Иван Момчилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Иван Момчилов.

Иван Момчилов
български просветител

Роден
Починал
8 декември 1869 г. (50 г.)

Иван Момчилов е български просветител, учител, училищен реформатор и автор на множество учебници и учебни помагала.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Николов Момчилов е роден на (19) октомври 1819 г. в гр. Елена. Син на участник в подготовката на гръцката завера от 1821 г. Израства като даровит ученик на Андрей Робовски. Изпратен от баща си да учи в гръцкото училище в Търново, той бива изгонен за дръзката му постъпка – по време на служба прочита Апостола на черковнославянски вместо на гръцки език. Робовски го взема като помощник-учител в своето училище.

През 1837 г. заминава да учи при гръцкия педагог и философ Теофилос Каирис на остров Андрос. Завършва Втора гимназия в Атина, в която преподават баварски професори, извикани за учители от гръцкия крал. Пан-елинският дух, който се насаждал в гръцките училища, оказва стимулиращо въздействие за разпалване на родолюбието на юношата и участието му в тайното Славяно-българско дружество.

По съвета на Иларион Макариополски продължава образованието си в Русия. Поради заболяване следва само една година в Одеската духовна семинария (1842-1843).

При утвърдените просветни традиции и богато подготвена почва Иван Момчилов основава в Елена през 1844 г. първото българско класно училище, наречено от неговия ученик Петко Славейков Даскалоливницата. Училището е устроено по руски образец, като са въведени предмети като тия в Одеската семинария, съобразени с нашите условия. Изучават се предимно хуманитарни дисциплини, включително психология и логика, без да се подценяват и природонаучните предмети. Въвеждат се и някои чужди езици. Естествено е още в първите години да започне преподаването и на руски език, оценявайки необходимостта от изучаването му във връзка с ползването на руски учебници и литература.

Проникнат от демократичната идея обучението да се води на роден език, Момчилов преподава на чист български език. Той разнообразява работата си, стреми се да я доближава до живота. Някои от уроците по география, история и хигиена изнася извън учебната стая. С пословично трудолюбие в неделни дни изработва нагледни средства: таблици за четене на български букви, за състава на думите, таблици с цифрите, с числата, с подготвени задачи с четирите прости аритметични действия и много други. Чрез Васил Априлов и благотворителните дружества от Одеса доставя за училището географски карти и глобус.

Младият учител установява добър ред и дисциплина в училището. Въвежда биенето на звънец, дежурство на ученици - главен и дверник. По негова инициатива се построява нова сграда за класното училище през 1844 г.

Освен въвеждането на нови предмети създава богата училищна библиотека, урежда празник на училището в деня на св. Три светители. Иван Момчилов въвежда като училищна песен стихотворението на Христодул С. Николов “Похвала на древните българи и отечеството им”. Говори пред учениците си за делото на Св. св. Кирил и Методий, написва тропар (похвална песен) за тях, а през 1859 г. организира първото им честване в Елена.

Иван Момчилов

Към учениците се отнася с голямо уважение. Негово естествено обръщение към тях е “мили ми”. Той премахва боя като възпитателно средство. “Когато на възпитателя липсват знания и система, той ги търси в пръчката” – казва Момчилов.

Мъдрият учител поставя в центъра на възпитателната работа любовта към Родината: “Обичай Отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество от твоето”. Тази обич започва с изучаване и опазване чистотата на родния език. “От всичките езици на света предпочитай бащина си и майчина си език, що си най-напред в живота си него чул и научил от тях”. Момчилов разбира каква сила носи езикът на прадедите ни - език, на който е създадена висока култура в миналите векове и който ни пази от опитите на чуждите господари да ни поробят духовно. Стремежът към обогатяване на родния език го отвежда из колибите на Еленския балкан да събира и записва народни песни, гатанки и приказки, които са поместени в неговите книжки “Начален прочит”.

Иван Момчилов заедно с Никола Михайловски, завършил Московския университет, превръщат класното училище в своеобразен учителски институт. В Даскалоливницата са се учили видните възрожденци П. Р. Славейков, Добри Чинтулов, Добри Войников, Драган Цанков, Никола Козлев, еленчаните Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов и много други.

През 1859 г. Момчилов продължава своето дело в Горна Оряховица, където също създава класно училище. Работи като учител до 1864 година, служи до последния миг от живота си на това поприще. Обикаля като апостол градовете и селата на Търновско, посещава Никопол, Русе, Шумен, Разград, Варна, Котел, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Казанлък и Габрово. В срещите си с учителите и учениците дава полезни съвети и упътвания, запознава се с потребностите на училищата.

От 1865 г. се отдава изцяло на книжовна дейност, за която е един от най-подготвените между съвременниците си. По негова инициатива през 1868 г. се учредява “Книгопродавница Момчилов и съдружие” в Търново. Той е автор и съставител на редица ценни учебници. За първия му учебник “Писменица на славянски език” (Белград, 1847 г.) се записват 1100 спомоществователи. С най-голяма известност се налага и ползва, дори и след Освобождението, неговата “Граматика за старобългарския език” (Виена, 1865 г.), смятана за “по-съвършен учебник”. Това е всъщност първата българска граматика на старобългарския език. Автор е на „Граматика за новобългарския език“ от 1868 година.

Момчилов и Никола Михайловски превеждат и издават съвместно “Очерки из историята и народните сказания”.

В изпълнение на своя дълг – отпечатване на учебници във Виена - скромният и неуморим Иван Николов Момчилов, основателят на Даскалоливницата в Елена, се простудява и след завръщането си в Горна Оряховица умира на 8 декември 1869 г.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Иван Момчилов в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]