пейо Яворов.
  • Бюст-паметник на Димитър Пешев.
  • Къща музей „Димитър Пешев“ – ул. Цар Симеон I-ви № 11. Постоянно действаща изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета, за събитията от март 1943 г. и за световно признатите заслуги на Димитър Пешев и неговите съграждани Петър Михалев, Асен Суичмезов, Владимир Куртев и Иван Момчилов, допринесли за спасяването на евреите в България.
Художествена галерия „Владимир Димитров – Майстора“

Обществени институции и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В квартала преобладава индивидуалното жилищно строителство. В квартала се намират държавни и общински институции и множество търговски обекти, хотели и паркове.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]