Коста Шуменкович
| Коста Шуменкович Коста Шуменковић | |
| сръбски общественик | |
 | |
| Роден |
16 ноември 1828 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 ноември 1905 г.
|
| Коста Шуменкович в Общомедия | |
.jpg)
Коста Атанасков Шуменков или Коста Атанаскович Шуменкович (на сръбски: Коста Шуменковић или Kosta Šumenković) е македонски сърбоманин от XIX век, активен деец на ранната Сръбска пропаганда в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Коста Шуменкович е роден в село Боровец, Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. От сърбоманския род Шуменкович е и племенникът на Коста свещеник Матея Шуменкович. Коста остава без образование. След Кримската война емигрира в Сърбия и попада под сръбско влияние. Занимава се с бозаджийство в Белград, а после търгува по Русия, Германия и Австрия.
След Инцидента на Чукур чешма в 1862 година участва в доброволческите отряди, обсаждащи Белградската крепост и се запознава със сръбския националист Милош Милоевич. След като натрупва значително състояние, през 1869 година отваря сръбско училище в родното си село Боровец.
По-късно се връща в Русия, където през 1873 година издава под името Коста Атанасков – Шуменкович, етнографската картата на Балканския полуостров. Картата е изготвена от Милош Милоевич и в нея по-голямата част от българските земи са обявени за сръбски.[1] В 1876 година сърбоманите Тодор Станкович от Ниш, Деспот Баджович от Крушево и Шуменкович протестират пред Цариградската конференция, че включвала почти цяла „Стара Сърбия“ в Западната българска автономна област. Участва в доброволческия корпус на Милош Милоевич в Сръбско-турската война в 1876 г. и показва храброст в сраженията при Нови пазар.
По време на Руско-турската война и Сръбско-турска война (1877-1878) участва в таен комитет в Ниш заедно с Тодор Станкович, Милош Милоевич, архимандрит Сава Дечанац, Аксентиие Хаджиарсич, Деспот Баджович и Глигорие Чемерикич с цел да се улесни проникването на сръбската армия.[2][3] По време на войната влиза с доброволците във Враня.
Участва като доброволец в Сръбско-българската война в 1885 година.[4]
В 1886 година е сред основателите на дружеството „Свети Сава“, което има за цел да пропагандира сърбизма в Македония.[5][6]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Историско етнографско географска мапа Срба и српских (југославенских) земаља у Турској и Аустрији од Милоша Ст. Милојевића, Издао Коста Атанасков – Шуменковић, у Београду 1873, Размера = 1:2.000000, Накнадно издање одбора Књегиње Љубице
- ↑ Ucesce Nislija U Oslobodilackom Ratu // Istorija Niša. Посетен на 19 март 2013 г.
- ↑ Рад Србије на заштити државних и националних интереса у Македонији
- ↑ Коста Шуменковић // Krstarica. Посетен на 19 март 2013 г.
- ↑ Друштво „Свети Сава“[неработеща препратка]
- ↑ Војводић, М. „Друштво Светог Саве“ документа 1886-1891, године, Београд, 1999.
